- 10 Sep 2020
- 64
- 1
Михаил Борисович Ходорковски в момента е много зает и няма възможност да продължим разговора, който започнахме преди една година. Но мислено непрекъснато продължавам този разговор. Ние с Михаил Борисович не сме единомишленици. Главната точка на разминаването ни е в това, че Михаил Борисович е държавник. Той смята, че държавата трябва да е силна, изобщо уважава силата като такава и доказва, че самият той е силен и мъжествен човек. И ако тази скала на силата се смята за голяма ценност, то Ходорковски е много ценен.
<p>Не обичам силата. Заради това и не ми харесва, че тя, като такава, побеждава винаги в реалния живот всички други качества – ум, талант, човечност. Всички тези прекрасни качества винаги се оказват победени от силата. В затвора умира академик Вавилов, в лагера умира поетът Манделщам. И учени, и художници, и идеалисти от всякакъв вид са смачкани от силата. Заради това според природата си силата няма нищо общо с нравствеността.</p>
<p>Още един щрих към този разговор. <strong>Сигурна съм, че държавата, това неизбежно чудовище, трябва не да бъде силна и всеобхватна, а минимална.</strong> Само да осигурява необходимата на обществото държавност, а не да ръководи икономиката, паричните потоци, идеологията. И с единствена задача – да осигурява живота и благосъстоянието на народа, който е поставил над себе си тази държава. Да изработва закони, общи за всички, и да следи за тяхното спазване.</p>
<p>Трябва да се признае, че държавата като структура притежава качеството да се разраства неограничено. Като раков тумор. <strong>И ако не се ограничава апетитът на държавата, тя започва лакомо да изяжда обществото. Винаги. </strong>При всяка историческа формация, във всяко време. А излапвайки обществените ресурси, държавата умира. И тя умира последна, като преди това „изхабява горивото”, т.е. хората, съставляващи обществото.</p>
<p><strong>Не четете Маркс. Той, разбира се, е гений, но гений на държавността, конкретно – на социалистическата. Но ми се струва, че неговата теория напълно е загубила смисъла си точно поради дълбоката си безнравственост.</strong> В съвременния свят няма съревнование между системите. Всички се провалиха. И никъде не е казано, че може да бъде реализирана утопията „небето да слезе на земята”. Но все пак в непрекъснатата борба на държавата – безлика, мощна и безнравствена – с всеки човек – конкретен, слаб, но познаващ съвестта, злото и доброто – побеждава държавата. И колкото е по-силна, толкова по-убедителна е победата й.</p>
<p>За държавата всички трябва да се грижат. Тя винаги се стреми да паразитира върху обществото. Тя трябва да бъде ограничавана, проверявана, да се сменят прогнилите й парчета и да не й се разрешава да задушава човека.</p>
<p>И ето го парадокса! Оказва се, че точно човекът с държавнически инстинкти, целия си съзнателен живот работил за благото на държавата, започвайки със „защитата й”, влязъл в управлението съвсем млад, а днес в силата си със своята неординерност, с таланта си, с амбицията си, в добрия смисъл на думата, с личните си различия с ръководството на държавата ни – встъпи в открит конфликт. И днес той защитава не своята открадната от държавата собственост. Голяма новост – с узаконяване на грабежите започва нашата държава нейният организатор Ленин! Не, не нея защитава гражданинът Ходорковски. Той защитава човешкото достойнство, което се погазва в течащия в момента процес, той защитава принципите си,<strong> един от които е: силна държава, която се ръководи от правото, закона, професионализма.</strong></p>
<p>И в това противопоставяне аз съм за Ходорковски.<br /><br /><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>
