- 10 Sep 2020
- 70
- 2
Противоречивото минало на Бойко Борисов, разкрито от Wikileaks, е една от най-премълчаваните теми в българската преса, става ясно от контент анализа на “Телеграф”, “Монитор”, “Стандарт”, “Новинар”, “Труд”, “24 часа”, “Сега”, Дневник”, “Капитал”, “168 часа” за 2011 година.
Анализът е изготвен по проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” на Института за модерни политики и фондация "Фридрих Науман".
<p>В изготвянето на анализа са участвали близо 100 експерти от НПО, медийни изследователи, политолози, юристи, журналисти, които са определили важни обществено значими теми, които според тях през 2011 г. са били премълчани или силно подценени в печатните медии.</p>
<p>На първо място, това е темата за “гнилите ябълки” в банковата система според една публикация на Уикилийкс за пране на пари, нечисти капитали от страна на 5-6 банки, споменати в грама на тогавашния американски посланик (виж подробно по-долу).</p>
<p>Друга тема е тъмното минало на Бойко Борисов, за това откъде са парите на Цветелина Бориславова.</p>
<p>Други теми табу за вестниците са кадруването в съдебната система, извън назначаването на Владимира Янева за председател на СГС, което беше отразено, но има много други “пропуснати” скандални назначения, отбеляза медийният експерт.</p>
<p>Табу е и едно скандално предизборно видео със сегашния кмет на Пловдив Иван Тотев за частичните избори през 2010 година, в което той почти буквално призовава да се манипулира броенето на изборните бюлетини. Също така положението на ромите извън традиционните теми, свързани с тях, за престъпност, но имат сериозни проблеми.</p>
<p>Изследването е установило медийно затъмнение от вестниците на скандални проекти като този за Алея Първа във Варна и за споразумението АСТА, които в крайна сметка доведоха до масови протести и митинги.</p>
<p><strong>„Гнилите ябълки” в банковата система по Wikileaks</strong></p>
<p>Грамата на американския посланик Байърли, публикувана в „Бивол” – партньор на Wikileaks за България, или въобще не попада във вестниците, или това се случва в осакатен вид. Проблемите на българските банки „включват пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми”, наливане на пари невъзвръщаеми кредити, които остават в тежест на законните инвеститори и притежатели на сметки.</p>
<p>Американците наблюдават следните банки: Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банка на "Риск Инженеринг"), Интернешънъл Асет Банк (наречена „банката на СИК”), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена „банката на митрополити и генерали”), ЦКБ (наречена „банката на ТИМ”) и Софийска общинска банка („Голямата „перачница” или „гнилите ябълки” в българската банкова система”, http://bivol.bg/wlbadapples.html). Част от вестниците въобще не публикуват информация по темата, всички останали спестяват имената на банките, обявени за „гнили ябълки”. Те са публикувани само в няколко сайта, а няколко дни по-късно във флагмана на френската журналистика в. „Монд”.</p>
<p><strong>Тъмното минало на Борисов по Wikileaks и други източници</strong></p>
<p>Миналото на премиера Бойко Борисов с изключение на пожарникарските и спортните му успехи и политическата му кариера продължава да бъде тема табу за повечето български медии. Само три от вестниците публикуват изцяло или подробно грамата на бившия американски посланик Байърли (2006) до Държавния департамент за Борисов, вкл. биографичната справка: „От пожарникар до „Батман”, огласена чрез Wikileaks/„Биволъ”. Някои издания, използвайки класически техники за манипулация, премълчават най-скандалните моменти от грамата, но услужливо дават думата на Борисов да опровергае истинността й, както и на американския посланик Уорлик да го защити.</p>
<p>Грамата разказва за политическите амбиции на Борисов, но и на подозренията за сенчести връзки с организираната престъпност и влиятелни бизнесмени в миналото, за плащане срещу позитивно отразяване в медиите и заплахи спрямо журналисти, които пишат негативно срещу него и др. Ето и най-скандалните твърдения в грамата (вж. публикацията в „Биволъ”, http://www.bivol.bg/06sofia647.html):</p>
<p>„13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“). 14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов”.</p>
<p>Нито един вестник не проучва истинността или неистинността на твърденията, съдържащи се в написаното от тогавашния американски посланик.</p>
