Операция „Инфекция”

<p>Справката е изготвена от началника на отдел 08 &bdquo;Активни мероприятия&rdquo; на Първо главно управление (ПГУ) полк. Димо Станков и изяснява какви са идеите и възможностите на ПГУ за провеждане на АМ в подкрепа на усилията на КГБ. Носи датата 23.09.1985 г. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Причините да проявим интерес към този документ са няколко:</strong></p> <p>&bull;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Сама по себе си историята на това активно мероприятие на КГБ е красноречив пример за методите и механизмите на прилагане на едно от основните оръжия на СССР по време на Студената война &ndash; дезинформацията. Удивително много се оказват участниците в подобни дезинформационни кампании, а последствията от тях често са дълготрайни и опасни.<br />&bull;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Операцията показва също така на какви нива и как се е осъществявало сътрудничеството между разузнавателните служби от социалистическия лагер.<br />&bull;&nbsp;&nbsp;&nbsp; В края на миналата и началото на тази година в САЩ и Германия бяха публикувани нови факти и различни тълкувания на събития от 80-те години, свързани с дезинформационната операция на КГБ за произхода на СПИН. Не всички въпроси все още са получили еднозначен отговор. В този смисъл справката от българския архив на ДС всъщност може да послужи и като доказателство за някои тези.<br />&bull;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И последно, но не по значение: причините за много събития и политически действия през последните 20 години в България все още са неясни. Изясняването на техниките, по които човешкото съзнание може да бъде манипулирано целенасочено, могат да ни предпазят от бъдещи такива влияния. Изобщо не става дума за конспиративни теории. Просто, колкото повече знаем за миналото си, толкова по-голям ще е шансът да оценяваме обективно случващото се и да бъдем способни да управляваме бъдещето си.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Съдържанието на справката</strong></p> <p>Първоначалният замисъл на българското политическо разузнаване е наред с разобличиването на САЩ като първоизточник на СПИН, да покаже Турция поради многобройните американски военни бази като потенциално опасен център на разпространение и пренасяне на болестта към други страни.<br />В отдела на полк. Станков се прави обаче анализ на посочените от КГБ факти и насоките, дадени от съветските другари. И предвид оценката за собствените оперативни възможности се пристъпва към разработване на друг вариант: да се проведе анонимно мероприятие от името на прикрит хомосексуалист на остров Крит, което впоследствие да се разшири в самата Гърция и към Испания и Португалия.</p> <p>Защо Крит? Наличието на голяма американска база, чийто състав може да е разпространител на заразата. В Гърция има легална организация на хомосексуалисти с многобройни публични изяви през 1984&ndash;1985 г., въпреки че в страната все още няма обичайната за други западни страни търпимост към хомосексуализма. Това обяснява големия брой прикрити хомосексуалисти и желанието на &bdquo;автора&rdquo;, използван за българското мероприятие на ПГУ, да остане анонимен зад името на организацията. Правдоподобността въпросният &bdquo;наш автор&rdquo; да получава информация директно от САЩ се гради на съществуването на голяма гръцка колония в САЩ. Близките са в постоянен контакт. И накрая, според полк. Станков ПГУ разполага с необходимата агентура, за да насочи &bdquo;анонимното&rdquo; мероприятие към средствата за масова информация в Гърция.</p> <p>Какви са съображенията за Испания? И там ПГУ има оперативни възможности за провеждане на подобно мероприятие. Но това не е всичко. Гърция е конкурент на Испания в международния туризъм. Оценката на Станков е, че &bdquo;би било естествено заинтересовани среди в Испания да разпроняват появили се съобщения в Гърция, които на практика могат да отблъснат чуждестранните туристи от Гърция&rdquo;. Така може да се наложи достатъчно достоверно мнението, че първоначалното &bdquo;анонимно&rdquo; мероприятие и евентуалните коментари в гръцката преса всъщност са инспирирани от съответни испански бизнес кръгове, занимаващи се с туризъм. (А ДС и КГБ ни лук яли, ни лук мирисали.)</p> <p>Оказва се, че и в Португалия са намерени варианти ПГУ да лансира публикации в желаната посока. Планът е те обаче да се позовават на вече появили се в други чуждестранни медии съобщения.