- 10 Sep 2020
- 130
- 7
Историята на приетия миналата седмица закон за лустрацията в Румъния е дълга. Законопроектът е разработен през 2005 г. от група депутати от Националлибералната партия. През април 2006 г. е приет от Сената. Оттам насетне все не успява да влезе в дневния ред на Камарата на представителите за обсъждане. Въпреки че не липсва натиск за това от страна на граждански организации. Именно благодарение на този натиск и поради гладната стачка на Теодор Мариеш – председател на Асоциация „21 декември 1989”, започнала на 12 януари 2010 г., в края на март се провежда среща между депутати и представители на гражданските организации.
<p><strong>Председателят на Камарата на представителите Роберта Анастасе поема ангажимента до 20 май законът да бъде приет</strong>, като преди това правната комисия и комисията за правата на човека трябва да изготви становище в подкрепа на законопроекта.</p>
<p>В резултат от обещанието на Анастасе гладувалият 78 дни Теодор Мариеш, който вече има здравословни проблеми, прекратява гладната си стачка... Той някак на шега е предложил срока 20 май, защото отдавна не вярва, че чудото ще се случи. <strong>И все пак на 19 май Камарата на представителите приема с 203 гласа „за”, 40 гласа „против” и 12 „въздържали се” закона за лустрацията. </strong></p>
<p>Оказва се, че от внасянето в парламента през 2005 г. законопроектът обаче е претърпял 178 поправки, ограничаващи неговия обхват и видоизменящи първоначалната идея. Компромис след компромис. Последните изменения са предложени именно със становището на двете парламентарни комисии. И бяха приети.</p>
<p><strong>На първо място, периодът на лустрация се намалява от 10 на 5 години.</strong> Като “смекчаване” на санкцията в закона може да се възприеме намаляването наполовина на срока, в който лустрираните няма да могат да се кандидатират за изборни длъжности или да бъдат назначавани на публични длъжности. Конкретният мотив за намаляване на забраната е, че 10 години са твърде краен срок, позовавайки се на някои решение на Европейската конвенция за правата на човека. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>На второ място, лустрираните лица ще бъдат по-малко от предвиденото в първоначалния законопроект.</strong> С поправките отпадат някои категории лица, подлежащи на лустрация. Например: председатели и заместник-председатели на Съюза на асоциациите на комунистическите студенти в Румъния на централно и на университетско ниво; ръководителите на румънските търговски мисии в чужбина и на техните заместници; ръководните кадри на Румънската национална банка, респективно и председателите и зам.-председателите на държавните банки, лицата, работили в сферата на валутните операции. (Така няма да бъде лустриран първият заместник-председател на Демократ-либералната партия и настоящ евродепутат Теодор Столожан, който е ръководил Дирекция “Валута” във финансовото министерство). На лустрация ще подлежат също така само онези, които съучаствайки в комунистическото управление на Чаушеску, са получавали заплата за това. Такова условие – човек да се е разписвал на ведомост на Румънската комунистическа партия (РКП) или на Комунистическия младежки съюз (КМС), в първоначалния вариант на законопроекта липсва.</p>
<p><strong>Що се отнася до лицата, свързани със Секуритате, те на практика няма да бъдат лустрирани според приетия закон, след като настоящите депутати се погрижиха в текста да ги спасят, заменяйки съюза „или” със съюза „и”. </strong></p>
<p>Ето кои лица с принадлежност към Секуритате в приетия закон ще подлежат на лустрация: “лица, които са били част от структурите на органите на Секуритате и (замененото или) са сътрудничили на Секуритате, изпълнявайки функциите на политическа полиция, установени като такива [сътрудници] от съответните компетентни органи.”</p>
<p><strong>Следователно, за да бъде лустриран човек, не е достатъчно да е бил служител на заплата в Секуритате, а е нужно и доказателство, че е сътрудничил на политическата полиция.</strong> Тук ще припомня, че преди време румънският Конституционният съд (КС) обяви закона за архивите на Секуритате 9 години след неговото приемане за противоконституционен. Аргументът на КС бе, че институция, подчинена на парламента и съставена от политически номинирани лица, която като правораздавателен орган издава присъди и ограничава човешки права, е шамар за румънската конституция. Става дума за Националния съвет за изследване на архивите на Секуритате (НСИАС), който до този момент издаваше т.нар. вердикти (присъда) за принадлежност към политическа полиция.</p>
