- 10 Sep 2020
- 61
- 7
Стъклен дом – урбанистичният луксПърво, по-интелигентното риалити по bTV “България търси талант” надскочи (макар и с малко) рейтинга на „Биг Брадър Фемили” по Нова, а после, лустросаният сериал „Стъклен дом” направо го отнесе с пилотния си епизод. Не става дума за прецедент, а за дългоочаквана добра новина. Когато държавата се управлява от очевидни парвенюта и почитатели на попфолка, навирани нонстоп в полезрението на бедния зрител, може би е логично известно пробуждане от културната летаргия като контра на моментния официоз.
<p>От една страна, това е естественото отвращение на публиката от просташкия сеир и обръщане на курса, но от друга, е просто заместване на едно измамно зрелище с друго – вярно, по-изпипано, по-смислено, по-европейско дори (макар и все не дотам).</p>
<p>Наивно е, разбира се, да търсим в един сериал интелектуални висоти. Неговата „културна” мисия е отправена към онези слоеве от населението, които преди векове не са имали достъп до никаква култура (а днес смятат вестника за сериозно четиво), така че прогрес има. Въпросът е доколко са автентични и устойчиви моделите, които налага, предвид ареала му на разпространение, и какъв е моралът му. Справедливо или не, на сериала днес е отредено да прави това, което е правила приказката в щастливите векове преди електронните медии – да въздейства на подсъзнанието, като разширява съзнанието с познание за света и себе си. По тази причина сме някак длъжни да следим как се справя със задачата.</p>
<p>„Стъклен дом” е направен с амбиция за качество, гледаемост и конкурентоспособност на чужди продукции от сходен ранг и както „Мисия Лондон” от същите продуценти (Димитър Гочев, Димитър Митовски, Росен Цанков от SIA Advertising), си изпълнява плана. Няма спор, че помита досегашните български опити, ако въобще успеем да му намерим тукашна конкуренция. Неадекватно сравняван е със „Забранена любов”, който е сапунка за всекидневно излъчване и автоматично минава в друга графа. Съпоставки с „Тя и той”, „Морска сол” и „Клиника на третия етаж” пък са съвсем неуместни – те са си ситкоми. Като формат „Стъклен дом” всъщност гони прилика най-вече с италианските семейни драми с елементи на криминале от типа „Отдаденост”; за по-старото поколение асоциацията е „Октопод”. Стефан Данаилов с пословичния си опит в италиански продукции също е топла връзка като ключово присъствие в пилотния епизод. Около неговия Димитър Касабов и сина му Камен (Калин Врачански), който се връща от Америка, се случва завръзката.</p>
<p>Сюжетът е побрал почти всичко, което може да се нарече актуално за днешна България. Молът е ядрото, най-повтарящата се в диалога дума. В него има стоки, храна, алкохол, работа и клюки, тоест най-същественото в живота на средностатистическия българин, в него и покрай него се въртят мастити бизнесмени, мутренски интереси, бивши и настоящи ченгета, тунинговани жени, разглезени тийнейджъри, жадни за сензации журналисти, дори и социални стачки. Има, разбира се, и любовни терзания, но засега се вихрят повече между младите герои и не са особено вълнуващи. Водеща е интригата около убийството на стария Касабов, един от тримата собственици на мола, заедно с въпросителната как е замесен в това съдружникът му Жеков (Юлиан Вергов). Уж си е нашата реалност, а всъщност е взета от първите страници на вестниците; за „реалност” е институционализирано онова, което дискутира и налага жълтата преса. Трите семейства в централна позиция (тези на съдружниците) – с личните шофьори и просторните жилища – са всъщност малцинство в българското общество. Мнозинството е представено чрез простодушните Ставреви – тя (Стефка Янорова) е фризьорка, той е бивше ченге и пазач на мола (Красимир Ранков), синът им Хари (Явор Бахаров) е шофьор на Атанасови – които в сериала обаче са второстепенни фигури, вметнати за колорит и заредени с „духовити” битови сентенции. Инстинктивно или умишлено Янорова–Ранков пунтират тандема Георги Русев–Надя Тодорова в любимите на публиката български комедии от ’80-те. А иначе е малко смешно отчетливото класово разделение, нетипично по нашите ширини поне в последните 65 години.</p>
<p>След като на фокус не е баш човекът от народа, какво ли е тогава обяснението за високата гледаемост? Същото, което важи за чуждите сериали – потиснат от скучния си бит, зрителят се идентифицира с тези, чийто живот иска да живее. Но докато в приказките идентификацията с героя носи духовно посвещение (иска ти се да станеш смел, дързък и добър), тук стремленията си остават на материално ниво (искаш да станеш богат, да имаш лъскава мадама/кола).</p>
<p>Разбира се, има богати-добри и богати-лоши. Бедните по презумпция са добри и не участват в играта. Безскрупулната кучка е пиарката на мола Елена Атанасова (Яна Маринова), която заедно с големия играч Жеков крои план срещу мъжа си, а за да подсигури сделката, трябва да прелъсти завърналия се от Америка Камен Касабов. Арогантна и надъхана, тя не се вози в таксита, защото „смърдят и пускат чалга” и много държи на светския имидж. Неин антипод е вдовицата на Касабов Боряна (Елена Петрова). Говори тихо, живее в разкош, но не само от парите на мъжа си, а защото има собствена галерия. Изпитва вина заради тъмните му сделки и морални задръжки да си легне с Камен, син от първия брак на Касабов, въпреки че го желае неистово. Когато е тъжна, слуша Реквиема на Моцарт. Чрез уж случайно вметнатите музикални предпочитания и на двете (античалгата и прокласиката) сериалът ясно заявява културната принадлежност, която си е приписал. Само че стайлингът на героините и декорите, които обитават, не се отдалечава много от презряната парвенюшка естетика. Елена е силно перхидролена като фолк дива, галерията на Боряна прилича на будоар и извиква асоциация с одумвания напоследък Музей на модерното изкуство, стопанисван от любимата на Гергов, а интериорите в домовете им напомнят софийския клуб “Тифани” – място, където никога не вият маанета, но клиентелата поддържа попфолк вид (може би без дори да съзнава), а обстановката е тежкарски кич. Става дума не за чалгата в бруталния й оголен вид, а за подмолните й метастази като конформизъм, лош вкус и лъскава опаковка.</p>
<p>Въпреки пропаданията в балканския стереотип на фона на европейски претенции, „Стъклен дом” все пак търси по-взискателна публика и се старае да не я разочарова. Актьорите начело с Калин Врачански и Юлиан Вергов движат убедително и с индивидуалност поверените им герои; жените играят повече по правилата, сякаш се страхуват да не „излязат от образ”. Сценарият е стегнат и трупа съспенс, макар да е внимателно обран откъм емоции, а диалогът не обижда с тъпота. Със сигурност е добрата алтернатива на “Биг Брадър”, с „Листопад” все още са на кантар. Турският сериал води българския по честност, защото героите му са обикновени хора от провинцията, които се борят за оцеляване в мегаполиса Истанбул – доста по-адекватно на балканска територия, където истинското градско население е нищожен процент. От друга страна, последната новина около „Стъклен дом” е, че е купен от турска телевизия. Може пък да са се прехласнали именно по нашия урбанистичен лукс.</p>
