- 10 Sep 2020
- 104
- 3
Какво ще стане със световните валути през 2011? След тригодишни огромни, движени от кризата сътресения в курсовете ще е от полза да дадем оценка както на стойността на валутите, така и на системата за валутна търговия като цяло. И това, което мога да кажа, е, че през тази година ще станем свидетели на смесица от валутни войни, срив на валути и валутен хаос – но това няма да означава край на икономическото възстановяване, още по-малко край на света. Нека първо се съгласим, че съвременната система на плаващи валутни курсове като цяло работи забележително добре. Истината е, взимайки предвид комплексните рискови фактори и характерните политически особености, че тази система предполагаемо лежи в основата на големите сътресения във валутните курсове. Например, въпреки че Съединените щати бяха в основата на настоящата финансова криза, доларът първоначално поскъпна.
<p>Но дори и около определянето на валутните курсове да съществува някаква мистерия, тяхното смекчаващо въздействие е неоспоримо. Силното обезценяване на еврото след кризата спомогна за възстановяването на германския износ, което от своя страна позволи на Европа да остане над водата.</p>
<p>Валутите на нововъзникващите пазари също се сринаха, дори в икономиките с огромни валутни резерви и относително ниски нива на дълга. Оттогава насам стойността на повечето валути на нововъзникващите пазари скочи рязко. След като това се случи, тези първоначални сътресения във валутните курсове се отразиха и на световната търговия, спомагайки за омекотяване на последиците от рецесията.</p>
<p>И като контраст, финансовата криза се оказа лоша реклама на опитите за всеобщо утвърждаване на системата от фиксирани курсове. Страните от периферията на еврозоната, в това число Гърция, Португалия, Ирландия и Испания, се оказаха здраво вързани с общата валута и неспособни да заложат на състезателното начало чрез инструмента обезценяване на валута.</p>
<p>Идейният баща на еврото, професорът от Колумбийския университет Робът Мъндел, преди време се изрази по брилянтен начин, като каза, че оптималният брой световни валути е нечетният, като за предпочитане е те да бъдат не по-малко от три. И това е демонстрирано по болезнен начин точно в тази ситуация.</p>
<p>Обаче ако след време имаме едно световно правителство, ще бъде логично да имаме и една валута. Но оставяйки настрана ползите от уравновесяващото влияние на гъвкавите валутни курсове, перспективите за една всемогъща централна банка не са особено привлекателни. Свидетели сме на гневни и истерични реакции, които съпровождат всяко действие на Федералния резерв, свързано с монетарната политика по увеличаването на паричната маса в обращение. Представете си паниката, която ще последва в свят, където златото, търговските стоки и произведенията на изкуството са единственият начин за инвеститорите да избягат от долара.</p>
<p>Но успехът на системата на плаващите валутни курсове едва ли ще продължи без сътресения и през 2011 година. За предястие определено можем да очакваме продължение на така наречените валутни войни, в които страните се опитват да предпазят валутите си от силно надценяване и оттам задушаване на износа си. През 2011 азиатските правителства най-вероятно постепенно ще загубят тази битка за задържане на валутите си подценени, изправени пред инфлационен натиск и заплашени от ответни мерки.</p>
<p>Като нагледен пример за валутен срив през тази година, най-вероятен кандидат се очертава да бъде еврото. В един идеален свят Европа би се справила с нарастващото си дългово бреме чрез преструктуриране на гръцките, ирландските и португалските задължения, а така също и на общинския и банков дълг на Испания. В същото време посочените страни могат да възстановят експортната си конкурентоспособност чрез сериозно намаляване на заплащането на труда.</p>
<p>На този етап обаче европейските политици, както изглежда, предпочитат да действат, като увеличават финансовата си подкрепа за страните от периферията и нямат желание да признаят, че пазарите в края на краищата ще изискват много по-трайно и устойчиво решение. Непоемането на риск в случая е по-опасно за единната валута, отколкото отказът на политиците да се изправят пред фискалните проблеми. Докато европейските политици действат по досегашния начин, еврото ще остане уязвимо.</p>
<p>От друга страна, доларът ще изглежда като сигурен пристан през 2011 година. От една страна, неговата покупателна способност вече е спаднала до разбираемо ниски нива в глобален план – даже до нива, близки до най-ниските, откакто съществува доларът, според широкия борсов индекс на Фед. Но едно напълно нормално възстановяване на равновесието в „паритета на покупателната способност” трябва да даде на долара лек импулс към покачване на стойността му.</p>
<p>Разбира се, някои хора вярват, че емитирането в огромни мащаби на американски дълг от страна на Федералния резерв представлява дори по-голям проблем и носи повече рискове от европейската дългова криза. Това вероятно е така, но повечето студенти, изучаващи монетарната политика, виждат в увеличаването на паричната маса единствен изход за издърпването на една икономика от „ликвидния капан” на нулевите лихви, като по този начин се предотвратява влизането в продължителна дефлационна спирала, която би утежнила допълнително дълговото бреме.</p>
<p>Що се отнася до китайския реминби, неговият курс все още е силно регулиран от политическия режим в страната. В края на краищата обаче огромният икономически растеж ще се отрази по някакъв начин в значително повишаване или на стойността на валутата им, или на цените на стоките и услугите на вътрешния им пазар, или и на двете. Но през 2011 равновесието вероятно ще настъпи през инфлационния натиск.</p>
<p>Накрая, валутният хаос ще се окаже много вероятен сценарии, който ще докара силни и непредвидими сътресения в плаващите курсове по целия свят. Някъде към 2005 година се отвори съвсем за кратко прозорец, през който влезе идеята, че валутите са се стабилизирали вследствие на „Голямата невъздържаност” в макроикономическата активност. Днес никой не си и помисля да твърди подобно нещо. Системата на плаващите курсове работи изненадващо добре, но валутната нестабилност и непредвидимост вероятно ще се настани трайно и ще прескочи отвъд 2011.</p>
<p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ.</em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.</em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
