33-ма миньори оцеляха по чудо 17 дни, остават им 120

<p>Драмата, която цяло Чили следеше в последните седмици, започна на 5 август, когато се срути таванът на мината до град Копиапо. Тогава властите предупредиха, че въздухът и хранителните запаси в подслона ще стигнат само за 48 часа. От деня на срутването десетки близки на миньорите живеят в палатков лагер до входа на мината, кръстен "Надежда". До невероятната развръзка се стигна в неделя при пробен сондаж на спасителните екипи, които неочаквано осъществиха връзка с погребаните мъже. През пробива на повърхността беше изпратена бележка: "Добре сме в подслона всичките 33-ма". И когато президентът Себастиан Пинера им съобщи, че идва вода, Луис Урсуа обясни: "Вижте, пили сме малко вода, само че не сме яли много напоследък". Всъщност всеки е получавал по две лъжички консерва риба тон,<br /><br /><strong>глътка мляко и една бисквита</strong><br /><br />веднъж на 48 часа. С изключение на един миньор с астма и друг със стомашни болки всички се чувстват добре. Даже успяха да проявят и чувство за хумор - поръчаха си компот от праскови, четки за зъби и "чела" - студена бира. При новината, че колегите им от другата част на мината също не са пострадали в срутването, избухнаха в аплодисменти. Когато обаче президентът ги попита от какво имат нужда, Луис Урсуа каза: "Извадете ни оттук, колкото се може по-скоро. Не ни оставяйте сами в този ад".<br /><br />Откакто беше осъществен първият контакт, инженерите успяха да подсилят пробива, като покриха стените му с метален гел, за да предотвратят срутване и ново блокиране. Допълнително гелът улеснява и спускането на капсули, които на миньорски жаргон се казват "паломас" - гълъбите. В първата капсула спасителите изпратиха рехидратиращи таблетки и висококалоричен глюкозен гел. "Пътуването" на пратката до миньорите отне 1 час. Последваха дрехи и писма от близките. "Представяте ли си? След 30 години брак ще почваме на нова сметка да си пишем любовни писма", дивеше се Лилиянет Рамирес, чийто 63-годишен съпруг Марио Гомес беше сред първите, които разказаха на външния свят за ситуацията долу. Лилиянет чака новини на входа на мината от почти 3 седмици. Сега казва, че е готова да чака колкото е необходимо още до приключване на спасителните операции.<br /><br />Тази седмица миньорите, блокирани от срутването в подслон с големината на гарсониера, започнаха да получават вода, кислород, писма от близките си, всичко сложено в капсули, за да се промуши по пробива, тесен колкото грейпфрут. Още е рано да им спускат храна, затова получават само гел, който да възстанови функциите на храносмилателната система. Една от първите заповеди, която получиха обаче, беше да изкопаят някъде клозет (до този момент са ползвали отдалечен тунел в мината), тъй като хигиенните предизвикателства ще бъдат ключови за здравето им.<br /><br />Това, което спасителите до последно се чудеха как да им поднесат, е новината, че до окончателното им спасение може да мине много време. Вероятно 4 месеца. Към чилийската мина вече се стичат спасителни екипи и машини от целия свят. В последното денонощие беше пробита втора дупка, през която да се изпраща само вода и откъдето минава телефонната линия. В следващите месеци трябва да се пробие и втори, по-широк тунел - 68 см в диаметър, през който мъжете трябва да бъдат извадени един по един на повърхността. Тунелът ще е дълъг над 680 м и ще минава през скалите. Прокопаването му може да отнеме между 3 и 4 месеца и ще бъде безпрецедентна операция.<br /><br /><strong>33-мата чилийци вече са прекарали под земята нечувано много</strong><br /><br />дни. В света са известни единици такива случаи. Миналата година трима миньори оцеляха 25 дни в наводнена мина в Южен Китай, а през 1983 г. двама миньори от Североизточен Китай бяха спасени след 23 дни под земята. Истината е, че рядко спасителните операции продължават след втората седмица.