Силата на хората в информационната ера

<p>Засега тези гласове идват предимно от пенсионирани генерали или от избухливи блогъри, а китайските лидери остават предпазливи. Но едно дипломатическо спречкване от края на това лято учуди съседите на Китай, да не говорим за Вашингтон, и им показа докъде се простира китайското търпение и предпазливост. С приблизително 70 млн. блогъри, китайските лидери сега са подложени на такъв натиск, че се налага да са по-агресивни към популисткото и националистическо говорене в блогосферата, което при отсъствие на демократични избори се явява де факто гласът на народа.</p> <p>Дипломатическата врява се случи на една сесия на регионалния форум на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), провела се на 23 юли в Ханой. Сред присъстващите бяха външните министри на десетте страни, членки на Асоциацията, държавният секретар на Щатите Хилари Клинтън, както и китайският външен министър Ян Цзечъ. Според един от дипломатите, присъствали на срещата, министрите от Асоциацията деликатно, но решително са предупредили Китай да се откаже от намерението си да претендира за &bdquo;неоспорим суверенитет&rdquo; върху цялото ресурсно богатство в акваторията на Южнокитайско море, което се простира от Сингапур до Тайванския пролив и надолу до Виетнам, а през него преминава около половината от годишния световен търговски стокообмен. В акваторията му навярно се намират и по-голямата част от световните резерви на петрол и газ, а напоследък китайският военноморски флот става все по-агресивен при конфискацията на риболовни кораби, предполагаемо нарушили суверенитета на страната там. Китай забърка и морски спорове с Южна Корея и Япония.</p> <p>Според участници докато един след друг министрите на срещата на Асоциацията са ставали, за да отстояват правата си в Южнокитайско море или да заявят, че всички териториални спорове трябва да се решават мирно, съгласно международното право, раздразнението на китайския външен министър нараствало. И след като г-жа Клинтън в изказването си настояла, че Южнокитайско море е зона, където Америка има &bdquo;национален интерес&rdquo;, свързан със &bdquo;свободата на корабоплаването&rdquo;, министърът помолил за кратко прекъсване и станал.</p> <p>Говорейки в продължение на 25 минути, без да чете предварително написан текст, Ян настоял, че това е въпрос на двустранни взаимоотношения, а не на взаимоотношения между Китай и Асоциацията. Той гледал към г-жа Клинтън през по-голямата част от въодушевеното си слово, което включвало наблюдението, че &bdquo;Китай е голяма страна&rdquo;, а повечето от останалите членки на Асоциацията &bdquo;са малки страни&rdquo;, както написа вестник &bdquo;Вашингтон Пост&rdquo;. Всички в залата бяха на мнение, каза цитираният по-горе дипломат, че китайският министър се е опитвал да сплаши групата и да разграничи териториалните претенции от нетериториалните, затова не би трябвало да има общи действия на Асоциацията и всяка страна би трябвало да преговаря с Китай поотделно.</p> <p>В Пекин реакцията към речта на Ян беше отрицателна, а китайските лидери като че ли се опитаха да омаловажат скандала от страх, че след десетилетие на намаляващо влияние на Съединените щати в региона те ще върнат своите съседи обратно в прегръдките на Америка.</p> <p>Доколко китайските лидери ще успеят да свалят възникналото напрежение обаче, ще зависи отчасти и от трети фактор: китайската блогосфера, където цяло поколение китайци, научени от правителството, че Съединените щати и Западът искат да попречат на развитието на Китай, сега си има свой собствен &bdquo;мегафон&rdquo;, чрез който да заклеймява всеки китайски ръководител, склонен на компромис, определяйки го като &bdquo;американофил&rdquo; или като &bdquo;предател&rdquo;.</p> <p>Парадоксално е, но и американското посолство в Пекин започна да се обръща към същата тази блогосфера &ndash; канейки дори блогъри да попътуват в колата на американския посланик Джон Хънтсман и да беседват с него по време на посещенията му в китайската провинция, където той предава посланията, отправени от Америка, без посредничеството на контролираните от държавата китайски медии.</p> <p>&bdquo; Китай за първи път има публична сфера за дискусии по всички теми, които вълнуват китайските граждани &ndash; обясни ми Ху Йонг, експерт по блогосферата в Пекинския университет. &ndash; При традиционните медии само елитът имаше право на глас, но интернет промени това. Сега имаме транснационална медия. Сега говори цялото общество, хора от различни региони могат да влязат в диалог в момента, в който нещо се случва в отдалечено населено място, а новините се разпространяват навсякъде&rdquo;. Но този интернет свят &bdquo;е много популистки и националистично настроен &ndash; продължи той. &ndash; Години наред ни възпитаваха, че нашите врагове се опитват да попречат на развитието ни, а това произведе цяло поколение млади хора, които мислят по този начин и сега имат в ръцете си цялото интернет пространство, за да го изразят&rdquo;.</p> <p>Наблюдавайте това пространство. Дните когато Никсън и Мао можеха да поддържат тези взаимоотношения в тайна, е отдавна отминало. Днес тук има много нестабилни елементи, очакващи някой да им палне клечката, и още повече играчи притежаващи силата да възпламенят или успокоят американско-китайските отношения. Или ако мога да перифразирам принцеса Даяна, има трети участник в този брак.</p> <p><em>* Китай поема по свой път на развитие в противовес на западния икономически модел, като в резултат на предприетите реформи изгражда макроикономическа стабилност, огромна промишленост и отбелязва значими външноикономически успехи при водещата роля и намеса на държавата; намалява бедността; насочва вниманието си към образованието и науката. </em></p> <p><em>Превод от английски език Георги Киряков.</em></p>