Лейди Тачър - не човек, а желязо

Лейди Тачър - не човек, а  желязо
На 30 декември бяха разсекретени официалните британски  архиви, отнасящи се към 1979 г., в това число и документите, засягащи тогавашната  министър-председателка Маргарет Тачър, получила прякора “Желязната Лейди”. Публикуваните документи разкриват многобройни  детайли, характеризиращи стила  на управление на Тачър. През първите 6 месеца на своето премиерстване тази жена е успяла да подчини на волята си всички министри. Случвало се е Желязната Лейди да прекъсва публично министрите си и да ги хока в доста груба и провокационна форма. Но нито един член на правителството не се е осмелявал да прекъсва нейните речи, които тя произнасяла с непоносимо назидателния тон на учителка в първи клас.
<p>Кралицата е&nbsp; била единственият човек, върху когото не се е изливал гневът на преданата&nbsp; монархистка Маргарет Тачър. Архивните&nbsp; материали мълчат по това как именно са протичали срещите на четири очи между двете дами, но изглежда, че въпреки женското съперничество в отношенията им не е имало конфликти &ndash; нещо, което не може да се каже за отношението на Тачър към другите представители на кралския двор.<br /><br />Обкръжението&nbsp; на Маргарет Тачър се е състояло само от мъже. Нейното любимо питие е било уискито, въпреки че жените от нейното поколение предпочитали шери. Тачър е искала да се отнасят към нея като към държавник-мъж. Например по времето на икономическата среща на върха в Токио през юни 1979 г. японското правителство й предложило охрана от 20 жени-каратистки. Това възмутило Тачър, известна със своя антифеминизъм.<br /><br />Въпреки финансовата&nbsp; си осигуреност "Маги" е водела сама сметките си и то доста строго. Тя плащала на доставчиците едва в&nbsp; последния момент, отказала се от готвач и иконом, самостоятелно приготвяла обяда и миела чиниите в малката кухня на Даунинг стрийт 10, а на гостите си поднасяла Nescaf&eacute;.<br /><br />И още един щрих към портрета на Желязната Лейди&nbsp; дават документите. Тя не е симпатизирала&nbsp; на френския президент Валери Жискар Д'Естен, когото смятала за студен, високомерен представител на елита, но затова пък ценяла високо приемника му Франсоа Митеран. Изказването й за този голям съблазнител е било: &ldquo;той има устата на Мерилин Монро и погледа на Калигула&rdquo;.<strong><em><br /><br />La Stampa</em></strong><em><br /><br />Превод от руски: Андрей Романов<br /></em></p>

Коментари

  • гужа Татчерова

    08 Яну 2010 8:58ч.

    Една алцхаймерова баба - вехт призрак от едно позорно минало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • morkov

    08 Яну 2010 12:18ч.

    много сладка статийка, няма що...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай - Бургас

    08 Яну 2010 19:03ч.

    Да си неоконсерватор като баронеса Тачър ,&quot; това означава , да крачиш начело на прогреса&quot; ............ Кои бяха нейните съвременици политици-приятели - великия Рейгън и кои бяха политиците , нейни опоненти - парализираните и спиртоснаи палячовци - Брежнев и Черненко , малоумника Андропов или смешника - Горбачов. За всички тях-опонентите , историята е им намерила място - там където и е СССР - на нейното бунище и си е казала ВЕЧЕ тежката дума.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • bildenbergov

    09 Яну 2010 6:52ч.

    Николашка - ай млък!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи