Какво да очакваме от строгите бюджетни ограничения в Америка

<p>Разходите на федералното правителство за подрастващите се свиват като дял от бюджетните разходи до най-ниските си нива от трийсет години насам. През 1960 година около 20% от федералния бюджет е отивал за програми за здравеопазване, развитие и образование на американците под 18 годишна възраст. Днес този процент е десет и продължава да пада.</p> <p>Докато разходите за възрастните достигнаха космически размери и процентът в общите бюджетни разходи се удвои за тези години. Социалните разходи и разходите за здравеопазване съставляват приблизително 40% от бюджета. В следващото десетилетие този дял ще нарасне значително, вероятно до около половината от федералния бюджет. Без значение какви са процентите &ndash; защото отделяното като средства за програми за подрастващите и за възрастните може да варира &ndash; изводът е ясен: федералното правителство харчи между 4 и 5 долара за възрастните хора на всеки долар, похарчен за подрастващите.</p> <p>Защо се случва подобно нещо? Да си го кажем направо: децата просто не гласуват и не правят дарения за кампании, а възрастните го правят доста агресивно. Политическата ни система е свръхчувствителна към избирателите и техните пари, затова естественият извод е, че онези които изкарват пари, гласуват и даряват, ще бъдат обгрижвани с предимство. Може би е време да включим и подрастващите в политиката.</p> <p>Всъщност, разликата между това, което харчим за възрастните и за младите, е част от по-широкия проблем, който засяга икономическото бъдеще на Америка. Вижте икономическите дебати във Вашингтон. Продължаваме да отбягваме постигането на консенсус за основните правителствени програми и за данъчното облагане, като например опрощаването на лихвите по ипотеките на гражданите. Няма никакви изгледи за повишаване на общата данъчна основа или на акцизите върху горивата. Вместо това законодателите се надпреварват в показността си при орязването на бюджетните разходи, като се опитват да демонстрират своята загриженост за поверените им от гражданите пари чрез намаляване на общия дял на разходите, обричайки по този начин развитието на сфери като образованието, инфраструктурата, науката и други подобни.</p> <p>Ефектът от това е, че Съединените щати ще продължават масирано да субсидират потреблението и да задушават инвестициите. Прави се точно обратното на това, което историята ни подсказва, че е нужно да направим, за да си гарантираме дългосрочен икономически просперитет. Американската икономика вече твърде отдавна е насочила вниманието си към потреблението и живота на кредит. Този подход не само ще намали приходите в бюджета &ndash; защото фискалното ограничение не е просто свиване на разходите по отделните бюджетни пера &ndash; но и ще ни принуди да орежем разходи в сфери, в които би трябвало да ги увеличим. Като започнем от Китай, минем през Южна Корея и стигнем до Германия, всички тези страни влагат огромни суми в инвестиции в своето бъдеще, докато ние окастряме до неузнаваемост именно тези разходи.</p> <p>Причината и за това е ясна. Няма политическа воля да се отделят средства за субсидии, а вместо това се харчи за стимулиране на потреблението. Нужно е, разбира се, да се види откъде може да се вземат тези средства, но законотворците са избрали най-лесния начин да ги намерят: като орязват бюджета за инвестиции. Резултатът обаче ще бъде катастрофален за дългосрочния просперитет на страната.</p> <p>Президентът Обама ясно и категорично заяви своите намерения за инвестиции в основни сфери в речта си за &bdquo;Състоянието на Съюза&rdquo;. Неговият бюджет се опитва да запази и дори да увеличи разходите за тези сфери, които да допринесат за бъдещия растеж. Но той се изправи срещу Републиканската партия, която се е фиксирала върху съкращенията на бюджетните разходи, но не предлага нищо по въпроса, освен да казва, че предпочита чука пред скалпела. А американският бизнес стои безучастен, предпочитайки да заложи бъдещето си на растежа в други страни (които обаче правят огромни инвестиции за собствения си растеж).</p> <p>Американският растеж и просперитет през последните няколко десетилетия е главно вследствие на инвестициите, направени през 50-те и 60-те години на миналия век. Някои от тях са в междущатската магистрална мрежа, други в системата на общественото образование, за което светът ни завиждаше. Инвестираше се в огромни размери в наука и технологии, които създадоха индустрии като полупроводниковата, като компютърната, като интернет и GPS. Ако се върнем двайсет години назад, кои инвестиции ще отбележим, че са били от ключово значение за създаването на следващия цикъл на растежа за следващото поколение американци?</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>