Рейсът-ковчег на „Ентуртранс" от магистрала „Тракия" бил готов за автоморгата

<p>Автобусът-ковчег на &bdquo;Ентуртранс&quot;, който се обърна на автомагистрала &bdquo;Тракия&quot; и отне живота на 9 човека, е бил пред разпадане месеци преди трагедията.</p> <p>Шест месеца преди инцидента 55-годишната бургазлийка</p> <p><strong>Стойка Георгиева, живееща в Канада, пада тежко и чупи рамото си заради прогнила стъпало в същия автобус</strong></p> <p>Когато по-късно обаче завежда дело, българският съд оневинява престъпната фирма и осъжда тежко ранената жена. Тя е загубила делото и в районния и в окръжния съд на Бургас. Сега смята да отнесе въпроса в Страсбург, където съдебната ни система вероятно за пореден път ще бъде изложена с абсурдно дело. Стойка Георгиева в момента изчаква Върховният касационен съд да се произнесе.</p> <p>Историята започва от Бургас. На 10 септември 2010-година, Стойка Георгиева си купува билет за автобус на &bdquo;Ентуртранс&quot; от Бургас за София, от където трябва да хване полет за Торонто. Има &bdquo;късмета&quot; да пътува в същия този автобус убиец. &bdquo;Спомням си, че се тресеше ужасно.</p> <p><strong>Имах усещането, че ще се разпадне до София. Не знам как такива автобуси ги оставят в движение&quot;, </strong></p> <p>разказва потърпевшата Стойка.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Злощастният инцидент става, когато се опитва да слезе. Тя стъпва на последното стъпало, което се оказва разбито, но старателно покрито с гумена стелка. Гумата се огъва, жената полита напред, пада и чупи рамото си. Превързана отлита за Канада, където следва тежко лечение. Ръката й е обездвижена с шина цели 3 месеца. Стойка пише две писма на &bdquo;Ентуртранс&quot; с молба да съдействат за лечението й, но не получава никакъв отговор.</span></p> <p>А разходите за лечението й са огромни.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Тя се подлага на </span></p> <p><strong><span style="line-height:1.6em">скъпа операция за раздвижване, физиотерапия и медикаментозно лечение след усложнението на състоянието си</span></strong></p> <p><span style="line-height:1.6em">Обидена от невниманието на родната компания за превоз на пътници, жената взима решение да се обърне към съда. Връща се в България половин година по-късно и завежда дело в Бургаския районен съд. Оказва се, че фирма &bdquo;Ентуртранс&quot; е застраховала само автобуса, но не и пътниците си. А развоят на делото е още по-болезнен, отношението още по-обидно, а ситуацията - абсурдна. Стойка губи първо в районния съд на Бургас, а после и в окръжния, където съдия Иван Дечев решава, че инцидентът е по вина на потърпевшата.&nbsp;</span><span style="line-height:1.6em">&bdquo;Оказва се, че съм</span><strong style="line-height:1.6em"> </strong></p> <p><strong style="line-height:1.6em">виновна, задето съм пътувала и слизала от автобуса. И как е възможно, след като стълбата е прогнила&nbsp;</strong></p> <p>и това е опасност за всеки един пътник&quot;, потресена от развоя пита жената.</p> <p>Стойка недоумява и за нещо друго. В съдът обявяват автобуса-убиец за изправен. &bdquo;Как разбраха, че е изправен, след като той вече беше изгорял?! И как така година по делото за катастрофата изведнъж го обявиха за напълно ерозирал и разбит, а господин Ченгел бе осъден?! Един съдебен състав приема автобуса за изправен, а друг - за неизправен. Това са пълни абсурди в правосъдната ни система&quot;, смята Стойка.</p> <p>&bdquo;При наличие на свидетел, на искова молба, на всички документи и моите неприятности,</p> <p><strong>съдията реши, че господин Ениз Ченгел е спазил всички законови изисквания и правила. </strong></p> <p>Ще съдя дори правосъдната система на България в Старсбург. Освен това как може транспортна фирма да превозва пътници, а да не ги застрахова?!&quot;, пита Стойка.</p> <p>Жената ще трябва да плати разноските по делото, за което нито ще получи обезщетение за травмата в рамото си, нито ще получи извинение от компанията. Но очаква Върховният касационен съд да вземе различно становище, пише flagman.bg.</p>