Републиканците в Сената изглеждат силно изкушени да не допуснат ратифицирането на новото споразумение за ограничаване на стратегическото и настъпателното въоръжение по време на тази парламентарна сесия. Някои просто не желаят гласуването на договора. Някои от новоизбраните членове си въобразяват, че има какво да кажат, и затова не бързат да вземат решение. Други, като Джон Кил, са водили преговори с администрацията по проблемите на модернизацията на американския ядрен арсенал и сега се опитват да сключат възможно най-добрата сделка. А има и такива, които просто искат да лишат президента от победата.
<p>Приемам повечето от тези аргументи (без последния, разбира се), но се страхувам, че републиканците нямат поглед върху цялостната картина. Новият договор СТАРТ, каквито и недостатъци да има, не е заплаха за сигурността на Съединените щати. Предишните три договора за контрол върху въоръженията, всички постигани от президенти републиканци, съкращават общия брой на ядрените оръжия от близо дванадесет хиляди до около две хиляди. Новият договор свива тази цифра до общо хиляда петстотин и петдесет единици. Приемането му по-скоро ще осъществи утопията за свят без ядрено оръжие, отколкото да обезоръжи Америка.</p>
<p>Докато блокирането на договора ще произведе три нежелани последици: ще укрепи позициите на Владимир Путин, ще затрудни администрацията на Обама при преговорите с безцеремонна Русия и ще създаде образ на републиканците като безотговорни, ако и когато американско-руските отношения се затоплят.</p>
<p>А ако отношенията с Русия се развалят, както предполагам, ще бъде важно да има подписан документ, на който да се позоваваме.</p>
<p>Истината е, че „рестартът” на отношенията с Русия, прокламиран шумно от администрацията, вероятно достигна своя зенит в края на това лято с приемането на резолюцията на ООН за санкции срещу Иран. Отказът на Русия да доставя комплекси за противоракетна отбрана С-300 на Техеран и по-раншното й съгласие да пропусне през своя територия военни доставки за Афганистан е голямата полза, извлечена от „рестарта”. Друга, малко по-странична полза е укрепването на позициите на Дмитрий Медведев, предполагаемо реформаторски настроен лидер, който, както се твърди, търси начини да преодолее наложения от Путин авторитарен стил на управление.</p>
<p>Дотук добре. Но в процеса на затопляне на отношенията ще има много трудности. По отношение на Иран Русия ще става все по-неотстъпчива. Докато Съединените щати през следващите месеци ще направят опит да затегнат санкциите, Москва вече даде знак за несъгласие и сформира международна опозиция срещу „едностранните” санкции на Съединените щати и Европа. Други проблеми на сигурността, като противоракетната отбрана, тактическите ядрени въоръжения и продължаващата окупация на Грузия от руски военни части, ще бъде много по-трудно да намерят решение, отколкото съкращаването на стратегическите ядрени оръжия, където Съединените щати направиха повече от това, което беше нужно на Русия.</p>
<p>Що се отнася до Медведев, независимо от неговия либерализационен уклон, по време на неговото президентство руското правителство става все по-репресивно. Освен това, ако Путин реши да се кандидатира отново за президент през 2012 година, администрацията на Обама няма да постигне кой знае колко от това, че залага на Медведев.</p>
<p>Всичко това би могло да се случи, независимо от това дали новият договор СТАРТ ще мине през Конгреса. Уважаемата президентска администрация признава, че втората фаза на „рестарта” винаги е била по-трудна за реализация от първата и че същинската работа тепърва предстои.</p>
<p>Но си представете, ако републиканците откажат да ратифицират договора още преди отношенията да са се влошили. Всеки негативен обрат в отношенията, последван от ответни руски действия, и всяка промяна на посоката на вятъра в отношението към либералните и демократични сили в Русия ще бъдат определени от демократите като „саботаж” на американско-руските отношения от страна на републиканците. Всъщност официалните власти вече започнаха да употребяват тезата, че „резултатите от изборите в Америка биха могли да изкарат от релси отношенията с Русия”, излязла като водещо заглавие в един изкуствено подклаждан от „Ню Йорк Таймс” слух. От статията става ясно, че до този момент всичко в отношенията върви в правилната посока, благодарение на брилянтния „рестарт”. Докато едно възможно влошаване ще бъде резултат от погрешните действия на републиканците.</p>
<p>Опитите да се държат отговорни републиканците за влошаването на отношенията може и да са цинични, но това не значи, че подобни тактики не работят. Освен това няма да са далеч от истината. Малко души в света са по-цинични играчи от Владимир Путин. Всеки може да си представи как той ще използва провала на ратифицирането на новия договор СТАРТ както във вътрешен, така и в международен план. Като начало Путин ще използва създалата се ситуация, за да възбуди отново антизападния национализъм, след това ще отслаби допълнително поначало слабия Медведев, както и всеки, който се опита да защити прозападната линия на действие. Освен това ще използва ситуацията и като извинение за отказ от по-нататъшно сътрудничество със Запада относно санкциите срещу Иран. И определено ще използва ситуацията, за да извоюва отстъпки от европейците, които отдавна обслужват интересите му, подсилвайки аргументацията си с това, че американците са разрушили всички мостове на трансатлантическото сътрудничество с Русия и че са необходими още отстъпки, за да бъдат възстановени нанесените щети. Отвъд всякакво съмнение е, че един неуспешен опит за ратифициране на новия договор СТАРТ ще спомогне за увеличаването на влиянието на Путин.</p>
<p>Това ще освободи администрацията на Обама от всякаква отговорност за възможните последици от развалянето на отношенията. Сега е време по-скоро да видим дали „рестартът” може поеме още един тежък проблем – какъвто безспорно е проблемът с Грузия – в добавка към другите. Но неуспехът на ратифицирането на договора СТАРТ ще даде на администрацията възможност да се оправдае и да си измие ръцете.</p>
<p>Това е висока цена за отхвърлянето на толкова малък договор. Наистина ли републиканците искат да пропилеят седмици в безсмислени дебати в тези безрадостни времена? При толкова много притискащи ни вътрешни проблеми и при толкова наистина важни външнополитически проблеми и проблеми на сигурността – Иран, Афганистан, Китай и бюджета за отбрана – измисленият голям дебат за този малък договор ще е напълно пропиляно време за новия Сенат. Републиканците не трябва да се тревожат, че ратификацията на договора по време на настоящата парламентарна сесия ще донесе политически ползи на Обама. Никого в Съединените щати не го е грижа, нито пък ще помни нещо до идния януари.</p>
<p>Сега е моментът републиканците да загърбят дребнотемието и да мислят стратегически. Това е важна първа стъпка към бъдещото управление.</p>
<p><em>*Робърт Кейган е старши научен сътрудник в Института „Brookings” и автор на книгите „За Рая и силата” и „Завръщането на историята и краят на мечтите”.<br /></em></p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>