- Автор: Гласове
- 16 Ное 2025
- 4006
- 15
През последните години беше преоткрито едно от най-интересните и малко познати слова на свети Нектарий Егински - неговото слово „За гимнастиката“ (Περὶ Γυμναστικῆς), произнесено на 21 август 1893 г. при основаването на новия Гимнастически съюз в Кими. То се вписва в по-широкото му педагогическо съчинение „За последиците от истинското и фалшивото образование“, в което светецът разглежда как истинската култура възпитава целия човек, а непълното образование води до духовна и обществeна разруха. През 2013 г., по инициатива на преподаватели по физическо възпитание, свети Нектарий беше провъзгласен за покровител на гимнастиците, а неговите идеи бяха отново осмислени в светлината на съвременния спорт, антропология и възпитание.
Изходната точка на светеца е античната и православна антропология, според която човекът е единно същество – душа и тяло, сътворени едновременно, неразделими в своето битие. Както отбелязва свети Григорий Нисийски, човекът е „творение на Бога разумно, сътворено по образ на Твореца“, а телесното и духовното са не само създадени заедно, но и функционират едно чрез друго. В литургичния живот на Църквата цялото човешко същество участва в спасението. На този фундамент стъпва и свети Нектарий в своето слово.
Още в началото той цитира Аристотел, за да изясни рамката на своя аргумент: „прекомерните упражнения и липсата на упражнения вредят на душата; умереността запазва благоразумието“ («Τα τε υπερβάλλοντα γυμνάσια και τα ελλείποντα φθείρει την ψυχήν· σώζεται δε η σωφροσύνη υπό της μεσότητος»). Това изречение определя цялата перспектива на светеца: нито култ към тялото, нито пренебрежение към него; нито прекомерност, нито леност. Гимнастиката е добра, казва той, когато служи на хармонията на човека, а не когато я разрушава.
В един от най-важните пасажи той формулира класическата оценка за ролята на физическото възпитание: „умерената физическа гимнастика от векове е считана от всички цивилизовани народи за необходима практика и истински белег на пълното образование“ («Ἡ σύμμετρος σωματικὴ γυμνασία ἐθεωρήθη ἀπ’ αἰώνων… ὡς ἀναγκαία ἄσκησις… καὶ τῆς τελείας παιδεύσεως ὁ ἀληθινὸς χαρακτήρ»). Така гимнастиката не е прищявка, нито спортно съревнование за слава, а част от културата, която възпитава характер, ред и дисциплина.
Светецът подчертава, че тялото и душата са в непрестанно взаимодействие. „Здравото тяло служи охотно и неуморно на душата, а душата, развивайки своите сили, управлява разумно телесните способности“ («Τὸ μὲν σῶμα εὐεκτοῦν ὑπηρετεῖ τῇ ψυχῇ προθύμως… ἡ δὲ ψυχὴ σωφρονεῖ…»). Тук е сърцевината на учението му: физическото развитие подпомага духовното, а духовното ръководи физическото. Когато едното е пренебрегнато, човекът боледува във всичко.
Свети Нектарий е особено внимателен към крайностите. Той предупреждава, че прекомерното умствено натоварване вреди на тялото, както и прекомерната физическа сила вреди на душата. Свръхсилното тяло прави човека непокорен, свободолюбив по лош начин, дръзък и неподатлив на духовните повели: „прекомерната сила на тялото го прави непослушно и дързостно към заповедите на душата“ («ἡ υπερβολική δύναμις τοῦ σώματος… ανυπότακτον καὶ θρασύ… καὶ απειθές προς τας της ψυχής διακελεύσεις»).
Така светецът стига до най-известното си твърдение за целта на гимнастиката: „гимнастиката има за цел не да създава атлети за игрите, а напълно изградени хора, способни за всяко начинание“ («ν’ ἀναδείξῃ οὐχὶ ἀθλητάς… ἀλλ’ ἄνδρας τελείως μεμορφωμένους, ἱκανοὺς πρὸς πᾶσαν ἐπιχείρησιν»). Това е радикално различно от съвременния професионален спорт с неговата комерсиализация, рекорди и често нездравословно натоварване. За свети Нектарий човекът спортът е средство за изграждане на личност, а не самоцел.
Така той определя и конкретните ползи от физическото упражнение. „Упражнението прави човека по-готов за подвизи чрез навика и по-трудолюбив чрез привикването към усилието“ («Ἡ ἄσκησις προθυμοτέρους πρὸς τοὺς ἀγῶνας καθιστᾷ… καὶ φιλοπονωτέρους…»). Спортът е школа за воля и труд. Това е педагогическият аспект, който св. Нектарий откроява с изключителна яснота: упражнението не е за тялото само - то възпитава характера.
В един от най-красивите си пасажи той описва плодовете на хармонията между душа и тяло: „човекът, развит и в душа, и в тяло, става щастлив, изтъкнат, силен, деятелен и полезен за всички“ («ὁ κατ’ ἀμφότερα ἀνεπτυγμένος ἄνθρωπος ἀποβαίνει ἀνὴρ εὐδαίμων… ἰσχυρός… ὠφέλιμος πρὸς πάντας»). Тук прозира античната идея за калокагатия – единството на добро и красиво, изцяло православно преосмислена.
Свети Нектарий разглежда и ролята на гимнастическите дружества, които тогава масово се появяват в Гърция след Олимпийските игри от 1896 г. Той ги нарича „добро знамение“ и смята, че тяхната задача е не просто физическо възпитание, а възраждане на добродетели като приятелство, братство, благородна надпревара, трудолюбие и готовност за служение към отечеството. Това е педагогика, която съчетава античната традиция и православната духовност.
Митрополит Йеротей (Влахос), анализирайки словото му, подчертава, че свети Нектарий не отхвърля спорта, но и не допуска въздигането му в идол. Неговото послание е актуално днес, когато човешкото тяло често се обожествява в културата на фитнеса, културизма и социалните мрежи. Според митрополита свети Нектарий възстановява забравения принцип на „умерената физическа гимнастика“, която възпитава не само сила, но и характер, умереност, внимателност на ума.
Според Нектарий гимнастиката служи за изграждане на „свободен и добре възпитан гражданин“ – човек, способен да служи на обществото, да бъде полезен и отговорен. Както отбелязва един от гръцките професори по физическо възпитание, учението на светеца е „фар и светъл ориентир“ след векове забрава на симетричното телесно възпитание.
Много важно е и предупреждението на свети Нектарий за фалшивото разбиране на античния израз "Здрав дух в здрав отяло"(νους υγιής εν σώματι υγιεί). Той напомня, че пълната фраза на Ювенал е „orandum est ut sit mens sana in corpore sano“ – „трябва да се молим за здрав ум в здраво тяло“. Това не е лозунг за обожествяване на физическото, а молитвено желание. Параолимпийските спортове показват ясно, че духовното величие не зависи от телесното съвършенство.
Посланието на свети Нектарий е: тялото и душата се развиват заедно; физическата аскеза служи на духовната; гимнастиката е добродетел, когато укрепва волята, смирява страстите и съдейства за пълното възпитание на човека. „Целта на гимнастиката – казва светецът – е укрепването на телесните сили за охотно изпълнение на повелите на духа“ («ἡ ἐνίσχυσις τῶν σωματικῶν δυνάμεων πρὸς πρόθυμον ἱκανοποίησιν τῶν ἀπαιτήσεων τοῦ πνεύματος»).
Източници: i-m-patron.gr, oodegr.com, neotita.gr