<p>Нито един вестник, с изключение на „Сега”, не съобщава за разказа на подсъдим по делото „Килърите” пред Шуменски окръжен съд за среща в София между Бойко Борисов, Бай Миле и Сретен Йоцич, както предава от заседанието на съда БНР. Колкото и въпросителни за достоверността си да съдържа един такъв разказ.</p>
<p><strong>Скандалното предизборно видео с Иван Тотев, кмет на Пловдив</strong></p>
<p>Малко предистория: В Youtube се появява видео, което показва как през есента на 2010 г. Тотев, областен лидер на ГЕРБ, обучава актива на партията да манипулира изборите – между първия и втория тур на частичните избори в район „Източен”. Най-скандални са думите на Тотев, в които той казва: „Броят невалидни бюлетини, който имаме в момента, не е този, който искаме да имаме. Особено в тази част, имаме тука няколко начина… г-н Захов мога да го похваля, направи няколко невалидни в неговата секция, но като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрия. Всички знаем, че това е един от начините, с който може да имаме предимство”.</p>
<p>По темата няма нито един ред в нито един вестник, въпреки че по време на предизборната кампания през 2011 г. тя беше публична тайна, а в навечерието на балотажа на 30 октомври се появиха публикации в няколко електронни издания. Отсъствието на тази предизборна тема, която засяга важна регионална фигура от ГЕРБ, контрастира рязко с лекотата, с която през 2012 г. медиите отразиха и разнищиха друг предизборен скандал – с участници лидера на БСП Ямбол и местен бизнесмен с политически амбиции.</p>
<p><strong>Откъде са парите на Цветелина Бориславова и дейността й (извън покупката на Българо-американската кредитна банка)</strong></p>
<p>Вестниците информират само за сделката, от която като резултат тя придоби Българоамериканска кредитна банка, но не се ровят в миналото на бившата приятелка на премиера, чийто бизнес е в разцвет, откакто той стана главен секретар на МВР през 2001 г., а впоследствие и министър-председател; не проследяват и не питат за първоначалния произход на капиталите й, за другите й бизнесначинания (с изключение на една информация в един вестник), как нейна фондация е избрана без конкурс за партньор на Столична община по проект за „иновативни културни събития“ по оперативна програма на ЕС (само една дописка в един вестник; по тази схема формално не се изисква конкурс).</p>
<p><strong>Кадруването в съдебната система (извън случая „Владимира Янева”)</strong></p>
<p>Подтеми като непрозрачният избор на съдебни инспектори, предсрочната смяна на председателя на ВАС, разширяването на правомощията му да командирова съдии и др., свързани с кадруването в съдебната система, не представляват (особен) интерес за повечето от вестниците. Макар че те отразяват подробно различните измерения на „казуса Владимира Янева” и последиците от назначаването й за шеф на СГС.</p>
<p><strong>Сигурност и ядрена енергетика в България – рационални дебати</strong></p>
<p>Сигурността на бъдещата АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” – особено в контекста на аварията във „Фукушима”, е тема, която присъства на страниците на българските вестници. Но като цяло тя е представена едностранчиво, с видим превес на говорителите на ядреното лоби, т.е., че българските АЕЦ са (ще бъдат) безопасни. Гласовете, които изразяват съмнения в това или считат, че развитието на ядрената енергетика в България е съпроводено със сериозни рискове, се чуват много по-слабо. Между двете гледни точки няма дискурсивни взаимодействия.</p>
<p><strong>Развитието на скандала около „Алея първа” във Варна</strong></p>
<p>По-голямата част от вестниците напълно игнорират темата за мащабния проект за строителство в градската крайбрежна зона на „Холдинг Варна” (сочен за част от групировката ТИМ) и протестите на еколози и граждански организации срещу него, или я отразяват само в отделни кратки публикации. Не се търси отговор на въпроса защитен ли е общественият интерес, престъпно ли е поведението на общината и ресорните държавни органи, как е можел да бъде защитен и интересът на инвеститора, и на варненци, и на общината, как липсата на публичност компрометира отношенията на държавата с бизнеса и др.</p>
<p><strong>Полицейското насилие над криминално проявени лица и арестанти, които не оказват съпротива</strong></p>
<p>През последните години темата за полицейското насилие постепенно си проби път в медиите. Но вестниците продължават да не се интересуват от полицейското насилие срещу криминално проявени лица и арестанти – действия, които противоречат на принципите на правовата държава и са остатъци от един отминал тоталитарен модел.</p>
