- 10 Sep 2020
- 154
- 5
Може ли някой да ми посочи малка страна, която предлага напълно безплатно образование чак до университета за всички свои граждани, училищен транспорт за децата и безплатно здравеопазване – включително и хирургични операции – за всеки. Ще кажете, че такава страна е или несметно богата, или лети с огромна скорост към фискалната пропаст. Дори богатите страни в Европа напоследък разбраха, че не могат да отделят бюджетни средства за университетско образование и започнаха да изискват от младите и техните семейства да плащат таксите за обучение. От своя страна Съединените щати никога не са се и заемали със задачата да обучават безплатно когото и да било от колежа нататък и беше изпита горчивата чаша до дъно в битката за осигуряване на достъп до здравеопазване на бедните в Америка – гаранция, която Републиканската партия сега полага изключителни усилия да бъде отменена, твърдейки че страната не може да си я позволи.
<p>Мавриций, малка островна нация в края на източния бряг на Африка до Мадагаскар, никога не е била особено богата, нито пък е изпадала в бюджетна криза. И въпреки това тя е отделяла средства през последното десетилетие за изграждането на успешен икономически модел, за демократична политическа система и за стабилна мрежа за социално осигуряване. Много страни, не само Съединените щати, могат да се поучат от нейния опит.</p>
<p>По време на последното ми посещение на този тропически архипелаг с 1,3 млн. жители, имах шанса да видя с очите си някои постижения на мавританците – постижения, които биха изглеждали доста смущаващи на фона на дебатите в Съединените щати и навсякъде другаде. Погледнете недвижимата собственост: докато американските консерватори твърдят, че опитите на правителството да увеличат процента на собствениците на жилища до 70 са причина за финансовия срив, то 87% от жителите на Мавриций притежават свое собствено жилище, при това без да надуват имотен балон.</p>
<p>Сега обаче идват болезнените цифри: БВП на Мавритания нараства с повече от пет процента годишно от почти трийсет години. Навярно тук има някаква „шашма”. Мавриций трябва да бъка от диаманти, петрол или други ценни стоки. Всъщност Мавриций няма разработвани природни ресурси. Истината е, че перспективите са били толкова лоши след извоюването на независимостта й от Великобритания през 1968 година, че Нобеловият лауреат за икономика Джеймс Мийд пише през 1961: „Би било огромно постижение, ако (страната) успее да осигури заетост на населението, без да се наложи да намали драстично съществуващия стандарт на живот... Перспективите за мирно развитие са нищожни”.</p>
<p>Разбира се, Мийд е грешал, Мавриций увеличава дохода на глава от населението от по-малко от 400 долара годишно по времето на извоюването на независимостта до повече от 6700 долара днес. Страната се развива от производителка единствено на захар преди 50 години до жизнеспособна икономика, включваща туризъм, финанси, текстилно производство и – заедно с традиционното производство на тропически плодове – високи технологии.</p>
<p>По време на моето посещение исках да разбера по-добре какво е довело до това, което някои наричат чудото на Мавриций, и как останалите страни могат да се поучат от този опит. Оказа се, че има много уроци, които могат да бъдат научени, някои от които трябва да бъдат наизустени от политиците в Съединените щати и не само там, докато водят своите бюджетни битки.</p>
<p>Първо, въпросът не е дали можем да осигурим здравни грижи или образование за всички или да създадем условия за увеличаване на дела на собствениците на жилища. Щом жителите на Мавриций са успели да осигурят тези неща, Америка и Европа – които са с в пъти по-богати – също могат да успеят. Въпросът по-скоро е как да организираме собствените си общества. Хората в Мавриций са избрали подход, водещ до по-високо ниво на социална сплотеност, благоденствие и икономически растеж и до намаляване на неравенството.</p>
<p>Второ, за разлика от много други малки държави, Мавриций решава, че големите разходи за отбрана са излишни. Съединените щати не трябва да стигат толкова далеч. Просто част от парите, които Америка харчи за оръжия, използвани срещу несъществуващи врагове, би било добре да се пренасочат към създаването на по-хуманно общество, което да включва осигуряване на здравни грижи и образование за тези, които не могат да си го позволят.</p>
<p>Трето, в Мавриций са разбрали, че при липсата на природни ресурси хората са най-ценният актив на страната. Може би точно това разбиране за ценността на човешкия ресурс ги е довело до прозрението, че при съществуващите в страната религиозни, етнически и политически различия – които някои са се опитали да използват като аргумент да останат британска колония – всеобщото образованието е било от решаващо значение за социалното единство. То е било отговорност на демократичните институции и е резултат от сътрудничеството между работници, управляващи и работодатели – точно обратното на демонстрираните разногласия и разделения, предизвиквани от консерваторите в Съединените щати днес.</p>
<p>Това не означава, че Мавриций няма проблеми. Както и много други успешно развиващи икономики, страната е изправена пред загуба на конкурентоспособност заради стойността на валутата си. И в колкото повече страни се интервенира, за да се отслаби стойността на валутите им в отговор на американските опити за конкурентно обезценяване чрез печатане на пари, толкова по-лошо става положението. Почти сигурно и на Мавриций ще се наложи да интервенира.</p>
<p>Освен това, както много други страни по света, Мавриций днес се тревожи за повишаването на цените на храните и енергията. Опитите за намаляване на инфлацията чрез увеличаване на лихвените равнища просто биха предизвикали повишаване на цените, съчетано с висока безработица, дори и при обезценяване на валутата. Пряката интервенция, ограничаването на спекулативните капитали, влизащи в страната, данъците върху корпоративните печалби и въвеждането на разумни банкови регулации, всички тези мерки ще трябва да бъдат добре обмислени.</p>
<p>Чудото на Мавриций датира още от извоюването на независимостта. Но страната все още се бори с колониалното си наследство: неравенство в разпределението на земята и богатството в допълнение към високата степен на зависимост от глобалната политика. Съединените щати държат един от островите Мавриций – Диего Гарсия – като военноморска база, без да плащат компенсации за това, като се оправдават, че са го наели от Обединеното кралство, и не само че не освобождават островите Чагос в нарушение на нормите на ООН и на международното право, но са изселили и жителите, отказвайки да им разрешат да се завърнат по домовете си.</p>
<p>Съединените щати днес са длъжни да постъпят честно с тази мирна и демократична държава: да признаят на Мавриций правото на собственост върху остров Диего Гарсия, да предоговорят наемните условия и да изкупят миналите си грехове, като си платят сметката за ползване на земята, която незаконно държат от десетилетия. <br />*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика и професор по икономика в Колумбийския университет. Автор е на книгите „Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея” и „Глобализацията и недоволните от нея”.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
