- 10 Sep 2020
- 125
- 2
В навечерието на 46-ата Мюнхенска конференция за сигурност (5–7 февруари 2010 г.) нейният председател Волфганг Ишингер споделя в интервю пред списание „Фокус” тревогите си за Афганистан. В други точки на света американският президент Обама и генералният секретар на НАТО Расмусен също искат мобилизация на силите, за да се сложи край на дългогодишната война в Афганистан. Това не може да стане без усилията на двете страни, но съюзническите сили не трябва да се изтеглят, без да имат ясна стратегия.
<p>Председателят на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер критикува в интервю пред сп. „Фокус” мълчанието на военните: „В обществения дебат в Германия понякога ми липсва професионалното знание на военните. Генералитетът би могъл по-често да взима думата”. Според него това се налага, <strong>„защото гражданите много ценят ясните факти и данни – чистото вино, така да се каже”.</strong><br /><br />Ишингер е бивш външен министър и посланик във Великобритания и в САЩ, затова мнението му тежи. „Федералната република е солиден и надежден партньор, а германският принос все пак е трети по значение от всички, които присъстват там”, подчертава той. За новата стратегия за Афганистан с основен акцент върху обучението на военните там бившият външен министър е оптимистичен. <strong>„Бунтовниците ще седнат при нас на масата за преговори само ако спечелим населението на наша страна”</strong>. Борбата за сърцата и разума не се печели с въздушни удари, а с присъствие на място. По тази причина увеличаването на сухопътните сили е разумно.<br /><br />Ишингер смята, че наред с програмата за излизане от Афганистан, срещу талибаните трябва да продължи да се поддържа военен потенциал. <strong>„Необходима е комбинация от морков и тояга”</strong>, обяснява той. Само това би насърчило желание за преговори. От друга страна, и пари трябва да се дават. „Понякога мирът струва скъпо, войната обаче в дългосрочен план струва по-скъпо”. Премиите за талибаните и селяните, отглеждащи опиум, които се откажат от войната, трябва да са достатъчно атрактивни. За тях въпросът е „опиум или пшеница”, т.е. въпросът е от какво ще живеят.</p>
<p>Накрая Ишингер предупреждава, че не може да се говори за конкретна дата на изтегляне от Афганистан: <strong>„Разбира се, че ни трябва стратегия за изтегляне, но много моля – никакво изтегляне без стратегия!”</strong>. Когато талибанът си мисли, „че скоро няма да ни има, той вече не е склонен на преговори”.<br /><br />Това интервю е дадено в момент, когато става ясно, че афганистанският президент Хамид Карзай не изпълнява ангажиментите за помирение с част от талибаните. В същото време Би Би Си излъчва филм, в който екстремистите в северните провинции заявяват, че ще се бият, докато американците и останалите „неверници” не бъдат изгонени.</p>
<p>На 1 февруари американският президент Барак Обама представи проектобюджета 2010–2011 и поиска от Конгреса допълнителни <strong>33 милиарда долара за финансирането на стратегията на Вашингтон за Афганистан. </strong></p>
<p>По същото време новият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен сподели пред журналисти визията си за алианса през новата година. Естествено, отново Афганистан беше в центъра на речта му. И въпреки, че на Лондонската конференция миналия петък много държави обявиха допълнително участие в силите на АЙСАФ, Расмусен заяви: „Все още се нуждаем от 20 тренировъчни екипа за афганистанската армия, а що се отнася до полицията на страната, за да я обучим, ни трябват още 100 допълнителни екипа”.<strong> Условието за изтеглянето на съюзническите войски е Афганистан да поеме сам отговорността за сигурността си, а това без добре тренирана армия и полиция е невъзможно. </strong></p>
<p>В контекста на казаното дотук Афганистан неминуемо ще бъде основна тема на формалните и неформалните разговори в Мюнхен на предстоящата Международна конференция за сигурност.</p>
