Моралната криза в Америка се задълбочава

<p>По-голямата част от Америка е затънала в калта, а присъщото на американците състрадание е напълно изоставено. Двете партии (републиканците и демократите &ndash; б.пр.) обслужват интересите на богатите донори на кампаниите си, докато в същото време отправят призиви за защита на средната класа. Нито една от двете обаче не отронва и дума за бедните, които според официални данни са нараснали до 15 процента от населението, но в действителност са дори повече, ако прибавим и всички онези домакинства, затрудняващи се да си плащат здравните застраховки, да си намерят жилище и работа и лишаващи се от основни блага.</p> <p>Републиканците наскоро представиха своята предизборна програма, озаглавена &bdquo;Да си върнем Америка&rdquo;, в която ясно заявяват управленските си намерения и основните си убеждения. Документът е пълен с абсурди, като безумното твърдение, че високите данъци и свръхрегулациите са причина за високите нива на безработицата в Америка в момента. Пълен е също така с пропагандни клишета. Цитира се Джон Ф. Кенеди, според когото високите данъци задушават икономиката, но Кенеди е казал това преди половин век, когато общото данъчно облагане е било два пъти по-високи от сегашното. Но предизборната платформа на републиканците е лишена най-вече и преди всичко от съпричастие.</p> <p>Америка днес по парадоксален начин съчетава в себе си богатството и упадъка, защото е подкопана устойчивостта на ценностите, върху които е изградена. Производителността в Америка е сред най-високите в света. Средният доход на глава от населението е около 46 хил. долара годишно &ndash; достатъчно не просто да се преживява, а да се просперира. И въпреки това страната се намира в тежка криза на морала.</p> <p>Неравенството в доходите е на исторически високи нива, но богатите въпреки това не смятат, че имат някакви отговорности към обществото. Те отказват да помагат на бедстващите и използват всяка възможност в защита на данъчните съкращения. Почти всеки от тях недоволства, почти всеки от тях защитава агресивно личния си интерес и почти никой от тях не се интересува от проблемите на другите.</p> <p>Впечатлението, което оставя американският политически дебат, е за съревнование между партиите коя да даде по-големи обещания на средната класа, главно опаковани в опасни за бюджета данъчни съкращения, във време когато бюджетният дефицит вече надминава десет процента от брутния вътрешен продукт. Американците остават с впечатлението, че имат естествени права върху предоставяните от правителството услуги, при това без да плащат данъци. В американския политически речник плащането на данъци вече се определя като отказ от свобода.</p> <p>А до неотдавна американците говореха за край на времената на бедност у нас и в чужбина. Стратегията на Линдън Джонсън за &bdquo;война с бедността&rdquo; от средата на 60-те години на миналия век беляза ерата на национален оптимизъм и вяра, че обществото е напълно способно с общи усилия да реши основни проблеми като бедността, замърсяването и лошото здравеопазване. През 60-те години в Америка бяха прокарани програми за подпомагане на бедните общества, за борба със замърсяването на въздуха и водите и за осигуряване на достъп до здравни грижи за възрастните. Тогава дълбокото разделение, породено от войната във Виетнам и битката за граждански права в Америка, в комбинация с надигащата се реклама на консуматорското общество, изглежда, сложи край на ерата на споделената жертва в името на общото благо.</p> <p>Само за четиридесет години състраданието в политиката изчезна. Роналд Рейгън доби широка популярност с орязването на социалните придобивки за бедните (казвайки, че не е честно бедните да получават допълнително заплащане). Бил Клинтън продължи действието на тези съкращения по време на своя мандат през &rsquo;90-те. Днес няма нито един политик, който да си позволи дори и да намекне за помощ за бедните.</p> <p>Големите дарители за кампаниите на двете основни партии плащат, за да си гарантират, че запазването на привилегиите им ще доминира политическия дебат. Това може да означава само, че и двете партии ще защитават предимно интересите на богатите, но републиканците засега го правят по-изтънчено от демократите. На всичкото отгоре дори умереното нарастване на данъчното бреме за богатите не среща никаква подкрепа сред американските политици.</p> <p>Резултатът от това вероятно ще бъде дългосрочен упадък на американската сила и просперитет, защото американците отдавна престанаха да инвестират в общото си бъдеще. Америка ще остане богато общество още дълго време, но също така и все по-разделена и нестабилна. Страхът и пропагандата все още преобладават във водените от Америка войни по света, както беше в последното десетилетие.</p> <p>Случващото се с Америка най-вероятно ще се случи и с много други страни. Америка е твърде уязвима за възможен разпад на социалната тъкан, защото е изключително разнолико общество. Расизмът и антиимигрантските настроения са важна част от атаките срещу бедните или най-малкото са повод за агресивна пропаганда срещу предоставянето на помощи на бедните. Така както при други общества тези настроения доведоха до нарастване на социалното разделение и напрежение, те могат да вкарат и Съединените щати в подобна криза.</p> <p>Наскоро шведите дадоха доверието си на крайнодясна, антиимигрантска партия и ги пратиха в парламента, в отговор на растящите негативни реакции срещу нарастващия брой имигранти в шведското общество. Във Франция правителството на Никола Саркози се опита да възстанови популярността си сред работническата класа, като депортира мигриращите роми, които са лесна мишена на омразата и ненавистта.</p> <p>Дадените примери показват, че и Европейският съюз и Съединените щати са уязвими към политиките на разделението, като нашето общество става все по-разделено етнически.</p> <p>Поуката, която извлича Америка, е, че икономическият растеж не е никаква гаранция за благоденствие и политическа стабилност. Американското общество стана силно нечувствително. Това вече е общество, в което богатите си купуват политическа власт, а бедните са оставени на произвола на съдбата. В частния си живот американците се пристрастиха към консуматорството, което изсмуква времето им, спестяванията им и отклонява вниманието им от актовете на състрадание.</p> <p>Светът трябва да внимава. Без пречупване на очертаващите се негативни тенденции за наливане на големи пари в политиката и засилваща се пристрастеност към консуматорството ние рискуваме цената за запазване на икономическия растеж да бъде платена с отказ от хуманността.</p> <p>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на &bdquo;The Earth Institute&rdquo; в Колумбийския университет. Той е специален съветник на генералния секретар на ООН по програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Определя се също така и като &bdquo;баща на валутния борд&rdquo; в България.</p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>