Спасяването на еврозоната – мисия (не)възможна?

<p>В началото на 2010 г. Стиглиц продължи прогнозите си, че световната икономическа криза няма да приключи по-рано от 2013 г. въпреки оптимизма на банкерите и борсовите посредници, че фондовата борса се стабилизира, защото финансовата система не зависи само от икономическите фактори. В интервю за Би Би Си Стиглиц предупреди, че Европа трябва да разреши институционалните си проблеми, ако иска еврозоната да има бъдеще. Той остро критикува спасителния план на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), с който се изисква страните да наложат сурови мерки за намаляване на дефицитите си, обяснявайки, че това няма да смути спекулантите в действията им за отслабване на еврозоната. &bdquo;Когато осъзнаем колко трудно беше за Европа да възприеме колективна позиция за оказване на помощ на една от най-малките страни, ще си дадем сметка, че ако по-голяма страна изпадне в кризисна ситуация, за Европа ще бъде още по-трудно да постигне консенсус&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Идеите на Стиглиц за еврото</strong></p> <p>Последва публикацията на Стиглиц, озаглавена &bdquo;Може ли еврото да бъде спасено?&rdquo;, в която икономистът прави опит да намери отговори на настоящите финансови предизвикателства, пред които е изправен ЕС.<br />Стиглиц е на мнение, че фиксирането на обменните валути и делегирането на монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) елиминират два метода, чрез които националните правителства биха могли да стимулират своите икономики, така че да избегнат рецесията. Поради тази причина Европа няма как да помогне на страни като Гърция или Испания, които в момента се сблъскват със сериозни проблеми. <br />Някои се надяваха, че гръцката трагедия ще убеди политиците, че еврото не може да има успех без реално сътрудничество, вкл. и фискална помощ. ЕС реализира спасителна финансова програма заедно с МВФ. Въпросът е какви условия ще бъдат наложени на Гърция и колко сериозен ще е обратният ефект от тях? Що се отнася до гръцката икономика, Стиглиц смята, че за много хора (не само гърци) спасителният пакет от 110 милиарда евро е само един представителен жест, именно защото все още не е известен обхватът на обратния ефект от строгите ограничителни мерки. Не трябва да се пропуска и фактът, че за спасяването на някои банки бяха изразходвани милиарди, докато в същото време спасяването на една страна с 11 милиона жители &ndash; Гърция, беше тема табу, възкликва той.</p> <p>В крайна сметка за малките страни в ЕС според него поуката е ясна: ако не си намалят бюджетния дефицит, са изложени на риск от спекулативни атаки, без особени надежди за адекватна помощ от страна на съседите си или поне не без болезнени и контрапродуктивни бюджетни ограничения. В зависимост от степента, в която европейските страни ще приложат тези мерки, икономиките им ще забавят своя растеж.<br />Стиглиц разсъждава за еврото и от глобална гледна точка:</p> <p>&bull; САЩ се оплакват от търговския си дефицит с Китай. Но като процент от БВП излишъкът на Германия е дори по-голям. Германският излишък означава, че останалата част от Европа регистрира дефицит. А фактът, че тези страни внасят повече, отколкото изнасят, увеличава регреса на националните икономики.</p> <p>&bull; САЩ се оплакват, че Китай не иска да преразгледа своя валутен курс спрямо долара. Евросистемата обаче означава, че валутният курс на Германия не може да се увеличи спрямо останалите страни, членки на еврозоната. Ако това беше възможно, Германия щеше да има затруднения в износа, а икономиката й би имала реална конкуренция. В същото време останалата част от Европа би увеличила своя износ, БВП би нараснал и безработицата би намаляла.</p> <p>&bull; Социалните и икономическите последствия от настоящите ограничителни мерки ще бъдат неприемливи. Страните с големи дефицити не трябва да бъдат хвърляни в спиралата на смъртта, както се случи това с Аржентина преди 10 години.<br />Икономистът е песимист по отношение на съживяването на европейските икономики с помощта на пазара на труда. Той твърди, че моделът за мобилността на европейския пазар на труда не може да бъде реализиран в Европа, защото макар законовите бариери за работа в чужбина да са премахнати и да е създаден единен пазар, културните и езиковите различия продължават да съществуват. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Възможни решения</strong></p> <p>В заключение Нобеловият лауреат предлага две възможни решения за спасяване на еврото и имплицитно на ЕС. Едното решение би могло да бъде излизането на Германия от еврозоната (такива гласове се чуваха настойчиво, докато в Германия се обсъждаше помощта за Гърция) или разделянето на еврозоната на два субрегиона, защото еврото по думите на Стиглиц е наистина един интересен експеримент, който обаче не получи необходимата институционална подкрепа, за да заработи. Второто и по-обещаващо решение би могло да бъде да се извършат институционалните реформи, вкл. и съответната фискална рамка &ndash; неща, които всъщност трябваше да бъдат направени в миналото, когато беше въведена единната европейска валута.<br />Европа върви към катастрофа, ако приложи ограничителните мерки.