Европейските пари май на са за българи

<p><strong>Веднага след пристигането му поканих госта на вечеря, на която присъства и един мой приятел, опитен министерски кадър. Вечерята премина под формата на лекция за Кохезионния и структурните фондове, тяхната философия и методи за печелене на съфинансиране. След като нашият гост се оттегли, за моя голяма изненада приятелят ми коментира: "Тая работа не е за българи".</strong></p> <p><strong></strong>От тогава до днес се опитвам да оборя това мнение. Засега без успех, но по пътя разбрах много неща, за които явно не съм си давал сметка и които моят приятел беше усетил инстинктивно.<br />Днес мога на базата на преживяното досега да обясня защо България няма да усвоява европейски средства и защо европейското бъдеще на страната се превръща в културен проблем.<br /><br />Нашият гостенин беше посрещнат навсякъде много добре, но веднага пролича, че домакините не разбираха предизвикателствата, поставени пред тях от кохезионната политика на ЕС. Генералната идея беше, че има някакви големи пари, които се полагат на България и че трябва да се изпълнят някакви формалности, за да се &ldquo;усвоят&rdquo;. Опитите на гостенина да получи информация за дългосрочни планове за развитие или поне визия за бъдещето на дадена община останаха безрезултатни. Получените отговори описваха по-скоро пожелания и дребнави намерения &ldquo;на парче&rdquo;, които ще могат да се реализират чрез този нов, &ldquo;полагащ се&rdquo; бюджет. Вследствие на това мислене подходът към еврофондовете беше чисто консуматорски &ndash; &bdquo;Дай да видим за какво дават пари и да пишем&rdquo;. Така бенефициентите започнаха да пишат проекти според достъпността на дадени средства а не такива, подчинени на актуални или бъдещи нужди на обществото. Необходимостта от предпроектни анализи и обществено обсъждане на инвестиционните намерения и досега на много места е извън мисловните хоризонти на ръководителите на общини. Тук описвам състоянието в кметства с добронамерени кметове, а не като този, който след дълго обясняване за &ldquo;фондовете&rdquo; ми заяви с обезоръжаваща откровеност: &ldquo;Тия европейски работи ще станат по моя начин или няма да станат&rdquo;. Разбира се, не станаха, но човекът пак си е кмет.</p> <p>Не отричам, че алчността и съпътстващата я корупция са сериозен проблем, но загубите от некадърност са значително по-големи. Регионалните и централни власти оформят така наречения &ldquo;политически и административен&rdquo; елит и след неговата двадесетгодишна култивация можем да кажем, че основните характерни черти на този елит са интелектуалната импотентност, провинциализъм и неграмотност.<br /><br />Тези качества проличаха веднага след присъединяването на България към ЕС. След шумното новогодишно парти започна трескава и до голяма степен неефективна дейност по &ldquo;евроинтеграцията&rdquo;. Хаотичните и несъгласувани действия доведоха до големи закъснения, които си отмъщават днес. За сравнение в Полша оперативните програми бяха предварително подготвени и отворени веднага след присъединяването. Десет месеца по-късно тръгнаха първите плащания по проекти. У нас само за да се отворят програмите, бяха нужни 13 месеца. Това закъснение не може да се &ldquo;отработи&rdquo;. Времето е загубено безвъзвратно. Числата 2007&ndash;2013, поставени след всяка оперативна програма, не са декорация. Това са крайни срокове. Европейската система за съфинансиране (N+2) означава, че от тази година (2010) България ще може да кандидатства за прогресивно все по-малки проекти, такива, които няма да излизат със своето приключване извън 2015 г.</p> <p>Трябва да се има предвид, че това беше чисто техническата част от целия процес, т.е. най-лесната. Тя беше подготвена от най-компетентните кадри в страната, служители в централната държавна администрация, каймакът на специалистите по евроинтеграция. Какво е нивото на регионалните специалисти, можете да се досетите. А тяхното ниво няма как да е високо, защото както те, така и останалите граждани на България са жертви на изумителната централизация на държавата. Централизация, която е всеобхватна &ndash; политическа, административна, финансова, икономическа, културна, интелектуална и най-важното &ndash; информационна.<br />Колко пъти сте чули за някаква конференция, лекция или събитие с националнообществено значение, проведено извън София? Дори медийните информации обикновено започват с: &ldquo;Днес в София се проведе&rdquo;. В минало време, естествено.</p> <p>Показателно е решението на американския спомагателен фонд СЕАФ от близкото минало, с което финансирането на български проекти беше временно прекратено поради странния факт, че след две години действие на програмата всички финансирани инвестиции са били в София. Остатъкът от достъпните средства беше пренасочен към страната. Оказа се, че там никой не беше чувал за тази възможност за кредитиране.<br />Задържането на информация на централно ниво е сигурен инструмент за контрол на финансовите потоци и възможностите, свързани с тях. То поражда нуждата от &ldquo;връзки&rdquo; и &ldquo;контакти&rdquo; по високите места, за да се уреди каквото и да било.&nbsp; <br /><br />И до днес чувам за проекти, които са &ldquo;сигурни&rdquo; поради добри контакти в &ldquo;министерството&rdquo;. Подобен подход е много успокоителен, но също и оправдателен.