Как Бареков спасил "Ботев"

<p>"Близо две години бях човекът, който убеждаваше почти всеки ден Христолов, че трябва да продаде отбора в името на неговото по-добро бъдеще. <strong>Преди това бях почукал на вратите на много богати българи и ползвайки обществения си авторитет ги агитирах да купят любимия ми Ботев.</strong> Където ме видеха ботевистите все това питаха &ndash; кога ще махнем Христолов. По едно време бях останал единствената им надежда &ndash; и за фенове и за легендите, милеещи за нашия клуб и незавидната му съдба.<br />И така, някъде към лятото на 2008 година Митко Христолов кандиса да продава като закова сумата на 12 милиона лева!!! <strong>Това беше пълна лудост, но вече почти бях убедил хората на НБМГ (Нова българска медийна група) и г-жа Ирена Кръстева, че трябва да инвестират в отбора и не се отказах да уговарям Христолов, че трябва да приземи претенциите си до нещо по- реално.</strong> Накрая успях и на рождения ми ден 16 октомври 2008 година договорът бе подписан късно вечерта. За какъв по-хубав подарък от този можех да мечтая &ndash; Ботев най-после свободен...?!"</p> <p>Това оптимистично и радостно начало, посветено на г-жа Ирена Кръстева, нейната медийна група и рождения ден на самия автор, по-нататък бива помрачено от вездесъщия Христолов. Но дотогава има още миг радост, описана от Бареков в присъщия му тържествен стил:</p> <p>"Според договора с г-жа Кръстева Христолов продаваше фирмата си, в която не бе плащал заплати от половин година, за 2 милиона лева плюс дълговете и плюс малък процент от бъдещия проект на Ботев, който обаче след време щеше да има много по-висока пазарна стойност. <strong>Същата нощ Христолов, наричан от феновете Селския, отпусна душата и на моя рожден ден игра сиртаки пред очите на много гости и приятели, включително кмета на Пловдив, президента на Левски Тодор Батков много други. </strong>Самият Христолов повтаряше: &bdquo;Отървах се, олекна ми!".</p> <p>След пищната сцена от рождения ден на Бареков неочаквано настъпва драматичен обрат и за любимия му отбор, и за самия него. Ето как се случва това:</p> <p>"Още същата седмица след подписването на договора директорът на Ботев, назначен още по времето на Христолов, <strong>Христо Андреев получи от новите собственици огромна сума пари (около 550 000) лева и с нея до стотинка погаси текущите дългове на клуба като заплати, ток, води, полиция и т.н.</strong> Това са единствените реални пари влизали в Ботев през последните две-три години. <br />Месец по-късно стана ясно, че Христолов има допълнителни претенции към дружеството под формата на дългове, който той е отпускал на самия себе си. Истината лъсна! Нашият хитрец искаше още един милион лева отгоре като пари, които уж Ботев дължи на негови фирми. Опитах се да го вразумя да не прави глупости, но неговата алчност взе връх. За капак Христолов не успя да прехвърли на време акциите, както беше по договор, и сделката окончателно пропадна по негова вина. Измамените купувачи вече осъдиха Христолов на първа инстанция да им върне парите плюс неустойката по договора, провален според съда по вина на продавача. <strong>Тогава започнах да ръчкам държавата да си свърши работата. Друг изход за Ботев нямаше". </strong></p> <p>Тук трябва да уточним, че сиртакитата на Христолов, ръчкането на Ирена Кръстева и държавата и цялата посредническа дейност на Бареков по сделката за закупуването на любимия му клуб големият български журналист е извършвал, докато водеше сутрешен блок в bTV. Това прави подвига и силата на неговата деятелност още по-големи. Ще припомним със съжаление, че този подвиг явно не беше оценен от шефовете на bTV, които в края на миналата година изгониха Бареков от телевизията. И така, както разбрахме дотук, г-жа Ирена Кръстева не успяла да спаси &ldquo;Ботев&rdquo; от лапите на Христолов, но Бареков не се отказал да търси по-добро бъдеще за любимия отбор и започнал да ръчка държавата. И ето че в неговата творба иде ред на още един обрат &mdash; този път с положителен знак. Докато описва това положително развитие на нещата, г-н Бареков всъщност ни дава информация с какво се е занимавал Бойко Борисов в първите си дни като министър-председател на България.