Бъдещето на демократичен Египет

<p>Речта беше утвърждаване на нашата вяра, че стремежът към свободата е универсален &ndash; не Западен, а чисто човешки &ndash; и че само реализирането на този стремеж води до истинска стабилност.</p> <p>Изглеждаше сякаш египетските лидери откликват на призивите &ndash; не толкова заради нас, колкото заради исканията за промяна, отправяни от техния народ. Египтяните току-що бяха станали свидетели на оттеглянето на сирийските войски от Ливан и на изборите за ново правителство, на изборите за парламент в Ирак и на появата на ново лидерство в Палестина. Няколко месеца по-късно частично свободните президентски избори бяха последвани от шумен обществен дебат в египетските кафенета и в интернет пространството. Въпреки съкрушителната победа на партията на Мубарак, изглежда беше преминат Рубикон, беше пресечена някаква граница на търпимост.</p> <p>Но малко след това Мубарак промени курса. Парламентарните избори бяха пълна подигравка, наложеното &bdquo;извънредно положение&rdquo; беше продължено, а опозиционните лидери отново бяха вкарани в затвора. Египтяните кипяха от гняв, който накрая вероятно щеше да избухне на площад &bdquo;Тахрир&rdquo;. Урокът за останалите страни в региона беше, че трябваше да ускорят дълго отлаганите политически и икономически реформи.<br />Сега режима на Мубарак го няма.&nbsp; Съществува напълно обясним страх, че случилото се няма да свърши добре.</p> <p>&bdquo;Мюсюлманското братство&rdquo; представлява най-организираната политическа сила в Египет. Мубарак винаги е твърдял, че изборът е бил между него и &bdquo;Братството&rdquo; и той следваше политики, които изпълниха това пророчество. Докато много други поносими и по-светски настроени лидери бяха измъчвани и затваряни от режима, &bdquo;Братството&rdquo; се организираше в джамиите и полагаше социални грижи, които режимът отказваше. Ще мине доста време, докато резултатът се изравни.</p> <p>Съединените щати знаят, че демокрацията изисква време, в което може да станем свидетели на безредие, разрушения и дори хаос. Не искам да омаловажавам предизвикателството към американските интереси при едно несигурно бъдеще за Египет. При всичките си недостатъци Мубарак осигуряваше студен мир с Израел, който стана опора на египетската външна политика. Той подкрепяше умерените палестински лидери и помагаше &bdquo;Хамас&rdquo; да бъде държана до стената. Но никога не го правеше открито, защото се страхуваше от &bdquo;улицата&rdquo;. Авторитарните лидери не познават и не уважават своя народ и се страхуват от него. Съединените щати сключиха сделка, позволяваща да бъдат публично заклеймявани от приятели, тайно подкрепящи нашата политика, което подклаждаше омразата срещу нас и укрепваше властта на съответните режими.</p> <p>Ние не можем да определяме външнополитическите приоритети на следващото египетско правителство. Но можем да му влияем чрез тесните ни връзки с военните, контактите ни с гражданското общество и обещание за икономическа помощ и свободна търговия, които да&nbsp; помогнат за подобряването на живота на много египетски граждани.</p> <p>Най-важната стъпка сега е да изразим нашата увереност в бъдещето на един демократичен Египет. Египтяните не са като иранците и случващото се сега не е като случилото се през 1979 година. Египетските институции са стабилни, а секуларизмът им не подлежи на съмнение. &bdquo;Братството&rdquo; вероятно ще влезе в надпревара за вота на хората в едни свободни и честни избори. Те трябва да бъдат принудени да защитят своята визия за Египет. Дали ще искат налагане на законите на шариата? Дали планират бъдеще, доминирано от самоубийствени атентати и кървава съпротива срещу съществуването на Израел? Ще взимат ли пример от иранския политически модел? &bdquo;Ал Кайда&rdquo;? Как възнамеряват да осигурят работни места за хората? Очакват ли подобрение на жизнения стандарт на египтяните, ако бъдат отрязани от международната общност, при положение че планират дестабилизация на Близкия изток?</p> <p>Много неща се направиха, откакто &bdquo;Хамас&rdquo; &bdquo;спечели&rdquo; изборите през 2006 и откакто &bdquo;Хизбула заздрави позициите си в Ливан. Много анализатори обаче пренебрегват постигнатото. Но дори и при тези примери екстремистите бяха изправени пред предизвикателствата на управлението.</p> <p>Какво следва за египтяните? Много от тях са млади и са изпълнени с революционен плам. Демократите ще се изправят пред предизвикателствата, отправени от радикалния политически ислям. Битката ще се разпростре из целия регион &ndash; в Ирак, Ливан и особено в Турция, където десетилетията на секуларизъм дадоха възможност за публично изразяване на религиозната принадлежност на хората. В Египет на християните и на последователите на други религии ще бъде дадена възможност да изразят своето мнение и да намерят своето място.</p> <p>В следващите месеци, да не кажа години, ще навлезем във време на сериозни турбуленции. Но дори турбуленциите са за предпочитане пред измамната стабилност на авторитаризма, където злите сили потъпкваха свободата и заглушаваха демократичните гласове.</p> <p>Не сме в 1979, но не сме и в 1989. Падането на комунизма отприщи вълна от патриотизъм, който дълго беше смятан в Съединените щати за &bdquo;флагман на свободата&rdquo;. Но нашата история в сравнение с тази на хората в Близкия изток е много различна. Съединените щати са длъжни да подкрепят демократичните сили не защото ще бъдат приятелски настроени към нас, а защото ще са приятелски настроени към своя собствен народ.</p> <p>Демократичните правителства, в това число и нашите най-близки съюзници, не винаги са съгласни с нас. Но те споделят нашата най-фундаментална ценност, че хората трябва да бъдат управлявани чрез съгласие. Това, което казах през 2005 година, е валидно и сега, а именно че страхът от свободата на избор повече не може да бъде оправдание за отказа от самата свобода. Имаме само един избор: да вярваме, че от гледна точка на историята тези споделени ценности са от много по-голямо значение, отколкото временните недоразумения в настоящето, и че в края на краищата нашите общи интереси и идеали ще бъдат опазени.</p> <p><em>*Кондолиза Райс е държавен секретар на Съединените щати от 2005 до 2009 година.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>