Успехът на шведските националисти засенчи победата на десния блок*

<p>Спечелването на втори мандат за първи път като премиер на дясноцентристка партия в новата история на Швеция е голямо постижение за Фредрик Райнфелд. Фактът обаче, че популистка антиимиграционна партия успя да влезе в парламента, напълно засенчва успеха на премиера.</p> <p><strong>Къде се справи дясноцентристкото правителство?</strong></p> <p>Фредрик Райнфелд успя да постигне добър баланс между привличането на повече избиратели чрез придвижване на партията към центъра и модернизирайки я (&bdquo;Новата партия на работниците&rdquo;, или &bdquo;Moderaterna&rdquo;, както се наричат), докато в същото време се придържа достатъчно към консервативно-либералните принципи (в частност по-добри стимули за работа и повече индивидуален избор). Това от своя страна позволи на Райнфелд да задържи подкрепата от твърдото ядро и да стои далеч от социалистите. Дейвид Камерън би могъл да научи едно-две неща от него в тази посока.</p> <p>Алиансът се справи добре с управлението на икономиката, най-вече по време на рецесията. Устоя на изкушението да харчи отвъд възможностите си (научавайки уроците от 80-те и началото на 90-те г.). Финансовият министър, Андерс Борг, помогна със създаването на независима служба за фискална политика (подобна на тази в Обединеното кралство), справедливо оценена от най-компетентните финансови министри в Европа. Швеция ще има бюджетен излишък през следващата година. БВП нарасна с 4,6% през второто тримесечие на 2010 г. в сравнение с миналата и в момента е на второ място в класацията за конкурентност на Световния икономически форум. Всичко това позволи на Алианса да спечели подкрепата и доверието на избирателите по темата за икономиката.</p> <p>В продължение на десетилетия избирателите се доверяваха на социалистите. Едно от най-големите постижения на Райнфелд и Борг беше, че успяха да прекъснат тази тенденция. Друг е въпросът, че ситуацията в Швеция не може да се сравнява с тази, в която се намира в момента Великобритания например.</p> <p>Дясноцентристкото правителство наля известна доза здрав разум в шведския социалноосигурителен модел, правейки го по-евтин и по-устойчив (но все още много скъп). То предприе някои данъчни реформи, намали публичните разходи в някои сфери, както и обезщетенията за безработица, опита се да намали пречките за излизане на пазара на труда чрез данъчни стимули за малкия бизнес, който наема нов персонал. Тези мерки съвпаднаха с желанията на избирателите, докато социалдемократите се затрудняваха да предложат нови разумни идеи.</p> <p>Настоящото правителство започна да се бори и с огромната безработица в Швеция. На изборите през 2006 г. дясноцентристкият блок спечели, след като направи безработицата своя водеща тема в кампанията (вместо ниските данъци например), и до момента се справя прилично с работата си в тази сфера, в сравнение със своите предшественици. Безработицата е по-ниска, отколкото през други икономически спадове (благодарение и на споменатите по-горе реформи) и продължава да пада с икономическото възстановяване на Швеция. Разбира се, има още много да се направи.</p> <p>За разлика от левия блок десният изглежда много по-хомогенен и се държи заедно. Важно да се отбележи също, че за разлика от други коалиции в Европа дясноцентристкият блок в Швеция участва заедно и по време на кампанията, което направи партиите много по-близки помежду си, така че е трудно да се сравнява с други коалиции.</p> <p>Трябва да отчетем и наличието на доза късмет за Райнфелд, тъй като ако изборите се бяха състояли преди около година, по време на рецесията, то съвсем спокойно можеше и да загуби. От помощ му беше и разрушителното поведение на лидера на социалистите &ndash; Мона Сахлин.</p> <p><strong>Какъв е обаче резултатът от изборите?</strong></p> <p>Една популистка, антиимиграционна партия &ndash; &bdquo;Шведски демократи&rdquo;, спечели 5,7% от гласовете и допринесе за получаването на някакъв вид &bdquo;висящ&rdquo; парламент, даващ възможност на социалдемократите да играят много по-съществена роля в парламента. Това е доказателство за пълен провал на всички партии да говорят за имиграцията, която сега е важна част от шведското общество (с 10&ndash;14% от всички живеещи в Швеция родени в чужда държава). Това показва също и тревожеща тенденция, която залива Европа, с повече антиимиграционни чувства на преден план. Това е сериозен удар по имиджа на Швеция като бастион на либерални ценности и толерантност.</p> <p>Сега управляващата коалиция ще трябва да разчита на подкрепата на Зелената партия в парламента, за да продължи да управлява. Това сътрудничество впоследствие би могло да я придърпа малко по-вляво.</p> <p>Преизбирането на Райнфелд не означава &bdquo;смъртта на социалдемокрацията&rdquo;, както някои медии обявиха. Въпреки преизбирането на десните социалдемократите все още са най-голямата партия в страната (30,5% срещу 30% за Райнфелд). Швеция без съмнение си остава социалдемократическа страна. Най-високата данъчна ставка върху доходите е близо 60%, а страната е на второ място в света по високи данъци като дял от БВП. Публичният сектор все още е доста голям, а синдикатите имат голямо влияние върху провежданите политики на пазара на труда. Райнфелд не би могъл да бъде преизбран без ясно и недвусмислено обещание да не пипа основите на шведския социалноосигурителен модел, който си остава един от най-щедрите в Европа.</p> <p>Независимо от някои позитивни стъпки безработицата си остава висока, а трудовият пазар не достатъчно гъвкав.</p> <p>Нивото на безработица в момента е 7&ndash;8%. Беше около 6%, когато сегашното правителство дойде на власт през 2006 г. Както споменах и по-горе, част от увеличението се дължи на икономическото забавяне, но сега безработицата бързо пада. При младежите обаче се наблюдава безработица от около 19% и еднакво непропорционална безработица при имигрантите от друг етнически произход. Тези проблеми вероятно обясняват възхода на &bdquo;Шведски демократи&rdquo; и показват нуждата от по-сериозни усилия да се направи пазарът на труда по-гъвкав, с повече &bdquo;истински&rdquo; работни места и стимули за бизнеса да наема и работи.</p> <p>От четирите партии в дясноцентристката коалиция само тази на Райнфелд увеличи броя на депутатите си в парламента, като по този начин се увеличава рискът от напрежение в самата коалиция, тъй като се очаква партията на премиера да има още по-доминираща позиция, отколкото досега.</p> <p><em>*Заглавието е на glasove.com</em></p> <p><em>Превод от английски Славчо Гаврилов</em></p>