Същността на виртуалната власт

<p>Що се отнася до резките смени, голяма част от вниманието днес е съсредоточено върху предполагаемия упадък на Америка, често съпроводено от простата историческа аналогия с Британската и с Римската империя. Но Римската остава доминираща сила повече от три столетия след залеза си, но дори и тогава това не е означавало, че друга държава е заела мястото й, тя просто е била бавно унищожавана и обезкървявана от различни варварски племена.</p> <p>Въпреки всички модни напоследък предсказания, че Китай, Индия или Бразилия ще изпреварят Съединените щати през следващото десетилетие, най-големите заплахи може да дойдат от модерните варвари или от извъндържавни играчи. В нашия базиран на информацията свят на киберзаплахи безграничната и всепроникваща власт на информацията може да се окаже много по-голяма заплаха от добре познатите ни революционни смени на властта.</p> <p>Какво би означавало това за настоящите властови взаимоотношения в глобалната информационна ера на двайсет и първи век? Чии властови ресурси ще надделеят?</p> <p>Всяка ера дава свои собствени отговори. През XVI век колонизацията и златните кюлчета правят Испания могъща; през XVII век Холандия извлича огромни ползи от търговията и финансовите операции; през XVIII век Франция печели от голямото си население и армия; а през XIX век Британската империя се опира на индустриалното си и морско превъзходство.</p> <p>Общоприетата мъдрост гласи, че държавата с най-голяма армия и най-модерно въоръжение превъзхожда останалите. В информационната ера обаче печеливша може да се окаже държавата (или извъндържавната организация) с най-добре изграден образ. Все още сме твърде далеч от яснота по въпроса как можем да измерим баланса на силите, а това означава, че трудно ще успеем да развием успешна стратегия за оцеляване в новия свят.</p> <p>Най-пресните коментари относно промяната на глобални властови баланси се опират основно на един фактор: растежа на БВП на страните. Те обаче пренебрегват останалите измерения на властта, в това число военната сила и меката сила на убеждението, без да споменаваме политическите трудности при комбинирането им в една успешна стратегия.</p> <p>Държавите ще останат доминиращи играчи на световната сцена, но ще им се наложи да проумеят, че сцената е пренаселена и трудна за контролиране. По-голямата част от тяхното население повече от когато и да било има достъп до властта, предоставен му от информацията.</p> <p>Правителствата винаги са имали сериозни притеснения относно информационните потоци и контрола върху тях, а настоящият период от време не е първият силно повлиян от драматични промени в информационните технологии. Новото е &ndash; и ние го виждаме съвсем ясно при ставащото в Близкия изток днес &ndash; скоростта на комуникацията и широкият достъп до технологиите на голям кръг от хора.</p> <p>Настоящата информационна ера, понякога наричана Трета индустриална революция, е базирана върху стремителното технологично развитие на компютрите, комуникациите и софтуера, което води до драматичен спад на цената за създаването, обработването, разпространяването и търсенето на информация от всякакъв вид. А това означава, че световните политици повече не могат да претендират да са единствените компетентни да управляват.</p> <p>Така както пада цената на компютъризирането и комуникацията, падат и бариерите за достъпа до тях. Хората и частните организации, от корпорациите през НПО-тата до терористите, придобиват възможност да играят непосредствена роля в световната политика.</p> <p>Разпространението на информация означава, че властта ще бъде достъпна до по-широк кръг хора, а информационните мрежи ще подкопаят монопола на традиционната бюрократична машина. Скоростта, с която информацията се разпространява в интернет, означава, че всички правителства ще загубят голяма част от контрола си върху определянето на политическия дневен ред на своите страни. Политическите лидери ще имат на разположение много по-малко време и свобода, преди да трябва да отговорят на случващото се, а дори и тогава ще трябва да се конкурират с много повече и по-разнообразни актьори, за да бъдат чути.</p> <p>Това се вижда ясно при опитите на американските политически лидери да се справят със затруднението от случващото се в Близкия изток. Падането на режима в Тунис е заради добре скрити вътрешни проблеми, но времето, за което те достигнаха до цялото население, в това число и до американското правителство, беше изненада. Някои наблюдатели приписаха ускоряването на революцията на &bdquo;Туитър&rdquo; и &bdquo;Уикилийкс&rdquo;.</p> <p>Администрацията на Обама беше изправена пред сериозна дилема при формулирането на политиката си по отношение на Египет и Йемен. Режимът на Али Абдула Салех в Йемен осигуряваше важна подкрепа в борбата с поддръжниците на &bdquo;Ал Кайда&rdquo; в страната. В Египет управлението на Хосни Мубарак спомогна за урегулирането на Израело-палестинския конфликт и балансираше влиянието на Иран в региона. Силовото налагане на демокрация от администрацията на Джордж Буш-младши излезе твърде скъпо удоволствие в Ирак и в Газа, където изборите доведоха на власт недружелюбно правителство, оглавявано от &bdquo;Хамас&rdquo;.</p> <p>В ерата на информацията умната политика е комбинация от прилагането на груба и мека сила. Имайки предвид какво представляват Съединените щати, администрацията на Обама не бива да пренебрегва меката сила на убеждаването в ценността на демокрацията, свободата и откритостта.</p> <p>Затова Обама и държавният секретар на Съединените щати Хилари Клинтън трябва да направят публично изявление и да призоват за реформи и промяна в Египет и останалия арабски свят и да предупредят всички партии да не прилагат насилие. Освен това те трябва да защитят свободата на информацията, виждайки опитите на режима в Египет да блокира достъпа до интернет.</p> <p>Можем само да предполагаме как ще завърши случващото се в Близкия изток, но в днешната информационна ера публичната подкрепа за свободен достъп до информация ще бъде важен компонент от прилагането на меката сила.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на Съединените щати, професор в Харвард и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>