По време на неотдавнашното ми пътуване до Северна Корея и Китай получих ясни и категорични сигнали, че Пхенян иска да възобнови преговорите за сключване на окончателно мирно споразумение с Южна Корея и Съединените щати, и за обявяване на Корейския полуостров за зона свободна от ядрено оръжие. Параметрите на такова споразумение остават непроменени през последните 16 години, одобрени са за пръв път от Съединените щати и Ким Ир Сен, тогавашния ръководител на Северна Корея, и са потвърдени в многонационалното споразумение, постигнато през септември 2005 година.
<p><strong>Основните договорености утвърждават: </strong></p>
<p>че старите севернокорейски обикновени графитни ядрени реактори за производство на енергия, които несъмнено могат да произвеждат плутоний за ядрено оръжие и всички свързани устройства и продукти, ще бъдат деактивирани под контрола на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия);</p>
<p>че когато реакторите бъдат деактивирани, Съединените щати ще осигурят течни горива и електрическа енергия на Северна Корея, докато се построят нови енергийни мощности;</p>
<p>че Съединените щати ще бъдат гарант срещу заплахата от ядрена атака или други военни действия срещу Северна Корея;</p>
<p>че Съединените щати и Северна Корея ще се придвижат напред към нормализацията на политическите и икономически връзки и към мирен договор, обхващащ целия полуостров;</p>
<p>че ще се търси подобряване на взаимоотношенията между Северна Корея, Южна Корея и Япония;</p>
<p>че всички страни по споразумението ще укрепят икономическо си сътрудничество в областта на енергетиката, търговията и инвестициите.</p>
<p>Окончателното споразумение, постигнато от администрацията на Бил Клинтън, беше отхвърлено през 2002 година от Джорж Буш-младши. Въпреки че Северна Корея преработи горивните пръти в плутоний за ядрено оръжие и произведе ядрена експлозия през 2006, беше постигнат добър напредък в преговорите й със Съединените щати, Южна Корея, Япония и Русия.</p>
<p><strong>Но оттогава условията се влошиха:</strong></p>
<p>разговорите прекъснаха през 2009 г., а същата година ООН наложи санкции на Пхенян след провеждането на втори ядрен тест и изстрелването на ракета с голям радиус на действие. Северна Корея също така блокира повторното събиране между разделените севернокорейски и южнокорейски семейства.</p>
<p>Напрежението нарасна още повече тази година, когато Северна Корея задържа през януари американския гражданин Аялон Гомес, обвинен, че е навлязъл на незаконно на нейна територия, а през август южнокорейски екипаж на риболовен кораб.</p>
<p>Обаче сега има ясни сигнали за готовност от страна на Пхенян да поднови преговорите и да приеме първоначалните договорености за обявяване на полуострова за зона, свободна от ядрено оръжие, и за полагане на усилие за постигане на мир.</p>
<p>През юли севернокорейски ръководители ме поканиха да посетя Пхенян и да се срещна с Ким Йон Ил, севернокорейския лидер, и други ръководители, като гаранция за освобождаването на г-н Гомес. Тези, които ме поканиха, казаха, че ничия друга молба за освобождаването на затворника няма да бъде уважена. Те пожелаха да дойда с надеждата, че бих могъл да помогна за съживяването на споразумението за премахване на ядреното оръжие от целия полуостров и за сключването на мир, което беше официално ратифицирано от Ким Ир Сен преди неговата смърт през 1994 година.</p>
<p>Уведомих Белия дом за тази покана и получих съгласие за моето посещение в средата на август, след като Северна Корея обяви, че г-н Гомес скоро ще бъде върнат от болницата обратно в затвора и че Ким Йон Ил не е на разположение за среща с мен. (По-късно разбрах, че ще бъде в Китай.)</p>
<p>В Пхенян помолих г-н Гомес да бъде освободен, след което трябваше да чакам 36 часа за преразглеждане на присъдата му, извинете, за освобождаването му. През това време се срещнах с Ким Йон Нам, председател на Президиума на севернокорейския парламент, и с Ким Че Хван, заместник-външен министър и главен преговарящ от страна на Северна Корея в шестстранните разговори по ядрените въпроси. И двамата бяха взели участие в предишните преговори с Ким Ир Сен.</p>
<p>Те разбраха, че не съм със статут на официален представител и не мога да говоря от името на американското правителство, затова изслушах техните предложения, зададох няколко въпроса и когато се върнах в Съединените щати, предадох посланията им на Вашингтон.</p>
<p>Севернокорейските ръководители ми казаха, че искали да разширят добрите взаимоотношения, развити в началото на десетилетието с президента на Южна Корея по това време – Ким Те Чжун, и с министър-председателя на Япония Джуничиро Коидзуми.</p>
<p>Изразиха загриженост относно няколкото скорошни американски действия, включващи неоправдани санкции, публични изявления, споменаващи Северна Корея в списъка с държави, цели за ядрена атака, и провокативни съвместни военни маневри с Южна Корея.</p>
<p>Също така казаха, че били готови да демонстрират желанието си за мир и за освобождаване от ядрения си арсенал. Те посочиха, че шестстранните преговори са нещо като „неизпълнена все още смъртна присъда”.</p>
<p>Следващата седмица пътувах до Пекин, където китайските ръководители ме информираха, че г-н Ким е предал същите предложения и на тях, докато аз бях в Пхенян, че по-късно е освободил южнокорейския екипаж на риболовен кораб и е предложил възобновяването на повторното събиране на разделените семейства от двете Кореи. Виждайки това като ясен сигнал за севернокорейска заинтересованост, китайците активно подпомогнаха възобновяването на шестстранните разговори.</p>
<p>Едно споразумение за Корейския полуостров е решаващо за мира и стабилността в Азия, но се проточи твърде много. Тези позитивни послания от Северна Корея трябва да бъдат последвани настойчиво и без забавяне, с внимание към всеки детайл и напълно подкрепени.</p>
<p>*Джими Картър е 39-ият президент на Съединените щати, основател на „Carter Center” и носител на Нобелова награда за мир през 2002 година.</p>
<p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>