Съвременният човек има по-добро обоняние от неандарталците

<p>Неандерталците и Хомо сапиенс са два различни вида. Мозъците им са еволюирали независимо. Те са с приблизително еднакъв размер, но с различна форма, която може да е показателна за различна организация, казаха учени по еволюционна антропология от института "Макс Планк", цитирани от БТА.</p> <p>Специалистите са използвали сложни 3D методи, с които да определят колко големи са били вътрешните структури на фосилни черепи.</p> <p>Те установиха, че темпоралните лобове, които участват в езика, паметта и социалните функции, както и обонятелните луковици са сравнително по-големи при Хомо сапиенс, отколкото при неандерталците.</p> <p>Обонянието е едно от най-старите сетива при гръбначните. То е единственото, което установява пряка връзка между мозъка и околната среда.</p> <p>Докато другите усещания минават през различни филтри на мозъчната кора, обонянието&nbsp; стига направо от околната среда в най-високите центрове на мозъка, обясни Маркус Бастир от екипа.</p> <p>По-големите обонятелни луковици и сравнително по-големите темпорални лобове при Хомо сапиенс в сравнение с другите човешки видове са показателни за по-добро обоняние, което е свързано и с еволюцията на по-сложно поведение и социални функции.</p> <p>"Има все повече доказателства, че неандерталците и Хомо сапиенс независимо са развили големи мозъци, както и че техните мозъци са работели различно", каза Филип Гунц от екипа.</p>