<p><strong>Държавата и ЕС като рекламодател в медиите</strong></p>
<p>Превръщането на държавата в един от най-големите рекламодатели в печатните медии (основно по линия на популяризиране на оперативните програми на ЕС) крие рискове от изкривяване на редакционната линия на издания. При ясно спазване на правилата на играта то би могло да има и стабилизиращ ефект върху медиите на фона на драстичния спад на рекламните обеми. Но дори и този аспект на темата е табуиран в почти всички издания.</p>
<p><strong>Сигурност и шистов газ в България – рационални дебати</strong></p>
<p>Всички вестници отразяват в една или друга степен по-общата тема за шистовия газ, но малцинство са онези, които избягват от схемата „шистов газ – печалби” респ. „шистов таз – заплаха за околната среда”. По подобие на темата за ядрената енергетика и сигурността, и при тази тема на страниците на вестниците отсъстват или рядко се наблюдава рационален дебат с експертни аргументи.</p>
<p><strong>Препоръките на Комисията за СРС, какво се случи с тях</strong></p>
<p>Въпреки че проследяват подробно развитието на скандала „Тановгейт” и проявяват интерес към работата на Подкомисията за СРС на парламента, вестниците като цяло не се интересуват от може би най-важния й аспект – препоръките за подобряване на законодателството и нормативната уредба за използване на СРС, контрола върху използването, прозрачността и т.н. Комисията прави препоръките си през февруари, а в края а годината никое издание не информира какво се е случило с тях.</p>
<p><strong>Ромите отвъд „случая Катуница”, престъпността и други традиционно негативни теми</strong></p>
<p>Различни проучвания през последните години показват, че медийният образ на ромите продължава да бъде негативен и силно стереотипизиран. Като оставим настрана отразяването на темата „Катуница”, престъпленията, извършвани от роми, и други негативни за тази малцинствена група теми, установяваме, че някои важни проблеми, съпътстващи всекидневието на нейните представители, отсъстват почти изцяло от страниците на вестниците: ромите и пазарът на труда, трафикът на хора, полицейското насилие над роми.</p>
<p>Рядко се появяват публикации и за добри модели и практики, свързани с решаването на конкретни проблеми на ромите и човешки истории за успех и напредък. По голямо внимание се обръща на друг щекотлив проблем от гледна точка на станалата модерна напоследък политическа коректност – за конфликтното съжителство между роми и българи в районите със смесено население и честите случаи на насилие на роми над българи. Но и тук като цяло липсват задълбочени анализи, разследвания и траен интерес към темата.</p>
<p><strong>АCTA</strong></p>
<p>Нe само българските политици, но и българските медии проспаха изцяло ACTA (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (на английски Anti-Counterfeiting Trade Agreement) – проект за многостранно международно търговско споразумение, за опазване на интелектуалната собственост в интернети на пазара на информационни технологии и стоки, базирани на такива технологии.</p>
<p>ACTA създава механизми и възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване в Интернет. Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в ЕК да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на документа.</p>
<p><strong>България – непроходима за хора с увреждания</strong></p>
<p>Макар че част от вестниците отразяват различни проблеми на хората с увреждания, недостъпната архитектурна и жизнена среда остава в периферията на техния интерес Темата се изчерпва предимно с откъслечни кратки дописки, особено в предизборен контекст.</p>
<p><strong>Дискриминацията и насилието срещу хомосексуалистите</strong></p>
<p>Тези проблеми, които имат силно социално измерение и морално звучене са, представени изключително повърхностно от всички вестници: по правило с кратки дописки, най-вече за гей парада в София, които се броят на пръстите на едната ръка. Липсват задълбочени анализи, бекграунд информация, журналистически разследвания.</p>
<p><strong>НПО-тата, финансирани от бюджета без конкурси</strong></p>
<p>Темата за това как и кои неправителствени организации получават финансиране от държавния бюджет без конкурсен принципи, защо съществува този модел и как може да се промени или не представлява интерес за по-голяма част от вестниците или се отразява само в отделни кратки публикации</p>