<br />Добрата &ldquo;връзка&rdquo; освобождава от задължението за усилие, компетентност или дори смисъл. &ldquo;Връзката&rdquo; ще се погрижи за взаимния интерес. А ако не стане, то винаги могат да се оправдаят, че някой друг е имал по-силна такава, така, оставайки в коловоза на този манталитет, кандидатите мечтаят за още по-добра връзка. Разширяването на информационния обхват при така действащата система никога не е било приоритет или дори цел на администрацията. Подобно разширяване би подкопало монопола на &ldquo;знания&rdquo; и &ldquo;умения&rdquo;. Естествено, правят се проформа действия, които по задължение трябва да бъдат извършени. Това задължение е наложено от европейските процедури, които няма как да се избегнат, но нашенският инат се опитва по всякакъв начин да заобиколи и това.</p> <p>Към края на мандата на предишното правителство министър Джевдет Чакъров публикува обществена поръчка за консултантски услуги &bdquo;Организиране обучения на бенефициенти по ОП &ldquo;Околна среда 2007&ndash;2013г.&rdquo; на стойност 750 000 лв.<br />След закупуване на документацията и подробно запознаване се оказа, че целта на поръчката е всъщност избор на туроператор, който да резервира хотели, зали и да сервира кафета. Консултантите вече са извести и това са самите служители на министерството(!). Имам предвид хората, които ограбиха САПАРД и спряха парите по оперативните програми. Сега те ще бъдат наградени със 750 000 лв., като обикалят страната да &ldquo;обучават&rdquo;(!). А, да&hellip; има в поръчката и две лекции в чужбина(?). Предполагам, че никой няма съмнения за качеството на тези обучения и за тяхната реална цел.</p> <p>Обученията са критично важни в процеса на усвояване на европарите. На правителствено ниво, независимо от волята и старанията, проекти не се пишат. Това е цел и задължение на бенефициентите. Затова е от изключителна важност те да бъдат обучавани постоянно и качествено. За съжаление провежданите от администрацията действия в тази посока са редки и на съмнително ниво. Редица общински служители се оплакват, че информацията, която получават е повърхностна и достъпна в интернет. Практически обучения от типа &ldquo;уъркшоп&rdquo; не се провеждат, а и в България няма специалисти на съответното ниво, особено по големите оперативни програми. Значимостта на доброто обучение е най-добре показана от страните, които са лидери в използването на европейското финансиране. В момента в Полша започват обучения на бенефициенти за новия бюджетен период 2013&ndash;2020. Страната е постигнала завидни резултати досега, но е заявила, че ще стане неоспорим лидер в усвояването за новия период.</p> <p>Бихме могли да се поучим от чуждия опит, но провинциализмът неизменно надделява. Особено полезен би бил опитът на тези консултантски фирми, които работят успешно в страните от бившия соцлагер, поради сходните проблеми, с които са се сблъсквали там. Такъв опит е безценен, но в България е неоценен и нежелан. Някой би казал, че това са грехове на предишното правителство и че сегашното има волята и възможностите да промени нещата. Уви, не. Воля или по-скоро желание сигурно има, но само това. <br /><br />Министерството на околната среда и водите обяви обществена поръчка за консултантски услуги по &bdquo;Подготовка на Национална стратегия и План за действие за управление на водите и на необходимите промени в нормативната база&rdquo; от 23.03.2010 г. Изискванията към участниците бяха много високи, особено в частта икономически и технически възможности. Образованието и опитът на необходимите специалисти, техният брой и отговорности са описани най-подробно. Обявата, публикувана в европейската база данни на публичните поръчки, беше явно насочена към най-добрите в бизнеса. И всичко щеше да е чудесно, ако не беше едно изречение в поръчката, според което всички главни специалисти, специалисти и техните началници от страна на кандидата трябва да владеят писмено и говоримо&hellip; български език (?!). На мое запитване по този повод ми беше отговорено, че юристите на министерството не виждат проблем. Естествено, проблем има, и то сериозен. Нарушени са поне две европейски директиви. Тази за защита на свободата на конкуренцията и изричната забрана на дискриминационни условия. В крайна сметка процедурата беше прекратена поради бойкота на участниците. От 13 закупили документацията, само един е подал оферта. Той обаче само говорил български и не отговарял на другите условия. Естествено, ще има нова процедура, но няма такива пари на света, които да ни купят загубеното време. <br />За съжаление това не е единичен случай и поради това бодряшките закани на Бойко Борисов, че ще усвои 40&ndash;50% от фондовете до края на годината и 100% до края на мандата (при тези темпове мандатът му трябва да му приключи догодина) означават единствено, че премиерът не разбира какво говори или смята усвояването за нещо като подписване на договори. И ако теоретично е възможно да се подпишат договори за такива суми, то изпълнението е невъзможно. В България просто няма такъв ресурс, който да извърши подобен обем работа в зададените срокове. Нито интелектуален, нито технически, нито човешки. Тоест това, което ефимерично наричаме липса на административен капацитет. При така сложилите се обстоятелства ще бъде невероятен успех, ако България успее да направи половината от половината до края на 2012 година. Но и това е малко вероятно.<br /><br /></p>