- Автор: "Труд"
- 29 Авг 2024
- 1986
- 31
Европа трябва да се подготви да поеме значително финансово бреме заради войната в Украйна. Ще има и напрежение със САЩ заради отношенията с Китай, ако Доналд Тръмп спечели надпреварата за Белия дом през ноември. Това заяви бившият шведски премиер Карл Билд, който е съпредседател на неправителствената организация "Европейски съвет за външна политика".
Бившият шведски премиер и външен министър, който в момента е съпредседател на мозъчния тръст Европейския съвет за външни отношения говори пред Euronews по време на Forum Alpbach, базирания в Тирол политически конгрес.
Тръмп „е изключително непредвидим, но очевидно ще има значителни напрежения отвъд Атлантика“, ако спечели президентските избори, каза Билд.
„Ние, в Европа, имаме свои възгледи за териториалната цялост, които са важни от наша гледна точка, но него всъщност не го интересуват, така че ще има напрежение.“
„Ние, европейците, ще трябва да увеличим финансовата си подкрепа за Украйна“, каза Билд. Той изчисли, че разходите ще възлизат на между 0,2% и 0,3% от БВП на ЕС, но каза: „Можем да го направим, ако има политическа воля“.
Билд също отбеляза отношенията между ЕС и Китай като потенциална причина за трансатлантическо напрежение, ако Тръмп спечели.
„Той ще увеличи митата от всякакъв вид за Китай и това ще има много негативен ефект върху световната търговия“, на мнение е Билд. "Ще Европа ще последва ли Америка в мащабни увеличения на митата за Китай? Не мисля, че ще го направим и не мисля, че трябва, защото това би имало отрицателен ефект и върху икономиката ни, а това може да увеличи допълнително напрежението отвъд Атлантическия океан."
Билд каза, че ЕС трябва да развие по-голям независим отбранителен капацитет. „Ние сме по-зависими от американците сега, отколкото сме били от много дълго време“, каза той, отбелязвайки по-специално ядреното възпиране.
„Путин разчита на своя ядрен капацитет поради политически натиск и поради други причини“, каза той, като предупреди, че в момента Европа може да противодейства на тази заплаха само с капацитета на САЩ.
Повишено разузнаване, способности за командване и контрол и по-големи сухопътни сили също са необходими, каза той, „защото в края на деня войната се решава от това, което се случва на място – виждаме това да се случва в Полша и Германия, но очевидно са необходими много повече трябва да се направи.”
Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, избран наскоро за втори мандат, обеща да подсили отбранителната политика по време на втория си мандат – но това няма да е лесно, предупреди Билд.
„Ще бъде доста трудна задача да се определят мандатът и обхватът на комисаря по отбраната в конкуренция с работата, която се извършва в рамките на НАТО, и приоритетите, дадени на решенията на националните правителства.“
Ролята на Обединеното кралство също е проблематична, добави той, тъй като то е „една от, ако не и най-важните [военни] сили за намеса, които имаме в Европа, а те са извън ЕС“.
Тъй като голяма част от европейската отбранителна индустрия е силно интегрирана с тази на Обединеното кралство, „когато става въпрос за изграждане на ЕС и европейска идентичност в отбранителната политика, трябва да подредим отношенията с Обединеното кралство“, каза Билд.