<br /><br />Властите смятат, че миньорите разбират положението си. След еуфорията сега е ред на най-трудното, всъщност по различни оценки на експерти това може би ще е най-сложната спасителна операция на света. В следващите седмици 33-мата мъже трябва да прекарват дните си в горещото, задушно помещение с размер 46 кв. м и температура 36 градуса, докато машината бавно копае десетки метри отвор в земята.<br /><br />Преди първия директен контакт семействата им са предупредени да не дават воля на емоциите си и най-важното: да не споменават никакви оценки за времето, необходимо за завършване на мисията. Правителството задържа до последно информацията с надеждата да успее да сведе срока до 1 месец. В крайна сметка президентът Себастиан Пинера внимателно им съобщи, че вероятно няма да бъдат навън преди Фиестас Патриас - чилийския Ден на независимостта на 18 септември, но се надява да ги види на повърхността преди Коледа. Въпреки протестите<br /><br /><strong>властите цензурират цялата кореспонденция<br /><br />на близките, за да не предизвика някой неволно шок долу сред хората.</strong><br /><br />Изненадващо доброто психическо състояние на миньорите към момента вероятно се дължи на човека, чийто глас пръв достигна до повърхността. Луис Урсуа налага строг режим на работа и следване на процедурите за безопасност въпреки извънредната обстановка, той разпределя и храната. Психолозите вечно търсят причините за поведението им и в случая твърдят, че дългогодишната практика на началник смяната като треньор на местния футболен клуб му е дала достатъчно умения да ръководи и мотивира своя подземен отбор от 33-ма мъже. "Очаквахме силно стресирани хора, без способност да мислят рационално, със забавени реакции, влошено зрение и слух", обяснява Алберто Итура, водещият психолог в спасителната група.<br /><br /><strong>В следващите дни обаче нищо няма да бъде оставено на случайността -<br /><br />екипите са викнали на помощ НАСА</strong><br /><br />и военноморските сили на Чили, за да се консултират как се оцелява дълго време в затворени помещения - в сегашното си положение миньорите се доближиха до астронавтите на Международната космическа станция.<br /><br />Междувременно водещи специалисти от цял свят затрупаха със съвети спасителните екипи. Времето за 33-мата мъже вероятно ще бъде разграфено - например закуска, обяд, вечеря, чистене, игра, контакт с близките. Това трябва да им даде малки цели за следване, да ангажира мислите им и да ги успокои. Някой отгоре ще трябва да им раздели деня от нощта, те няма как да ги различават. Ще се опитат да им направят дори специално осветление за целта. Някой ще трябва да им посочи кога е събота и неделя, за да са по-различни дни. Миньорите са изпратили горе проби от водата, с която са оцелели. Сега отгоре им пращат подсилена минерална вода.<br /><br /><strong>Колкото и невероятно да звучи, в следващите месеци мъжете ще трябва строго да следят теглото си.<br /><br />Всеки от тях е изгубил по 10 кг,</strong><br /><br />но сега не може да си позволи да навакса, тъй като трябва да може да се промуши през шахтата, която се дълбае за тях. Това означава обиколката на талията им да бъде под 90 см.<br /><br />Физическото натоварване е особено важно, за да се изразходва излишната енергия и да не се допусне тя да се превърне в агресия. Очевидната им сила е, че са свикнали под земята, освен това изглеждат изобретателни и доста здрави психически и физически. Всъщност повечето хора са, само че не си вярват. Затова е страхотно, когато, веднъж измъкнали се от такова премеждие, много оцелели казват: "Щастлив съм, че научих нещо за себе си." Други препоръчват миньорите да бъдат въвлечени в спасителната операция, да знаят, че са част от решението, а не част от проблема, например да измерват температура или тежести... Но за всеки случай по "гълъбите" надолу ще бъдат спуснати и антидепресанти. Нагоре пък наред с другите бележки дойде и тази, написана от Едисон Пена до семейството му: "Нямате идея колко много ме болеше душата, че съм под земята и не мога да ви кажа, че съм жив".</p> <p><em><strong>В. Сега</strong></em></p>