</p> <p>"Преломът настъпи след изборите. <strong>Още в първия си работен ден новият премиер Бойко Борисов ме покани в Министерски съвет и поиска информация за актуалното състояние на клуба Ботев.</strong> Седмици по-късно му заведох по моя идея делегация от фенове и легенди, които описаха в кабинета на премиера окаяното ни състояние. Бяха взети незабавни мерки пред очите им и <strong>Бойко разпореди буквално на секундата държавните институции като НАП и ДАНС да се заемат с бакиите на Христолов и неговите дългове към държавата. Започнахме новото възраждане на Ботев".</strong></p> <p>Тук някой наивно би попитал: "А възраждането на българската икономика?". Възраждането българската икономика &mdash; ще отговорим ние, а вероятно и самият премиер &mdash; ще дойде от само себе си тогава, когато успеем да изградим един силен "Ботев", едно силно футболно първенство и изобщо като наблегнем на спорта. Не случайно г-н Борисов започна да строи спортна зала в София за над 100 млн. лева, която инвестиция сам определи като една от най-сериозните и ефективни мерки срещу кризата.</p> <p>Но нека се върнем към Бареков и неговия шедьовър, който преминава в своята заключителна фаза. В нея авторът проявява скромност, но и твърдост. От високата кула на своята мъдрост той предупреждава за нечистите сили, които все още се въртят около стадиона на любимия му отбор, докато феновете се радват, че са се освободили от Христолов. Драматизмът на това заключение е толкова дълбок, че докато четяхме, косите ни спорадично настръхваха от потрес. Ето и епилога на знаменитата статия на Бареков, озаглавена "Съдбата на Ботев поставена на карта", който публикуваме с незначителни съкращения и естествено, без да променяме правописа:</p> <p><strong>"Идеята за общото събрание на феновете е изцяло моя и се радвам, че все пак стана. Дръпнах се на заден план, защото забелязах завистта и лошото око на хората около властта в Пловдив за моята малка роля във възраждането на любимия ми клуб. </strong>Бях нарочен дори от кмета Славчо Атанасов като негов кандидат-опонент на следващите избори. Глупостите на славчовците в нашия град са една бездънна яма, както вече стана ясно. Истината е, че &bdquo;новият" Ботев се превръща в машина за пиар на местната администрация. <br />За последно се заех с организацията на предаването на стадиона в ръцете на феновете и то по изричната молба на премиера. Намерих място за всички в това събитие в името на по-доброто бъдеще на любимия ни клуб. Мога да кажа, че изпълних своя дълг като ботевист. Помогнах да бъде изгонен Христолов и най-накрая стадиона да бъде върнат на клуба. (...)</p> <p>Съдбата на Ботев е поставена на карта. Нов сценарий като този с Христолов направо ще убие клуба и ще направи наглед невъзможното &ndash; ще ликвидира завинаги марката ФК Ботев. Жалкото е, че хора с уж жълто-черни души се въртят около изгребаната паничка на стадион Ботев с една единствена цел &ndash; да събират подхвърлените трохички от властта и да превръщат любовта на живота си в разменна монета на интересите на калпави политици, които лицемерно &bdquo;спасяват" Ботев, за да откраднат още един мандат, че и някой лев отгоре.<br />Вълци с агнешки кожи вият около Бирената, драги приятели, и скоро време ще видите кои от нас са предателите и взимат сребърници за това, че обичат клуба. Те ще отворят вратите на хищниците, за да влязат и да превърнат любимия ни клуб в еднолична фирма за политическа реклама. И това ще бъде краят, повярвайте ми, и на Ботев и на тези, които яхнаха вълната, която тръгна от нашите действия като редови фенове".</p> <p>Въпреки че ние в нашата скромна редакция не сме с жълто-черни души, ще запомним завинаги тази притча за любовта към футбола, г-жа Ирена Кръстева и министър-председателя. Както и поучителната история за първия ден на Бойко Борисов като премиер, когато изправен пред тежката икономическа криза, вместо да се паникьоса и притесни, като същински мъдрец той събрал феновете на &ldquo;Ботев&rdquo; в кабинета си, за да му разкажат своите неволи...</p>