Всички действия на тандемократите, свързани с пожарите, често се разглеждат като свидетелство за предизборното им съперничество. Така вижда ситуацията Иля Милщейн. Позволявам си да се усъмня, че това е единствената възможна трактовка. И да задам един въпрос: а защо се мисли, че тандемократите си съперничат, че те ще са противници на предстоящите президентски избори? Не виждам и най-малките основания за това. Още повече, според наблюденията ми, такъв поглед към случващото се е резултат от работата на кремълската агитационна пропаганда, заинтересована днешният режим да се описва ирационално, с остарели политически категории, в дадения случай свързани с изборите и предварителните избори. Нито едното, нито другото не съществуват вече в днешна Русия, но повечето от фантомните болки са останали.
<p>И не само у политолозите. Според мене е перспективно и поучително да се разглежда суетата около пожарите като пример за работата на системата, в която двамата тандемократи са заети с обща работа – да обезпечат собствената си несменяемост във властта и по-нататъшната й конвертация. Борбата с пожарите е задача на тази система дотолкова, доколкото стихийните бедствия застрашават стабилността й. Този път работата е сериозна, а заради това въпреки руските тоталитарни традиции, но в съответствие с традициите на руските общини, президентът Медведев прие чуждестранна помощ. За това го поздравявам. Без капчица ирония.</p>
<p>Тоест тук всичко си е по руски, по селски – къщата на съседа се гаси от целия свят. Но това не означава, че властта ще допусне някаква самоорганизация на населението във връзка с националното бедствие. Самата идея за организация в рамките на съседските общини като някакво извъндържавно сътрудничество, свързано с хоризонталните социални връзки, беше представена в комична светлина: викай колкото си искаш, но все едно, нищо повече не можеш.</p>
<p>Говореше се и за пожарните езера, и за гражданската противопожарна охрана, и за разрушаването през последните години на цялата система на горските стопанства. Но всичко това агитационната пропаганда сведе до комичното.</p>
<p>А главното е чудният отчет на Путин: „Всички необходими средства за преодоляване на последствията от стихийното бедствие вече са преведени от федералния бюджет на сметките на пострадалите субекти от Руската федерация”. Парите са заделени, сега остава от само себе си всичко автоматично да заработи. Както в Южна Осетия например. Моята работа е да дам парите (макар че това трябва да е работа на парламента), а вашата – да чакате, докато чиновниците ги усвоят. Точно по Платонов: „Ти трябва да живееш и да чакаш, докато държавата те забележи”. Позволено е обществена активност да проявяват само прокремълските организации.</p>
<p>„Нашите” вече тръгнаха да спасяват изгорялото няколко дни преди пиарската им акция село. А навсякъде може да се намери най-интересното от избраните откровени фалшификати, лъжи и – което е най-интересно – рязко негативното отношение на ФСБ към доброволците.</p>
<p>Повтарям, на специалистите много е разказвано за това какви действия на властите са обезоръжили държавата пред стихиите. Но не им беше казано това, което е най-важното. Нито един елемент от тандемократичната система, нито един чиновник, нито един институт, нито едно ведомство не могат и не са длъжни да функционират правилно, ако това не засяга интересите на първите лица.</p>
<p>Професионалната пригодност има признак за нелоялност. Предупреждаващите действия на регионалните власти биха били оценени като покушение върху вертикала, като търсене на популярност сред населението, ненавистта към което е само украшение за местната власт в очите на тандемократите. Нападките върху нижгородските чиновници в присъствието на Путин само затвърдиха неговата сигурност в правотата на кадровите му решения.<br />Съпоставими ли са сушата и пожарите с войната и революцията? Едва ли. Но им се иска на двамата да поуправляват и по военному, и по революционно. Или да си поиграят с пазара. Рано или късно ще разберем.</p>
<p>А това, което със сигурност разбрахме, е, че не може да става и дума за никакво съперничество между Путин и Медведев. Решение за забрана на експорт на зърно може да вземе само Путин. Да си представим, че Медведев взривява световния пазар, е невъзможно. Но ще се наложи за последствията да отговаря той. Но пред кого и защо да отговаря? Медведев е отговорен само пред Путин, а той...</p>
<p>А пожарите? Какво пожарите? Гората ще порасне отново, изгорелите ще се оправят, жените ще народят нови хора, пиарите ще измислят още нещо.</p>
<p><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>