Откакто американското правителство направи своите изводи за революциите в Близкия изток и побърза да даде подкрепата си за демократични промени в Египет, се появиха много идеи по какъв начин да се случи преходът. Вече доста често откъм Вашингтон взе да се чува едно определено лошо предложение: че при подготовката на Египет за провеждане на избори ние не трябва да подкрепяме развитието на политически партии по принцип – една смислена, макар и доста деликатна дейност – а да се съсредоточим само върху едната страна на политическия спектър. Тази страна, разбира се, трябва да бъде светски настроеният либерален спектър, с когото бихме се чувствали сигурни и който би бил предвидим.
<p>Това е рецепта за истински неприятности.</p>
<p>Бившият посланик Мартин Индайк наскоро призова правителството на Съединените щати „да мобилизира капиталите на добре смазаната с петрол машина за прокарване на демокрацията, която да помогне на едва прохождащите египетски светски сили за предстоящите избори”. Конгресменът от Републканската партия Илеана Рос-Лехтинен каза, че „включването на „Мюсюлманско братство” категорично трябва да бъде отхвърлено като идея”. Конгресмен Хауърд Бърман, демократ от Калифорния, отбеляза, че не ни влиза в работата да посочваме онези египтяни, които могат да участват в политическия им живот, а „работата ни е да създадем алтернатива” на „Мюсюлманското братство”.</p>
<p>Има едно постоянно напрежение при подкрепата за демокрациите зад граница и то е да се поставя ясна граница между подкрепата на ключовите демократични принципи – като политическа прозрачност и равен старт – и опитите за пряка намеса в определянето на електоралните нагласи вътре в отделните страни. В момента, в който започнем да избираме свои фаворити измежду участниците в политическата надпревара и да им даваме цялата си подкрепа, ние прекрачваме тази граница. Подобни действия не просто подкопават доверието в самите нас, но и предизвикват мощен отпор срещу всеки, на когото се опитваме да помогнем. Свидетели сме на усилията на американските дипломати в Ирак, опитващи се упорито да отричат, че Съединените щати са застанали зад някой определен кандидат или партия в различните избори от 2005 година насам.</p>
<p>Ако египтяните решат да допуснат до участие в следващите президентски и парламентарни избори „Мюсюлманското братство” – решение, което те ще вземат на базата на прокарваните от тях самите конституционни реформи – трябва ясно да заявим дали искаме искрено да помогнем на развитието на политическите партии в Египет. Дали ще отворим кесиите си за всички законно регистрирани партии, непроповядващи насилие, или ще останем настрана.</p>
<p>Възможно е ”Мюсюлманското братство” да не иска да взима участие в каквито и да било програми за партийни обучения, предлагани от Съединените щати. (Тези програми са фокусирани върху партийната организация, методите за водене на предизборни кампании и други подобни.) Но все пак те биха могли да поискат да участват и това не би било толкова лошо. Националният демократичен институт, финансиран от правителствени фондове, е доста активен и ефективен поддръжник при развитието на политическите партии в множество арабски държави вече повече от десет години. В тези обучения често са се включвали ислямистки партии като „Ислямския фронт за действие” в Йордания, Партията на справедливостта и развитието в Мароко и партия „Ислах” в Йемен. Участието им по никакъв начин не засяга интересите на Съединените щати и води до много плодотворен диалог между ислямистите и американците.</p>
<p>По времето, когато правехме проучване в Индонезия през 2004 г., с ужас разбрах, че Международният републикански институт (МРИ) беше включил в своите програми за обучение на партиите и Партията на справедливостта и благоденствието (ПСБ), консервативна ислямистка партия, позната тогава като организатор на едни от най-яростните антиамерикански протести пред американското посолство там. Нито представителите на МРИ в Джакарта, с които разговарях, нито ръководителите на ПСБ имаха нещо против това партньорство.</p>
<p>Попитах вицепрезидента на ПСБ защо неговата партия работи с финансирана от американското правителство организация, принадлежаща към Републиканската партия, по времето, когато ръководеното от републиканците правителство беше заклеймявано от мюсюлманите по света заради нахлуването в Ирак. Той изрази възхищението си от политическите умения и безпристрастността на републиканците, с които те подхождат към политическия живот в Индонезия.</p>
<p>Хубавото е, че управляващите в Съединените щати се сепнаха, след като десетилетия наред подкрепяха диктатурата в Египет, и сега са готови да застанат на страната на демокрацията. Трябва да бъдем внимателни обаче и да знаем, че за разлика от Централна и Източна Европа през 1989 година, местните политици в арабския свят таят в себе си прекомерен и понякога горчив скептицизъм в добрите ни намерения, в желанието да им помогнем да се демократизират. Образът ни на защитници на авторитарните режими в региона за никого не е тайна, а новото ни отношение все още не е ясно очертано: скоро след като президентът Обама сподели, че неговото правителство е готово твърдо да подкрепи Египет в неговото желание да се демократизира, председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Майк Мълън посети Залива в опит да „успокои” автократите съюзници на Америка от региона, като ги увери, че Съединените щати продължват сътрудничеството си с тях.</p>
<p>Ако искаме да помогнем на демокрацията в Египет да пусне дълбоки корени, „работата ни е”, ако мога да се изразя с думите на конгресмен Бърман, първо да започнем да възстановяваме доверието в себе си. Би било добре като за начало да се опрем на някои основни демократични принципи, каквито са отвореността и разширяването на възможностите за участие, а не върху политическото фаворизиране и изключване на хора или групи.</p>
<p><em>*Томас Кародърс е един от водещите американски изследователи и коментатори на американската външна политика и демократичните процеси по цял свят. Той е вицепрезидент и отговаря за международната политика и управление в Carnegie Endowment for International Peace, Вашингтон, САЩ. Също така е основател и директор на Програма „Демокрация и върховенство на закона” към CEIP. Автор е на книгата „Решаваща мисия. Есета за насърчаване на демокрацията”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>