- 10 Sep 2020
- 59
- 0
На 31 октомври в Украйна бяха проведени местни избори за градски и областни съвети, с изключение на Киев-град и Тернополска област, където градските съвети бяха избрани на предсрочни избори. Според все още неокончателните резултати от 5 ноември върху почти 100-процентна извадка, президентската „Партия на регионите” печели изборите с 36,2%, а главната опозиционна партия на бившия премиер-министър Юлия Тимошенко „Баткивщина” е на второ място с 13,1%. Партията на бившия президент Виктор Юшченко „Наша Украйна” набра едва 2%.
<p>Изненада на изборите предизвика ултрарадикалната партия на Олег Тягнибок „Свобода”, която печели засега 5% с позиции предимно в западните части на страната. Според властите, изборите са протекли нормално и в съответствие с изборното законодателство. Чуждите наблюдатели и опозицията говорят за много нарушения.</p>
<p>Британският „The Economist” пише: „Местните избори бяха проведени преди всичко, за да може Янукович да разпредели държавните длъжности между своите поддръжници след избирането му за президент”. „За това имаше много време. Въобще концентрацията на властта в неговите ръце бе основна характеристика на първата година на президентството на Янукович”, пише още изданието. Вестникът добавя, че промените в Конституцията, които бяха проведени по негова инициатива, дават на новия украински президент повече власт, от тази, на която се наслаждаваше Леонид Кучма. Изданието пише също и за това, че местните избори значително се отличавали от президентските. Американските и европейски наблюдатели разполагали с „дълъг и разнообразен списък жалби. Той включва обвинения в клониране на партии, отказ за регистрация на кандидати, физически саморазправи и заплашвания”, пише „The Economist”.</p>
<p>„Изборите за местна власт в Украйна не отговарят в пълна степен на стандартите на Съвета на Европа”. Това заявиха представители на мисията наблюдатели на Съвета на Европа на изборите. „Тези, които приеха закон, който позволява политически небалансирани състави на избирателните комисии и способства, в частност, да бъде отменена регистрацията на кандидати в последния момент преди изборите, би трябвало да признаят, че гласуването на съответства на стандартите, които ние искаме да видим и по-конкретно на изискванията на европейските стандарти за честни, прозрачни и професионално организирани избори”, заяви председателят на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа Гудрун Мослер-Тьорнстрьом. „Денят на гласуването демонстрира слабостта на новия избирателен закон, приет три месеца преди тези избори”, добави представител на Комитета на регионите на ЕС Тиит Калласвее. Членовете на делегацията изразиха своето безпокойство от съобщенията, че фалшиви бюлетини е възможно да са били „пуснати” в урните за гласуване.</p>
<p>„Украйна вече демонстрира, че може да се справя по-добре, като например по време на президентските избори през тази година”, подчерта Мослер-Тьорнстрьом. Според председателя на американската организация Комитет „За отворена демокрация” Том Нолан изборите в Одеса са протекли с явни фалшификации и не съответстват на международните норми. „Разочаровани сме, защото тези избори може да засилят негативния имидж на Украйна”.</p>
<p>Нолан уточни, че неговата оценка се базира на „голямо количество нарушения непосредствено в деня на гласуването на избирателните участъци, а също така и през следващата нощ по време на броенето на гласовете.</p>
<p>„Повече от сто международни наблюдатели разполагат с неоспорими факти на нарушения в Одеса на действащото законодателство, а също така и на международните стандарти”, заяви главата на Комитета „За отворена демокрация”.</p>
<p>Европейският парламент обаче отложи приемането на резолюция за ситуацията в Украйна. Тя беше планирана да бъде обсъдена и евентуално приета още през месец октомври по повод промените в Конституцията. Тогава след горещи дебати украинските депутати успяха да отложат утвърждаването на документа до провеждането на местните избори в Украйна. След тяхното провеждане, резолюцията е отново на дневен ред. Сега нейното приемане е отложено за сесията от 22 до 24 ноември, тоест след провеждането на срещата Украйна – ЕС в на 22 ноември. Зам.-председателят на делегацията на Европарламента Сиири Овиир заяви, че съществуват и други причини за отлагането на резолюцията: „След срещата на 22 ноември Украйна – ЕС може да се наложи приемането на нова резолюция за Украйна. Но ние не можем да правим това на всяка пленарна седмица!</p>
<p>По-добре по-късно да се приеме по-пълен и обмислен документ”. Една резолюция на ЕС относно ситуацията в Украйна би лишила страната от помощта от 600 милиона евро за възстановяване на икономиката й, затова на срещата в Страсбург ще бъде направено всичко възможно тя да бъде избегната или да не бъде твърде критична. Основания за това дават и силните настроения в Европарламента за укрепване на сътрудничеството между Украйна и Европейския съюз.</p>
