Какво се случва в Румъния?

<p>Представеният през май план за икономии на правителството обаче беше силно разкритикуван от опозицията, а някои негови пунктове бяха обявени&nbsp; за противоконституционни от Конституционния съд на страната. КС отхвърли например плана за съкращаване на пенсиите с 15% през 2010 г. Впоследствие управляващите се съгласиха в събота с представителите на МВФ и ЕС да повишат ДДС от 19 на 24%. Това ще стане след въведеното вече 25-процентно съкращение на заплатите в публичния сектор.</p> <p>Припомняме, че това съкращаване на заплатите доведе до огромна протестна вълна през май. Между 30 хил. и 60 хил. души служители в публичния сектор и пенсионери с фиксирани доходи излязоха по улиците в Букурещ с призив за оставка на правителството. Дори части от полицията, вместо да охраняват протеста, се присъединиха към него в знак на неодобрение към правителствената политика.<br />Съгласно условията по отпуснатия заем от МВФ и ЕС (20 млрд. евро) за Румъния, правителството на премиера Емил Бок взе решение да съкрати с 25% заплатите в публичния сектор и с 15% &ndash; пенсиите и помощите за безработни. Отменено бе и предвиденото вдигане на прага на минималната работна заплата. Отделно румънското министерство на труда съкрати между 60 хил. и 80 хил. работни места, включително 15 хил. учители, което доведе до закриване на много училища в по-малките населени места.</p> <p><strong>Румънците, ужасени от 1 юли</strong></p> <p>Мерките за излизане от кризата започнаха да се усещат от 1 юли. От тази дата влезе в сила намаляването на заплатите и на помощите при безработица, а цените се вдигнаха заради увеличения на 24% ДДС и падането на курса на леята спрямо основните валути.<br />От 1 юли вече се облагат с 16% и всички доходи от сметки и банкови депозити, независимо дали са срочни. Намаляват се и нормативно признатите разходи на хората, занимаващи се с изкуство и интелектуален труд. <br />Помощите за отглеждане на дете се съкращават с 15%, но няма да са по-малко от 600 леи. За да се изчисли размерът на детските помощи, вече ще се взима предвид средната работна заплата на майките през последните 2 години, а не само през последните 12 месеца.<br />Собствениците на повече от едно жилища, които не са дадени под наем, трябва да плащат заедно с данъка върху имотите и &bdquo;такса солидарност&rdquo;. Тази такса трябва да се внесе до 30 септември в местната община и е между 50 и 200% от данъка на имота. Държавата изчислява, че през 2010 г. по този начин ще събере около 31 милиона леи, което се равнява на около 7,5 милиона евро. Най-малката такса от 50% ще плащат онези румънци, които притежават едно жилище извън това, в което живеят. При наличие на две жилища извън основното &ndash; таксата скача на 100% от имотния данък, а при повече &ndash; на 200%. Гражданите с ниски доходи обаче са освободени от таксата солидарност.</p> <p>От увеличаването на ДДС с 5% се очаква в хазната да постъпят приходи на стойност 2 милиарда евро, представляващи 1,3-1,5 % от БВП.</p> <p>Резултатът от повишаването на ДДС обаче е и пагубното поскъпване на стоките не само за потребителите, но и за търговците. Хранителните стоки, стоките за масова консумация и услугите ще поскъпнат с повече от 5%, което ще се отрази много силно на джоба на хората. Те ще трябва да плащат и повече за лекарства, вкл. и за тези лекарства, които до момента се поемаха изцяло или частично от здравната каса. И цигарите поскъпват средно с по 1 лея - най-евтиният пакет цигари вече е 9,9 леи, докато в съседна Молдова най-евтините цигари струват около 1 лея. Бензинът и другите горива също увеличават цените си с поне 5% заради ДДС.</p> <p><strong>Докога ще имат пенсии румънците?</strong></p> <p>Въпросът не е нелогичен след решението на КС, че е противоконституционно намаляването на пенсиите с 15%. Пенсионната система на практика е пред фалит. Ако пенсионният фонд беше фирма, щеше да е обявил фалит още преди три години, когато започна прехвърлянето на пари от държавния бюджет. Но тъй като не е фирма, беше подкрепен с дотации от държавата. Сега решението на КС гласи, че пенсиите не могат да бъдат намалени. Не става дума дали това е справедливо и какви са мотивите за решението. Важни са практическите последствия от него. Пенсионният фонд в румъния функционира по системата pay as you go, т.