Тежко изпитание за Средиземноморието

<p>Дори по-лошо, европейската дългова криза и кризата на доверието се превърна в най-тежката политическа криза, откакто съществува съюзът: бъдещето на европейския проект е заложено на карта.</p> <p>А сега кризата се прехвърли и по южното Средиземноморие във вид на революция в Тунис и политическа конфронтация в Ливан, което за пореден път може да доведе страната до ръба на войната и до катастрофа. Паралелно с икономическите затруднения на средиземноморските страни, членки на ЕС, се случват и мащабни промени в нейните южни съседки.</p> <p>Затова е време да започнем да мислим геополитически, а не само фискално, за случващото се в Средиземноморието. Това, пред което е изправен ЕС в Средиземноморието, в никакъв случай не е валутен проблем, а е най-вече и преди всичко стратегически проблем &ndash; проблем, който изисква бързо решение. <br />Свалянето от власт на тунизийския диктатор Зин ел Абидин бен Али е първият по рода си спонтанен демократичен бунт в арабския свят и показва, че в ерата на сателитната телевизия и интернет ограничаването на информацията и свободата на изразяване, налагани от страна на отделните правителства, вече никъде не работи.</p> <p>Добавете към това и факта, че националистическите режими в арабския свят, които са се превърнали в милитаризирани диктатури, загубиха своята легитимност много отдавна. &bdquo;Китайският модел&rdquo; &ndash; икономическа свобода и просперитет в съчетание с политически и граждански ограничения на свободите &ndash; е неприложим, защото тези режими са некомпетентни и затънали в корупция. В резултат на това те са неспособни да проведат реформи, а като прибавим бързото нарастване на населението и увеличаване на дела на младите хора, това ги подлага на огромен натиск, създаващ предпоставки за мащабни промени.</p> <p>В зависимост от това дали събитията в арабския свят ще се развият така, както в Източна Европа след вдигането на Желязната завеса, ще можем да предвидим бъдещето му. В Източна Европа, след отказа от подкрепа и оттеглянето на Съветския съюз от тези страни, шлюзовете бяха отворени и бурните промени се разпростряха из целия регион.</p> <p>В Близкия изток и Магреба (Северна Африка &ndash; б.пр.) липсва външният фактор, а демократичните промени трябва да дойдат отвътре, от самите общества. Тунис показа, че всяко правителство, което печели своята легитимност и подкрепа с оръжие, не издържа дълго.</p> <p>Независимо дали Тунис пише своята демократична, икономическа и социална история на успеха, или вижда своя революционен устрем, хвърлен в хаоса, гражданската война и нов авторитарен режим, последствията ще се усетят далеч отвъд границите на страната. Европа, като северен съсед на Тунис, при всички положения ще бъде пряко засегната от случващото се там и ще трябва сериозно да се намеси чрез подпомагането на демократичните усилия и икономическото развитие. Каквито и грешки да е направила Европа в миналото, поддържайки авторитарните режими в региона, сега може да ги поправи, като окаже решителна помощ.</p> <p>Всъщност Тунис е истински тест за европейското &bdquo;Средиземноморско партньорство&rdquo; &ndash; отдавна прокарвана политическа стратегия, която досега съществуваше само на думи. Тунизийската революция е уникална историческа възможност, която Европа не бива да пропилява. Европейските представители в Брюксел и по-голямата част от правителствата на страните членки не трябва да вземат половинчати решения.</p> <p>Освен директната помощ за Тунис в този критичен момент, ЕС трябва да вдъхне нов живот на &bdquo;Средиземноморското партньорство&rdquo;. Проектът за стратегическо сътрудничество в областта на енергетиката &ndash; ще рече, производство на енергия от слънцето и вятъра в Сахара, което да се продава в Европа &ndash; ще бъде от огромна полза.</p> <p>ЕС и страните членки &ndash; по-специално Испания, Франция, Германия и Италия &ndash; трябва да приемат тази нова форма на енергопроизводство и сътрудничество в областта на енергетиката за свой стратегически приоритет в рамките на средиземноморското сътрудничество и трябва да гарантират осигуряването на необходимите политически условия за бързото му изпълнение. Това ще отвори нови перспективи пред южните съседки на ЕС и ще даде тласък на икономическото и технологичното им развитие.</p> <p>Нещо повече, подобни проекти ще подпомогнат сътрудничеството между страните на юг от Европа и ще ги насърчат да инвестират в образование, инфраструктура и развитие на производството. Това ще създаде най-важното нещо, от което тези страни и бързо нарастващото им младо поколение имат нужда, за да си осигурят стабилността, необходима им за демократично развитие: надежда за икономически и социален просперитет.</p> <p>Ако европейците продължат да се затварят в себе си, позволявайки дребните сметки да доминират в дебатите за бъдещето на Европа, те ще изпуснат отворилата им се историческа възможност &ndash; което най-малкото ще повлияе на европейската сигурност. При това положение цената, която ще се наложи да платим утре, ще е в пъти по-висока от това, което спестяваме днес.</p> <p><em>*Йошка Фишер е изтъкнат член на германската &bdquo;Зелена партия&rdquo; вече повече от двадесет години. Бил е външен министър и вицеканцлер на Германия от 1998 до 2005 година.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>