<br />В заключение полк. Станков обяснява, че реализацията на мероприятията в Испания и Португалия би била улеснена и ускорена, ако КГБ изпрати вече публикуван материал по темата СПИН. &bdquo;Тъй като досега не сме попадали на подходяща публикация, ако разполагате с упоменатите във Вашата справка съобщения в печата на Индия, молим да ни изпратите копия от тях. Преди да пристъпим към утвърждаване на горните мероприятия и тяхната реализация, молим за вашите препоръки и съображения по тях&rdquo;. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Активните мероприятия на КГБ</strong></p> <p>От справката на отдел 08 на ПГУ-ДС не става ясно до кого точно е адресирана. Ръкописно на първата страница е написано: &bdquo;Сообщено в Москву 24.9.1985&rdquo;, т.е. ден след изготвянето на справката и цели две седмици преди завеждането й в деловодството на ПГУ, което според печата е станало едва на 7 октомври. Не разполагаме и с отговора на КГБ.</p> <p>Все пак благодарение на други източници и разсекретени архиви можем да направим някои предположения. В книгата си &bdquo;КГБ и съветската дезинформация: Поглед отвътре&rdquo; Ладислав Битман (до 1968 г. офицер от чехословашкото разузнаване) пише, че съветските активни мероприятия са два типа. Първата категория включва операции, инициирани и планирани в рамките на КГБ, които обикновено използват традиционни дезинформационни техники като фалщификации на документи или агенти за влияние. Те не са подкрепяни от допълнителни пропагандни дейности. КГБ ръководи стотици мероприятия от този тип годишно, въпреки че те имат по-ограничено въздействие. Втората категория операции са резултат от стратегически решения на Служба А на ПГУ-КГБ в тясно сътрудничество с Международния отдел (МО) на ЦК на КПСС, осигуряващ връзките с други комунистически партии, водещи международни комунистически организации и нелегални радиостанции, и се одобряват директно от Политбюро. Обикновено са планирани да траят поне няколко години и в тях участват много съветски държавни органи, вкл. Отделът за международна информация (ОМИ), който ръководи официалните печатни органи като ТАСС, &bdquo;Новости&rdquo; и Радио &bdquo;Москва&rdquo;.</p> <p>И така, триадата КГБ, МО и ОМИ осъществява отделните елементи на всяка дезинформационна кампания съобразно специфичните инструменти, с които разполага. Служба А отговаря за &bdquo;черната пропаганда&rdquo; чрез фалшификации и разпространяване на слухове, печатните органи под контрола на ОМИ отговарят за &bdquo;бялата пропаганда&rdquo; &ndash; официалните публикации, а МО &ndash; за &bdquo;сивата пропаганда&rdquo;, т.е. използването на нелегални радиостанции и международни организации.</p> <p>Пак Ладислав Битман в друга своя книга посочва, че идеите за активни мероприятия се генерират от офицери, резиденти в чужбина, имащи задачата да следят местната преса, книги и списания за материали, които биха могли да бъдат използвани за дезинформационни цели. Тези идеи се поставят на предварително обсъждане, голяма част от тях отпадат още на първия етап. Остават само онези, чиито концепции съответстват на дългосрочните планове на съответното разузнаване и чиито последствия предвещават позитивни резултати. След това предложенията се изпращат на група експерти, които в буквалния смисъл разпъват на кръст с критични въпроси авторите им, за да разкрият евентуалните слаби места. Някои от членовете на този оценителен съвет се сменят според конкретните разглеждани идеи. Допълнени и шлифовани, предложенията се изпращат за одобрение на началника на разузнаването. След това в Центъра се подготвят конкретни текстове от специалисти по дезинформация на родния език, които трябва също да бъдат одобрени от ръководството и после преведени на друг език в зависимост от планираната цел. Центърът обиновено избира първият материал да бъде публикуван извън контролираната от съветския блок преса, за да се прикрие участието на Москва. Често това се прави с помощта на анонимни писма и вестникарски статии в Третия свят. Веднъж третирана в публикации в чужбина, след това темата се подхваща от съветските медии, които успешно пропагандират своите тези, позовавайки се на несъветски източници.</p> <p>Разясненият от Битман процес на организиране на активно мероприятие намира своето потвърждение в съдържанието на справката на отдел 08 на ПГу-ДС. Адресатът на българския документ трябва да е ръководителят на Служба А на ПГУ-КГБ, която към 1985 г. наброява грубо 80 офицери в московското предградие Ясеново и още 30&ndash;40 в офиса на &bdquo;Новости&rdquo; на площад &bdquo;Пушкин&rdquo;.<br />Колкото до материала, с който стартира операция &bdquo;Инфекция&rdquo; &ndash; това наистина е статия в индийския вестник &bdquo;Патриот&rdquo; от 17 юли 1983 г. За нея и за други последвали публикации, за участието на ЩАЗИ и други в операцията ще разкажем в следващия брой.<br /><br /><em>Следва...<br /></em></p>