- 10 Sep 2020
- 68
- 1
Седмичната награда за непознаване на света, в който живеят, със сигурност отива в ръцете на френските гимназисти и студенти, които блокираха сградите на училищата и университетите и объркаха сериозно графиците на железопътния транспорт по време на националната стачка срещу решението на френското правителство да вдигне пенсионната възраст от 60 на 62 години. Ако учениците и студентите проумеят този свръхконкурентен и икономически интегриран свят, в който живеят, ще изпълнят улиците със скандирания в защита на средните и дребните собственици, за правото на по-добро образование, на повече възможности за започване на бизнес и за повече частни чуждестранни инвестиции във Франция, което всъщност би направило възможно генерирането на работни места в частния сектор и би финансирало възможността за пенсиониране на 62 години.
<p>Франция най-после разбра, че 35-часова работна седмица е невъзможна в свят, в който индийските инженери се опитват да работят по 35 часа на ден и където жизнеспособността на частния сектор зависи от възрастта за пенсиониране.</p>
<p>Това, което ме порази при посещението ми в Индия през миналата седмица, е колко много индийци, млади и стари, изразиха своята загриженост, че Америка изглежда се оттегля от света, който сама сътвори и който Индия доверчиво възприе.</p>
<p>Президентът Обама планира да посети Индия през седмицата във време, в което много американски политици шумно се обявиха против имиграционните реформи, против разширяването на свободната търговия и изнасянето на дейности зад граница, поради което доста индийски бизнес лидери искат да попитат президента за какво става въпрос. Не бяха ли именно износът на американските технологии и идеите за свободните пазари по света, създателите на това плоско, глобално икономическо поле? И защо сега се обръщаме срещу това?</p>
<p>„Именно Силиконовата долина беше в основата на революцията, направила възможен огромния растеж на сектора на услугите и създала съвременните Съединени щати чрез изграждане на телекомуникационни мрежи, които позволиха създаването на виртуални офиси – написа Наян Чанда в индийското списания „Businessworld” през седмицата. – Но Съединените щати изглеждат ужасно неподготвени да управляват революцията, която сами предизвикаха. Износената инфраструктура на страната, западащата образователна система и пълната липса на политически консенсус ги лишава от възможността да яхнат новата вълна на просперитета”. Ох.<br />Сураб Шривастава, съосновател на Националната асоциация на компаниите от сектора на услугите и бизнес софтуера в Индия, обясни, че през първоначалните четиридесет години от извоюването на независимостта в Индия предприемачеството е било напълно пренебрегвано. Индия е изгубила вярата в конкурентоспособността си, затова е избрала протекционизма. Но когато през 90-те години нещата се обръщат и когато индийското правителство обявява банкрут, технологичната индустрия на Индия вече е била способна да накара правителството да отвори икономиката, давайки за пример Америка и Силиконовата долина. Оттогава Индия бележи бурно развитие.</p>
<p>„Америка – казва Шривастава, – беше тази, която ни казваше: „Трябва да възприемете меритократичния подход.</p>
<p>Не бива да се затваряте в себе си. Отворете се за свободна търговия и пазарна икономика”. Това беше националният химн на Америка и ние тласнахме нашето правителство да започне да си го припява. И точно когато се научиха да си го тананикат правилно, вие сменихте химна... Индустрията ни беше тази, която подтикна правителството да отвори пазарите ни за американския внос, за стопроцентова чужда собственост върху компаниите и за дословно копиране на законодателството, когато беше нужно и целесъобразно”.</p>
<p>Ако Америка се откаже от тези ценности, добави той, социалистите протекционисти сред бюрокрацията ще се възползват от това и ще направят всичко възможно да блокират по-нататъшното отваряне на индийските пазари за американските износители.</p>
<p>Изглежда сякаш, казва Шривашава, „Америка губи доверие в самата себе си. Ние не искаме Америка да изгуби доверието в себе си. Има ли някой, който да се съмнява в моралното лидерство на Америка? Американското лидерство не се крепи на голямата й армия, а на въображението й, на идеите й и на меритокрацията й”. Ако Америка се откаже от тези фундаментални ценности, добавя той, „няма да има кой да поеме лидерството. Искаме ли Китай като нов световен морален лидер? Не. Ние отчаяно искаме Америка да се справи”.</p>
<p>Това не е просто триумф на американските ценности. С издигащ се Китай, от една страна, и разпадащ се Пакистан, от друга, преоткритото приятелство между Индия и Америка е от стратегическа важност за индийците. „Изключително тревожно е да се живее в свят, в който го няма баланса на силите, крепил мира в продължение на шестдесет години – казва Шекар Гупта, редактор във вестник „The Indian Express”. – Затова всички сме загрижени за състоянието на Америка”.</p>
<p>И Индия, и Америка са демокрации, ми обясни един високопоставен индийски лидер, но и двете имат усещането, че са като кораб, плуващ в пълен мрак. Защо е така? Защото днес и най-бедната индийска майка вярва, че само ако може да спести някой и друг долар, за да плати на детето си уроците по английски, това дете ще има по-добър живот от нейния. Затова тя може да бъде наречена оптимист. „Но един младеж от Канзас – добави той, – който живее много по-добър живот от тази майка, е притеснен, че няма да може да осигури добър живот на своето дете. Затова този млад човек може да се нарече песимист”.</p>
<p>Да, когато Америка нагази дълбоко в калта, всички го забелязаха.</p>
<p>След като го попитах как си обяснява появата на Движението „Чаено парти”, Гупта коментира: „Ние успяхме да преодолеем политическия песимизъм и се превърнахме в политически оптимисти. А къде изчезна вашата американска мечта? Къде изчезна вашият оптимизъм?”.</p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>
