Как не трябва да се случва демокрацията в Египет

<p>Това е рецепта за истински неприятности.</p> <p>Бившият посланик Мартин Индайк наскоро призова правителството на Съединените щати &bdquo;да мобилизира капиталите на добре смазаната с петрол машина за прокарване на демокрацията, която да помогне на едва прохождащите египетски светски сили за предстоящите избори&rdquo;. Конгресменът от Републканската партия Илеана Рос-Лехтинен каза, че &bdquo;включването на &bdquo;Мюсюлманско братство&rdquo; категорично трябва да бъде отхвърлено като идея&rdquo;. Конгресмен Хауърд Бърман, демократ от Калифорния, отбеляза, че не ни влиза в работата да посочваме онези египтяни, които могат да участват в политическия им живот, а &bdquo;работата ни е да създадем алтернатива&rdquo; на &bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo;.</p> <p>Има едно постоянно напрежение при подкрепата за демокрациите зад граница и то е да се поставя ясна граница между подкрепата на ключовите демократични принципи &ndash; като политическа прозрачност и равен старт &ndash; и опитите за пряка намеса в определянето на електоралните нагласи вътре в отделните страни. В момента, в който започнем да избираме свои фаворити измежду участниците в политическата надпревара и да им даваме цялата си подкрепа, ние прекрачваме тази граница. Подобни действия не просто подкопават доверието в самите нас, но и предизвикват мощен отпор срещу всеки, на когото се опитваме да помогнем. Свидетели сме на усилията на американските дипломати в Ирак, опитващи се упорито да отричат, че Съединените щати са застанали зад някой определен кандидат или партия в различните избори от 2005 година насам.</p> <p>Ако египтяните решат да допуснат до участие в следващите президентски и парламентарни избори &bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo; &ndash; решение, което те ще вземат на базата на прокарваните от тях самите конституционни реформи &ndash; трябва ясно да заявим дали искаме искрено да помогнем на развитието на политическите партии в Египет. Дали ще отворим кесиите си за всички законно регистрирани партии, непроповядващи насилие, или ще останем настрана.</p> <p>Възможно е &rdquo;Мюсюлманското братство&rdquo; да не иска да взима участие в каквито и да било програми за партийни обучения, предлагани от Съединените щати. (Тези програми са фокусирани върху партийната организация, методите за водене на предизборни кампании и други подобни.) Но все пак те биха могли да поискат да участват и това не би било толкова лошо. Националният демократичен институт, финансиран от правителствени фондове, е доста активен и ефективен поддръжник при развитието на политическите партии в множество арабски държави вече повече от десет години. В тези обучения често са се включвали ислямистки партии като &bdquo;Ислямския фронт за действие&rdquo; в Йордания, Партията на справедливостта и развитието в Мароко и партия &bdquo;Ислах&rdquo; в Йемен. Участието им по никакъв начин не засяга интересите на Съединените щати и води до много плодотворен диалог между ислямистите и американците.</p> <p>По времето, когато правехме проучване в Индонезия през 2004 г., с ужас разбрах, че Международният републикански институт (МРИ) беше включил в своите програми за обучение на партиите и Партията на справедливостта и благоденствието (ПСБ), консервативна ислямистка партия, позната тогава като организатор на едни от най-яростните антиамерикански протести пред американското посолство там. Нито представителите на МРИ в Джакарта, с които разговарях, нито ръководителите на ПСБ имаха нещо против това партньорство.</p> <p>Попитах вицепрезидента на ПСБ защо неговата партия работи с финансирана от американското правителство организация, принадлежаща към Републиканската партия, по времето, когато ръководеното от републиканците правителство беше заклеймявано от мюсюлманите по света заради нахлуването в Ирак. Той изрази възхищението си от политическите умения и безпристрастността на републиканците, с които те подхождат към политическия живот в Индонезия.</p> <p>Хубавото е, че управляващите в Съединените щати се сепнаха, след като десетилетия наред подкрепяха диктатурата в Египет, и сега са готови да застанат на страната на демокрацията. Трябва да бъдем внимателни обаче и да знаем, че за разлика от Централна и Източна Европа през 1989 година, местните политици в арабския свят таят в себе си прекомерен и понякога горчив скептицизъм в добрите ни намерения, в желанието да им помогнем да се демократизират. Образът ни на защитници на авторитарните режими в региона за никого не е тайна, а новото ни отношение все още не е ясно очертано: скоро след като президентът Обама сподели, че неговото правителство е готово твърдо да подкрепи Египет в неговото желание да се демократизира, председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Майк Мълън посети Залива в опит да &bdquo;успокои&rdquo; автократите съюзници на Америка от региона, като ги увери, че Съединените щати продължват сътрудничеството си с тях.</p> <p>Ако искаме да помогнем на демокрацията в Египет да пусне дълбоки корени, &bdquo;работата ни е&rdquo;, ако мога да се изразя с думите на конгресмен Бърман, първо да започнем да възстановяваме доверието в себе си. Би било добре като за начало да се опрем на някои основни демократични принципи, каквито са отвореността и разширяването на възможностите за участие, а не върху политическото фаворизиране и изключване на хора или групи.</p> <p><em>*Томас Кародърс е един от водещите американски изследователи и коментатори на американската външна политика и демократичните процеси по цял свят. Той е вицепрезидент и отговаря за международната политика и управление в Carnegie Endowment for International Peace, Вашингтон, САЩ. Също така е основател и директор на Програма &bdquo;Демокрация и върховенство на закона&rdquo; към CEIP. Автор е на книгата &bdquo;Решаваща мисия. Есета за насърчаване на демокрацията&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>