Европейските кошмари на Ангела Меркел

<p>При това положение за Германия е трудно да постигне съгласие по въпросите за стабилността на еврото и заплахите, които стоят пред Европа.</p> <p>Противоречието в позициите на правителството на канцлера Ангела Меркел беше засилено от прехода в споделянето на управлението, от широка коалиция по време на първия й мандат до сегашната консервативно-либерална коалиция. И така тази специфична вътрешнополитическа слабост се сблъска с наложените отвън фискални ограничения в опит да се спаси еврото.</p> <p>За начало Меркел имаше трудната задача да убеди Бундестага &ndash; включително и партиите, съставящи правителството &ndash; да одобри първоначалния &bdquo;малък&rdquo; спасителен за еврото пакет, с обещанието, че Германия няма да даде нито цент повече от това. Но малко по-късно на същия ден й се наложи да одобри доста по-голям спасителен пакет от 750 млрд. евро, за да се предотврати надвисналата върху европейската общност катастрофа. Това създаде възможност за мултиплициране на проблемите пред Меркел за в бъдеще.</p> <p>Меркел все още няма представа как да обясни на германския народ последиците от финансовата криза и кризата на еврото. Това се дължи не само на слабите й ораторски умения, но както изглежда, и на факта, че самата тя не знае как да разреши възникналото противоречие между защитата на националните интереси и налаганите от Брюксел ограничения.</p> <p>Нейният лидерски стил, който се характеризира най-вече с подход към решаването на проблемите от типа &bdquo;да поживеем, пък да видим&rdquo;, може добре да обясни настоящите противоречия. Тя взима решение чак в последния момент, едва когато е пределно ясно в каква посока мнозинството ще наклони везните. Дори и в добрите времена, пасивният политически стил на Меркел създаваше вакуум в управлението, който се е налагало да бъде запълван от политически фактори от собствената й партия.</p> <p>И резултатът от този подход е, че вместо Меркел да бъде в основата на нещата, случващи се в ЕС днес, тя се поставя в позиция не на двигател на събитията, а се оставя да бъде движена от тях.</p> <p>Без да си дава сметка за политическите последствия, Меркел се опитва да избяга от тези специфични германски противоречия между националните интереси и европейските ограничения, като защитава стриктните параметри в програмите за фискална консолидация, защитава суровите наказания за неизпълнението им (което включва и загуба на правото на глас в ЕС) и оправдава защитния механизъм, задействащ се срещу държавите членки, които не изпълняват в срок своите договорни задължения. В Берлин влезе в употреба термина &bdquo;Европа на стабилността и солидарността&rdquo;. Това е мото, заради което Германия ще плати скъпо в бъдеще.</p> <p>Плановете на Меркел не съответстват на германските стратегически интереси и цели за водеща роля при излизането на ЕС от кризата. Всъщност тези планове в голямата си част не отговарят дори на вътрешнополитическите нужди. Берлин е разяждан не от въпросите за това от какво се нуждае Европа в тази историческа ситуация, нито от това каква би трябвало да бъде ролята на Германия в нея, а от страх от консервативните и жълтите вестници, от очертаващата се загуба на следващите избори и от възможността за намеса на Конституционния съд на Германия за блокиране на приетите вече програми за борба с кризата на единната валута.</p> <p><strong>Меркел започва вече да разбира фаталните последици от своя подход тип &bdquo;лидерство без лидерски качества&rdquo;. </strong></p> <p>Никой не може да развали впечатлението, че европейската душа на това правителство е погълната от чувството за вина. Извън всякакво съмнение е, че това правителство е неспособно да отстоява германската позиция, въпреки патетичната реторика. След последната среща на Съвета на министрите на ЕС, &bdquo;железният канцлер&rdquo; на Германия се прибра с подвита опашка.</p> <p>Френският президент Никола Саркози беше именно човекът, който в края последната среща на върха на ЕС нарече пречка опитите на Меркел за въвеждане на автоматичен отговор на страните членки, неспазващи критериите за стабилност. Второто й необмислено предложение, за отнемане на правото на глас в Съвета, беше отхвърлено на последната среща на Съвета на министрите в Брюксел.</p> <p>Всъщност т.нар. триумф на Меркел се оказа не повече от обещание Съветът да разгледа възможността за промени в Лисабонския договор, но това са промени, за които не би се изисквало провеждането на референдуми в страните членки. Простичко казано, трябва да се забрави за каквито и да е наказания или предпазни механизми, които биха засегнали суверенитета на отделните страни.</p> <p>Това, което остана от усилията за предотвратяване на повторение на кризата, е затягане на контрола от страна на ЕС върху националните бюджети и относно възможността за промени в договора &ndash; продължаване на действието на спасителните пакети (чиито срокове за връщане бяха определени за 2013 година), вероятно под друго име.</p> <p><strong>Това едва ли би могло да се нарече победа за Меркел.</strong></p> <p>И когато германците видят своя &bdquo;железен канцлер&rdquo; да постига подобни смекчени резултати, те най-вероятно ще повярват на всеки, който ги предупреждава, че правителството ще бъде подмамено от &bdquo;съюзната солидарност&rdquo;, която се възползва от германските пари, за да финансира подаянията за страните с лоша фискална дисциплина. Много е трудно човек да се съгласи с подобни предупреждения, защото самата германска федерална система е изградена на принципа на трансферите.</p> <p>Повечето страни от съюза са притискани от Германия за задълбочаване на сътрудничеството в сферата на финансите, като според&nbsp; правителството тези процеси не търпят отлагане за онези страни от еврозоната, които не могат да се приспособят към новите, стриктни правила за получаване на финансови компенсации.</p> <p>Нереалистично би било да допускаме, че всички страни членки ще бъдат готови да приемат този по-твърд подход.</p> <p>Това е напълно неосъществимо дори за шестнадесетте германски федерални провинции.</p> <p>С активната поддръжка на Меркел еврозоната е готова да стане един трансферен съюз: стриктен към новите правила, по-свободен при определяне на лихвените равнища в страните от еврозоната, по-бързо реагиращ в кризисни ситуации. Но у дома Меркел се страхува от подобен дебат, както никой друг, а това е дебат, който според финансовите пазари, както и според страните, пострадали от кризата, не може да бъде избегнат. Тази безхарактерност може да ни струва скъпо.</p> <p><em>*Йошка Фишер е водещ член на германската Зелена партия вече повече от двадесет години. Бил е външен министър и вице-канцлер на Германия от 1998 до 2005 година.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>