- 10 Sep 2020
- 74
- 6
Момчето с очилата е точно на 12. И въпреки крехката си възраст вече е успяло да си спечели доста врагове в родния Белград. “Смятай се мъртъв, ще те чакам след училище”, е първата смъртна заплаха, която получава във Фейсбук в средата на април. “На този трябва да му избием първо зъбите, а после и шашавите идеи от главата”, пък може да се прочете в един от сръбските националистически интернет форуми. “Страх ме е, разбира се, признава си момчето с излъчване на Хари Потър, но заплахите никога няма да ме накарат да млъкна”.
<p>На лавицата с книги стои автобиографията на Барак Обама, до компютъра му се вее малко знаменце на САЩ. Понякога изречените от Растко думи не отговарят на възрастта му. Особено когато с костюм и вратовръзка говори пред публика за необходимостта от толерантност и за перспективите, които би отворило едно влизане в ЕС на уморената от чакане за присъединяване Сърбия. Ученикът, който от няколко седмици пълни със сензационни заглавия сръбските вестници, изглежда самоуверен и прекалено мъдър за годините си. Освен това говори добре английски и френски.</p>
<p>Син на адвокатка в Белград, Растко започва да се интересува от политика, когато е на 9. На 11 завършва първата си книга – за президентите на САЩ. Има собствен блог, където от 2009 г. започва да пише за правата на малцинствата и за нарушаването на човешките права.</p>
<p>“Никой няма да вземе на сериозно мнението на едно 12-годишно хлапе, обяснява той защо на профила си във Фейсбук е задал като възраст 38 години. За да ме чуят, трябваше да съм по-възрастен”.</p>
<p>По всичко личи, че вече го вземат на сериозно, поне крайно десните в Сърбия: след участието му в един телевизионен дебат за влизането на Сърбия в НАТО, което той вижда положително, го застига лавина от хули и заплахи. <strong>“Политически употребеният син на болни родители трябва възможно най-бързо да бъде изпратен в превъзпитателен лагер, е мнението на някой си Игор от форума на националистическата организация “Образ”. Майка му е бляла, вместо да го възпитава”</strong>, продължава оценката и по отношение на майката на Растко, Сузана.</p>
<p>Противниците му са основали Фейсбук групата “Всички мразят Растко Почеста” и са сложили на нея фотоколажи на момчето с мустаци а ла Хитлер. На училище в момента Растко ходи с полицейска охрана. Но не се предава: в блога си пише за геноцида в Сребреница, изисква от Сърбия да признае независимо Косово и вбесява допълнително сръбските “патриоти” с твърденията си, че нито смята сръбкините за най-хубавите жени на света, нито сръбския национален герой Новак Джокович за най-добрия тенисист.</p>
<p>“Независимостта на Косово е свършен факт, официално обявена и призната на световно ниво”, казва младият политически анализатор. И средствата, хвърлени от Белград за дипломатически пътувания срещу тази независимост – според Растко ненужна борба с вятърни мелници – могат да се използват за нещо “далеч по-смислено”. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>“Аз не съм националист, а рационалист”</strong>, казва Растко, който е против всякакви патриотични прехласвания и обобщения. “Белград не е най-красивият град на света. А Сърбия е съвсем нормална държава – с нищо не по-добра и не по-лоша от останалите”.</p>
<p>В блога си Растко пише и за турския геноцид над арменците и за падането на Садам Хюсеин. Тема на най-новия му, все още неиздаден роман е оцеляването по време на Холокоста. В училище понякога му е скучно, но определено не се смята за “вундеркинд”: “Естествените науки хич не ми вървят”.</p>
<p>Въпреки заплахите политиката и най-новата история си остават негово хоби. Учителите обаче предпочитат да не дискутират щекотливите му тези. След целия медиен шум и съучениците му предпочитат да го отбягват: “Някои се отдръпнаха от мен и защото ги е страх от заплахите”, твърди малкият любител на класиката.</p>
<p>Растко не се притеснява, че блогът и контактите в политически форуми ще навредят на връзката му с реалните хора и ще го отдалечат от истинския живот. Намерил е хора със сходни възгледи в Нови Сад, Белград и Панчево: <strong>“Ако някой иска да промени обществото, трябва да обедини сили с другите с подобни намерения”.</strong></p>
<p>Чудно му е защо няма повече негови връстници, които се интересуват от политика: “Става дума за нашето бъдеще, за света, в който ние ще живеем. Ако положим малко усилия – той ще изглежда какъвто го искаме. Ако не ни е грижа – други ще определят правилата според своите разбирания”.</p>
<p><em>Превод от немски Лилия Костова</em></p>
