- 10 Sep 2020
- 162
- 9
В навечерието на Коледа американският президент Барак Обама получи безценен подарък, но не от Дядо Коледа, а от Сената във Вашингтон. На извънредно заседание, което се състоя в 19,00 ч. на Бъдни вечер, беше приет обширен закон за здравната реформа. 60 демократи дадоха своето съгласие, 39 републиканци гласуваха против. В продължение на месеци Обама се бори за тази цел – да осигури на всички американци достъпни здравни осигуровки. Това беше сред най-важните, ако не и основното му предизборно обещание. Още преди 15 години президентът демократ Клинтън не успя да прокара своята здравната реформа. Днес Обама е на крачка от вземането на това историческо решение.
<p>Гласуването предизвика бурни дебати в Щатите – за едни това е най-важната реформа за американската социална политика, за други – рецепта за държавен фалит. Последните статистики показват, че мнозинството от американците са против реформата. Въпреки това Конгресът финализира законопроекта „при затворени врати”, без републикански представители на опозицията и в разрез с многократните обещания на президента преговорите да се излъчват на живо по държавната телевизия.<br /><br />Около 60 милиона щатски граждани са били поне временно без здравна осигуровка през 2008 г. Около 58 милиона американци не са плащали редовно осигуровките си. Според здравните власти са засегнати предимно безработните, младите хора, латиноамериканците и децата. В момента само 40% от децата в Съединените щати са осигурени. За много американци плащането на разходите за посещение при лекар или престой в болница е възможно само на кредит. Редовна практика е неосигурените да се лекуват в Спешното отделение и да дават несъществуващ адрес, на който да им бъде изпратена сметката.<br /><br />Барак Обама обещава да сложи край на това, но проектът му звучи като утопия: 31 милиона американци ще бъдат осигурени, на повече от 94% ще бъде гарантирана медицинска помощ, дори и да не могат да си я позволят. Който не може да си плати осигуровката, ще получава парична помощ. Изключени ще бъдат само нелегалните емигранти. Освен това здравните каси ще покриват и хроничните заболявания и няма да имат право да увеличават вноските си произволно.<br /><br />В началото пакетът от закони ще струва най-малко 871 милиарда щатски долара. Републиканците предупреждават, че заради високите разходи външният дълг ще скочи космически. Според републиканския сенатор Чарлз Грасли този закон „ще направи едно лошо положение още по-лошо”. Противниците се опасяват, че разходите от близо трилион долара за едно мащабно осигуряване ще се отразят директно на гражданите под формата на по-високи данъци, по-високи осигурителни вноски, по-лошо обслужване и ограничения в свободния избор на лекари. Според закона който не се осигурява, ще трябва да плати глоба от 750 долара. Неосигурените ще бъдат обслужвани от програмата “Medicaid” – така наречената „здравна осигуровка за бедни”. Около 6 милиона души ще бъдат включени в тази програма, което ще резултира в рязък спад на качеството на облужването. Ще бъдат сформирани комисии, които ще преценяват кои заболявания да бъдат лекувани. Някои депутати като Сара Пейлин дори наричат тези комисии „комитети на смъртта” или „комитети по евтаназията”. Много малки бизнеси ще фалират, защото в Щатите застраховките се плащат главно от работодателите. Според новия закон фирмата ще трябва да плаща глоба за всеки свой неосигурен служител. От друга страна, поддръжниците твърдят, че без реформа здравните разходи ще се покачат неимоверно и че с това развитието на икономиката ще бъде задушено. По мнението на експерти трябва да се очакват един до два трилиона долара допълнителни държавни разходи през следващите 10 години при реализиране на закона. Според критиците това е реформа, която Америка просто не може да си позволи.<br /><br />Една от основните критики към Обама е, че планира одържавяване на здравното осигуряване в Съединените щати. Държавното осигуряване за много републиканци напомня на социализъм. Първоначално Обама защитаваше тази точка от закона с идеята да бъде създадена конкуренция на частните каси. И макар че Конгресът одобри държавната алтернатива, тя не беше приета от Сената. Спорове възникнаха и около въпроса дали абортите трябва да бъдат заплащани от здравните каси. Републиканците смятат, че много неща в реформата са представени недостатъчно ясно, което доведе до несъгласия дори и в демократическите редици.<br /><br />Сенатът предложи свой вариант на законопроекта, който трябва да бъде ковбиниран с този на президента. Промените в Сената бяха приети от държавния глава със скърцане на зъби. Той призна, че „тепърва предстоят тежки преговори”.<br /><br />Обама стъпва на тънък лед, но се очаква законът все пак да бъде придвижен в Белия дом за подпис. Толкова далеч все още не е стигал никой от седемте президенти, които са въвеждали реформи през изминалите сто години.<em><strong><br /><br />По материали от Интернет: Теодора Мусева</strong></em></p>
