- 10 Sep 2020
- 73
- 0
Изложбата на Ясен Гюзелев в НХГ е наистина забележителна. Не само с това, че показва неговото развитие като илюстратор през последните две десетилетия. Не само защото въвлича и увлича в света на книгите чрез образи, които са достъпни и четливи за хора от всички възрасти. (Което е уважение към читателя.) Не само защото въвежда в духа на епохата – чрез архитектура, костюми, детайли, и в специфичната атмосфера на конкретното литературно произведение. (Което е уважение към неговия автор.) Не само защото превръща книгата в цялостен и (скъпо)ценен обект – и възражда радостта от общуването с нея. А най-вече защото показва колко прецизен труд е вложен във всичко това. Отвъд артистичната идея и освен творческата работа.
<p>Един малък „ренесансов” автопортрет на художника от 1986 сякаш задава кода към изкуството му. Реалистична убедителност, умерена идеализация, майсторство в изпълнението, внимание към детайлите – това са жалоните, общите характеристики, заложени във всичките му илюстрации. После идва „индивидуализацията” на образите в конкретното литературно произведение. Под „образи” разбирам визията на цялото книжно тяло. Тя включва далеч не само илюстрациите, но и композирането им с текста, а това значи извеждане на заглавки, номерации, шрифт... Ето този цялостен подход е представен в изложбата. И в редица случаи можем да го проследим в детайли.</p>
<p><img src="http://img21.imageshack.us/img21/7359/1501b.jpg" border="0" width="437" height="603" /><em>"Животът на Сократ"<br /></em></p>
<p>Например илюстрациите към „Животът на Сократ”. Сцените са реалистични, изведени в подробности и в духа на епохата. Но един специфичен ход на художника придава допълнителна убедителност на тази епоха и същевременно въвежда читателя/зрител в игрова ситуация. Защото сцените от живота на античния философ са вписани в силуети – на богове, хора и животни, които напомнят тези в древногръцката чернофигурна вазопис. Освен това силуетите на места се съчленяват, създавайки нови композиции – и сами по себе си, и чрез сцените вътре в тях. Така разказът за живота на Сократ е представен реалистично убедително и същевременно е стилизиран, вкаран в чистата стилистика на древногръцкото изкуство от V в. пр.Хр.</p>
<br /><br /><img src="http://img706.imageshack.us/img706/7216/1502m.jpg" border="0" width="459" height="236" /><br /><em>"Дон Кихот"</em><br />
<p>Илюстрациите към „Дон Кихот” (2002) показват друг артистичен похват – той е по-скоро композиционен, развит по вертикали и хоризонтали. В равнината е реалността, така да се каже, местата, из които героят пътешества в търсене на рицарски подвизи и приключения. И в тази реалност прозирно се спускат и наслагват по вертикала миражите на неговите фантазии. Отново прецизността в детайлите е тази, която ни кара да се взираме в образите и да ценим както разюзданите селянки, така и дублиращите ги достолепни дами; да се вълнуваме от битки на празно поле и да се възправяме дързостно срещу мелници-великани, следвайки героя и неговата кауза.<br />Играта на перспективи и ракурси е сред очевидните качества в илюстрациите на Ясен Гюзелев. Тя е замайващо смела, когато извисява статуята на Давид и нейния създател Микеланджело над хоризонта, за да олицетвори величието и на двамата. Тя е дистанцирано наблюдателна – с поглед отстрани и отгоре към сцени от ежедневието и бита в различните епохи. Тя е психологически натоварена – деликатно приближен и съчувстващ на жертвата от нейната гледна точка, както е например в „Оливър Туист” (2009).</p>
<br /><br /><img src="http://img514.imageshack.us/img514/8761/1504.jpg" border="0" width="457" height="462" /><em>"Оливър Туист"</em><br /><br />
<p>Впрочем една зала в НХГ е посветена на илюстрациите към това произведение на Дикенс. Дори само в нея зрителят може да прекара часове, захласнат в миниатюрни натюрморти, изпълнени изключително прецизно, за да отбележат началото (а и духа) на всяка поредна глава от книгата. Може до безкрай да се вглежда в предварителните рисунки, в които Ясен Гюзелев търси типажа, характера, излъчването на героите. Може да се диви (като мен) на умението на художника едновременно да потопи изображенията в особената (според клишето: „мрачна Дикенсова”) атмосфера, да ги „разфокусира” и същевременно да покаже четливо дори най-малките детайли – до връзките на обувките на сам по себе си миниатюрния Оливър!...</p>
<p>Тоест в изложбата на Ясен Гюзелев в НХГ има предостатъчно поводи за възхищение – дори и без „Алиса в страната на чудесата” (2000) и „Алиса в огледалния свят” (2004). А заедно с тях поводите се умножават до безкрай.</p>