<p>Ключовата фраза, атакувана от КС, бе именно тази „присъда”, която де юре си беше най-обикновено удостоверение за принадлежност към Секуритате, подобно на решенията, които публикува българската комисия за досиетата. Както и да е, <strong>днес такова удостоверение за принадлежност към политическата полиция се издава от Апелативния съд след редица заседания, представяне на доказателства, обжалвания и пр.</strong> Тоест, доказаните бивши кадри и информатори на Секуритате могат да си отдъхнат, въпреки че години наред са се разписвали във ведомостите на репресивния апарат на Чаушеску. През целия преход ги плашиха с призрака на лустрацията, но в крайна сметка се отърваха. Те са стотици, хиляди – <strong>много от тях днес заемат отговорни ръководни постове в държавата... и въпреки приетия закон за лустрация ще продължат да ги заемат.</strong></p>
<p><strong>Защо се случи така?</strong></p>
<p>Просто юристите в парламента били препоръчали изключването от обхвата на закона на категории лица, до чийто данни няма достъп. Включително и действащи офицери и офицери под прикритие, които са имали длъжности в централната и местната администрация преди 1989 г. Няма достъп до данните за тях. Включително и НСИАС, който следва да осъществи проверките, също няма такъв достъп. Мотивът на депутатите: <strong>"Ако тази категория лица беше останала в закона, той щеше лесно да бъде обявен за противоконституционен, защото името на един действащ офицер не може да бъде оповестено публично, освен ако не е нарушил наказателното законодателство. Това е вид защита за въпросното лице"</strong>. За действащите офицери – добре, но не всички бивши кадри и доносници на Секуритате днес са действащи офицери. И те работят в много сфери, не са само в политиката или в медиите. Няма обаче да бъдат лустрирани...</p>
<p>Всъщност удивително уреждане на сметките с демоните на комунистическото минало се получава в Румъния след 20 години амнезия и отлагане на лустрацията. <strong>Иронично и тъжно, но под ударите на закона за лустрацията ще попадне „последния мохикан” Йон Илиеску, избиран три пъти на демократични избори за президент...</strong> Е, законът ще приключи и кариерата на някой и друг маргинален политик, достатъчно маловажен, че да не се усети липсата му в политическия пейзаж.</p>
<p>Колкото до основанието за лустриране на Йон Илиеску, който днес е председател на националния колегиум на Института на Румънската революция от декември 1989 г. (ИРР), ето текста от закона: <strong>лицата, работили за комунистическата власт и репресивните й органи, "не могат да работят в институти, финансирани от държавата, за изучаване на история, изследване на тоталитаризма и на престъпленията на комунизма, както и на Революцията от декември 1989 г."</strong> Изискването само по себе си е абсолютно справедливо. Не може данъкоплатците да финансират исторически изследвания, за които основателно може да има съмнения, че са субективни. Любопитното е, че този текст в закона се появи в „12 без 5” с последните поправки. Дали защото иначе и Илиеску щеше да отърве лустрацията не е толкова важно. Илиеску очаквано обяви закона за недемократичен, неконституционен и сталинистки. Това предполага, че няма сам ще подаде оставка и с достойнство да напусне института, а ще започне да прави пропагандни кампании, обявявайки се за жертва на някои настоящи политически лидери.</p>
<p><strong>Разбира се, фактът, че Румъния все пак макар и късно прие своя закон за лустрацията заслужава адмирации и в никакъв случай не трябва да се омаловажа.</strong> Нищо, че е по-скоро победа на моралната, а не на юридическата справедливост за жертвите на комунизма. Все пак с този символен акт беше изпълнено желанието на гражданите, изразено още през 1990 г. с Прокламацията от Тимишоара и след това с Прокламацията за Румъния от 2005 г.</p>
<p>Тези документи са подписани от много хора и граждански организации. Нямаше обаче да се стигне до тук, ако не бяха неуморните усилия на личности като Джордже Шербан (Бог да го прости!), Сорин Илиешу (автор на апела за осъждане на комунизма), Ана Бландиана, Моника Ловинеску, Ромулус Русан, на хората около списанието на арестуваните мисли „Мемориа” и издателство „Хуманитас” и много други, които отстояваха правото на нацията да не забравя и да научи истината за периода на комунизма. <strong>Ако не бяха те, паметта щеше да бъде манипулирана и изопачена от Йон Илиеску и компания.</strong></p>
