Ако не сега, кога?

<p>Въвеждането на по-високи цени на енергията днес, което да произведе ефект в бъдеще, отбелязва икономистът от Принстън Алън Блайндър, ще подпомогне значително потреблението и инвестициите и е по-добро решение от повишаването на данъците. От едно незначително облагане с данък на бензина можем да извлечем немислими ползи за икономическото и стратегическото си подсигуряване, като така ще подкрепим покупките на повече &bdquo;Шевролет Волт&rdquo; и ще бъдем свободни да настояваме за демократични промени в Близкия изток, без да се тревожим повече, че това ще засегне енергийните ни интереси. Да, това означава по-високи цени на бензина, но цените така или иначе растат, приятели. Нека поне една част от тях отделим за себе си.</p> <p>Въпрос на време е. За последните 50 години Америка (както и Европа и Азия) се отнасяха към Близкия изток просто като към верига от големи бензиностанции: саудитската, иранската, кувейтската, бахрейнската, египетската, либийската, иракската, тази на Обединените арабски емирства и т.н. Посланието, което отправяхме към региона, винаги е било едно и също: &bdquo;Момчета (това обаче бяха само момчетата, с които имахме приказка), ето каква е работата. Дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не дразнете Израел твърде много и докато не проявим загриженост, можете да си правите каквото си искате у дома. Можете да лишавате народите си от каквито права прецените. Можете да ги корумпирате колкото си искате. Можете да отправяте каквито си искате закани от минаретата на джамиите. Можете да съчинявате каквито теории на конспирацията ви хрумнат срещу нас във вестниците си. Можете да държите жените си необразовани, колкото сметнете за необходимо. Можете да налагате какъвто си искате модел на икономическо развитие, без никакъв иновативен потенциал. Можете да държите младите си необразовани, колкото си искате. Само дръжте кранчетата отворени, цените ниски, не влизайте в излишни спорове с евреите и можете да си правите каквото си искате зад гърба ни&rdquo;.</p> <p>Това е нагласата, която позволи на арабския свят да се капсулира от историята в последните 50 години и да бъде управлявана с десетилетия от едни и същи крале и диктатори. Е, историята се завърна. Съчетанието от повишаващи се цени на храните, силно нарастване на броя на младите безработни и социалните мрежи, които дадоха възможност на същите тези млади да се организират и да се изправят срещу своите лидери, доведе до преодоляването на всички страхове, които държаха тези клептокрации на власт.</p> <p>Но все пак затегнете коланите. Това няма да бъде лека разходка, защото събитията разкриха, че в региона има много крехка институционална база, слабо гражданско общество и на практика никакви демократични традиции или културни новости. Докладът за човешкото развитие в страните от арабския свят на ООН от 2002 година ни предупреждаваше за всичко това, но Арабската лига ни убеждаваше, че този доклад не се приема в арабския свят и че Западът очевидно недовижда. Но докладът &ndash; съставен от група арабски интелектуалци, водена от Надер Фергани, египетски статистик &ndash; се оказа пророчески. Неговите основни изводи, оценени едва днес, ни показват колко труден ще бъде преходът към демокрация.</p> <p>Според&nbsp; доклада арабският свят страда от три големи дефицита &ndash; дефицит на образование, дефицит на свобода и дефицит на равенство между половете. В резюме на доклада, публикувано в Middle East Quaterly през есента на 2002 година, се дава ключовото доказателство: БВП на всички арабски страни, взети заедно, е по-малък от този на Испания. Разходите за образование на глава от населението в арабските страни падат от 20% от това, което се отделя в индустриализираните страни през 1980 година, до 10% в средата на 90-те. Измерено в научни публикации на глава от населението, производителността в арабския свят на милион жители е грубо 2% от тази в индустриализираните страни.</p> <p>Когато е съставен докладът, в арабския свят са се превеждали по около 330 книги годишно, една пета от това, което се е превело в Гърция. Извън седемте световни региона, арабските страни са имали най-ниския коефициент за свобода в края на 90-те години според класацията на &bdquo;Фрийдъм хаус&rdquo;. В началото на двадесет и първи век в арабския свят е имало повече от 60 млн. неграмотни възрастни хора, голяма част от които са били жени. Йемен е първата страна в света с напълно изчерпани запаси от вода в рамките на десет години.</p> <p>Това е така възхваляваната &bdquo;стабилност&rdquo;, осигурявана от всички диктатори &ndash; стабилността на замръзналите във времето общества.</p> <p>Арабският демократичен порив в Египет, а и навсякъде другаде, вдъхновен от желанието за модернизация на страните им, ще бъде от огромна полза и за тях, и за целия свят. Трябва да направим всичко по силите си, за да им помогнем. Но никой не си прави илюзии за това колко трудно и разтърсващо ще бъде завръщането на арабите в историята. Нека ги насърчим, а не да стоим отстрани и да гледаме безучастно.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>