</p> <p>Миналата събота в интервю във френския вестник &bdquo;Льо Монд&rdquo; Стиглиц предупреди, че строгите ограничителни мерки ще доведат Европа до катастрофа. Според него едно от решенията за изход от кризата е създаването на фонд &bdquo;Солидарност&rdquo; за Европа, който да се захранва в нормални условия, за да подпомага страните с проблеми.<br />&bdquo;Днес Европа иска координиран план за строги ограничения. Ако продължи по този път, ще стигне до катастрофа. След Голямата депресия от 30-те години на миналия век имаме опит, че такова нещо не трябва да се прави. Европа се нуждае от солидарност, от съпричастие, а не от ограничителни мерки, които водят до увеличаване на безработицата и до засилване на депресията&rdquo;, декларира Нобеловият лауреат, давайки за пример в този контекст САЩ, чиято намеса при криза е много по-ефективна. &bdquo;В САЩ, когато един от щатите се намира в затруднение, всички останали щати се намесват. Ние сме в съвсем същата лодка. Жизнеността на европейския проект е застрашена най-вече от това, че липсва всякаква солидарност&rdquo;, обясни Стиглиц.<br />От друга страна, икономистът възприема обезценяването на еврото като нещо много добро за Европа, от което най-много ще се възползват Франция и Германия. И допълни: &bdquo;Това е най-доброто нещо, което можеше да се случи &ndash; Гърция и Испания, за които туризмът е важен източник на приходи, също ще могат да се възползват&rdquo;.<br />Що се отнася до фискалните проблеми на някои държави от еврозоната, Стиглиц предвижда, че те най-вероятно ще стигнат до състояние на неплатежоспособност.<br />&bdquo;Нивото на безработица сред младите се доближава до 30 % в Гърция, а в Испания надвишава 44 %. Ще дойде момент, когато властите в Атина, Мадрид и Лисабон ще си зададат сериозния въпрос дали е в техен интерес да продължават програмите, наложени от МВФ и от Брюксел, и дали не е по-добре отново да станат господари да собствената си монетарна политика&rdquo;, подчерта икономистът.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Испания върви по пътя на Гърция</strong></p> <p>В началото на седмицата стана ясно, че и Испания влиза в групата на страните, които ще бъдат смачкани от строгите ограничителни мерки. Опозицията в страната отказва да подкрепи мерките за намаляване на бюджетния дефицит, обявени от социалистическото правителство на Сапатеро, които предвиждат и увеличаване на данъците за богатите, а синдикатите се подготвят за обща стачка на 8 юни. Според информационната агенция &bdquo;РАДОР&rdquo; строгите ограничителни мерки в Испания трябва да бъдат одобрени от парламента, за да бъдат приложени. Управляващите социалисти по тази причина търсят подкрепата на останалите политически партии. Лидерът на Испанската народна партия, която е в опозиция, Мариано Рахой декларира, че мерките на Сапатеро са импровизирани и неефективни и партията му няма да ги подкрепи. В същото време Рахой подчерта необходимостта от реформи на държавната администрация, която гълта огромни ресурси. Той също така обвини правителството, че иска да наложи мерките еднолично, без предварително да се е консултирало с останалите политически сили. В заключение допълни, че в никакъв случай тези мерки няма да помогнат да се открият работни места, което в настоящия момент е най-важната задача, стояща пред Испания, след като безработицата достигна почти 20 %.</p> <p>Рахой уточни, че партията му иска да се намали дефицитът, обаче това трябва да се направи, за да се повиши жизненото равнище на хората и те да получат възможност да работят, а не замразявайки пенсиите, намалявайки заплатите на чиновниците и блокирайки инвестициите. Всички тези мерки ще доведат до спад на потреблението и влошаване на положението като цяло, още повече че от 1 юли влиза в сила решението за увеличаване на ДДС от 16 на 18 %.</p> <p>Според Стиглиц излизането на Испания от кризата зависи от икономическото възраждане на Европа. Въпреки че Испания имаше фискален излишък преди кризата, веднага след това бюджетният й дефицит се увеличи до над 11% от стойността на БВП. Но съгласно европейските правила Испания е принудена да намали своите бюджетни разходи, независимо че това със сигурност ще продължи да увеличава броя на безработните в страната. С други думи, Испания се намира между чука и наковалнята, защото докато растежът на икономиката й се забавя, нейните фискални позиции няма как да се подобрят. &bdquo;Очевидните прекалено тежки условия, наложени на Испания, всъщност ще имат обратен ефект в усилията за предотвратяване на ефекта на зараза&rdquo;, казва икономистът в отговор на почти единодушното мнение, че Испания е следващата страна от еврозоната, която може да изпадне в същите затруднения като Гърция. Затова препоръчва на испанските власти да насърчават инвестициите, за да подпомогнат икономиката, а не да спират икономическия растеж чрез строгите ограничителни мерки.<br /><br /><em>* Джоузеф Юджин Стиглиц (1943 г.) &ndash; американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител на Нобелова награда за икономика (2001 г.). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Бивш съветник на българския президент Георги Първанов (2001&ndash;2006 г.). В момента съветник на гръцкото правителство.</em></p> <em><strong>Страницата подготви по материали от чуждестранни медии Мария Дерменджиева.</strong></em>