е. настоящите пенсионери получават пари, изработени от настоящите работещи. Не съществуват фондове, в които някога човек, докато е работил, е внасял своята лепта за старините си. Държавата само преразпределя това, което взима от хорат в активна възраст. А истината е, че това, което взима от работещите, не стига, за да се плати на пенсионерите. (Ситуацията е досущ като в България.) В Румъния през 2010 г. се плащат 2 милиарда евро от държавния бюджет за пенсии, следователно само дупката в пенсионния фонд е 1,7% от БВП. Всеки пенсионер получава точки, които са директно съотнесени към неговия принос към общественото благо. Разбира се, това важи за всички с изключение на специалните пенсии на матистрати, военни и дипломати. Кой обаче определя стойността на тези точки за пенсия? Правителството, имайки предвид колко пари има в пенсионния фонд или с колко пари трябва да се дофинансира той от държавния бюджет. Така функционира системата до момента.<br />КС обяви, че е противоконституционно да се намали стойността на точките за пенсия. Което на практика означава, че веднъж определена от едно правителство, тази стойност остава за вечни времена или евентуално до момента, в който някое следващо правителство не реши да я увеличи. Защото няма право да я намали. Решението на КС задължава това правителство и всички следващи правителства да изплащат милиарди левове от държавния бюджет за пенсии. Дали тази система обаче може да издържи още дълго? Или с други думи казано, дали Румъния ще може да я поддържа и независимо от икономическата криза, бюджетните сривове и демографското развитие? Едва ли има шанс в средно- или дългосрочен план да се възстанови пенсионният бюджет. Напротив, демографската логика работи срещу румънците (а и срещу българите): ще има все повече пенсионери и все по-малко хора в активна възраст, които работят. И това ще означава, че следващите поколения отново ще трябва да режат от парите за инвестиции, образование, здравеопазване, за да покриват дефицита на пенсии. Ще дотират пенсиите с повече, отколкото образованието и здравеопазването. Ситуацията, в която една бедна държава е длъжна да отделя повече от 1% от БВП за да подпомага пенсионния бюджет, не може да продължи дълго. Затова трябва незабавно да се направи радикална пенсионна реформа и да се отхвърли системата pay as you go. (Както и в България).</p> <p><strong>Общественото мнение и кризата</strong></p> <p>Според изследване на Евробарометър от май 30% от европейците смятат, че поне един от трима техни съграждани е беден, в Румъния така мислят 69% от населението. Следват България (62%), Унгария (59%) şi и Гърция (50%). До момента не са отчитани толкова големи разлики в общественото мнение. Това означава, че тезата, според която кризата засяга в еднаква степен цяла Европа, не е вярна. Увеличават се и хората в Румъния, които декларират, че през последните месеци им се е случвало да не могат да си платят текущите сметки за ток, вода, парно и т.н. или че не са могли да си купят храна и други необходими неща за ежедневния бит. 73% от румънците очакват ситуацията през следващата 1 година да се влоши, докато средно за Европа такива очаквания имат само 28% от анкетираните. Логичен е изводът, че докато мнозинството от европейците смятат, че най-тежкият период от кризата вече е преминал, това важи с обратен знак за румънците наред с жителите на Гърция. Като цяло социолозите смятат, че румънците са на прага на отчаянието. Недоволни са от случващото се и не виждат в близко бъдеще подобряване на ситуацията. В крайна сметка се доказва твърдението, че кризата не е само икономическо събитие, а е сериозен проблем и на духа. За да приеме човек необходимостта от такива тежки ограничителни мерки, той се нуждае от надежда и от доверие в правителството. Според анализатори настоящите управляващи в Румъния носят вина за душевния срив на хората: многократно даваха обещания, които знаеха, че няма да спазят, лъгаха, когато казваха, че няма проблеми със заплатите и пенсиите, лъгаха, когато твърдяха, че рецесията приключва, че исканите от МВФ показатели са изпълнени. Затова и малцина вярват, че това правителство може да изведе страната от кризата, независимо че лансираните мерки за икономии може и да са технически правилни.<br /><br /><em><strong>По материали от румънски медии подготви Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</strong></em></p>