- 23 Sep 2020
- 980
- 15
Не може да се помогне на българите татари с тяхната срамна история, които са недоволни от самите себе си, от своето потекло, история, да станат македонци. Македонецът никога не е искал да бъде българин и освободен от тази фрустрация, никога и не се е опитвал да присвоява нещо оттам. Така може да се резюмира статията от македонския вестник "Нова Македония", която ГЛАСОВЕ публикува без съкращения. В нея авторът убеждава читателите си, че българите страстно желаят да станат македонци, да заграбят историята и да компенсират "умствената си недостатъчност".
<p>Винаги, когато някой се опита или директно се откаже от онова, което потвърждава, неговото съществуване, историята, езика, културата, традицията, т.е. от самия себе си, става ясно, че си имаме работа с недоволен, но и с нещастен човек, който не познава ценностите и стойностите на своята страна и търси нещо, с което да си лекува тежките като олово комплекси, които го притискат.</p>
<p>И в това състояние на духа почти по дефиниция копае по чуждото, фалшифицира го, плагиатства, иска да му даде свои черти, да го приспособи към някои условия и нужди, да го доближи до себе си и в крайна сметка да го присвои, т.е. да го открадне.</p>
<p>Не е необходимо човек да е навлязъл в науката, нито да знае историята и все пак това да не му пречи да носи съзнанието откъде е, откъде произхожда, което прави безпредметни всички аргументи по-натам, както и „аргументите” за неговата принадлежност и идентичност.</p>
<p>Наистина, някои хора биха искали да са французи, англичани, даже и българи - както онзи забравен нещастник Любчо Георгиевски, но ето, ако успее да вземе такова гражданство, това все пак не означава, че неговите корени може да бъдат открити в страната на галите, нито в онази на гордия Албион или на някогашната татарска почва.</p>
<p>Македонецът, разбираемо, никога не е искал да бъде българин и освободен от тази комплексарщина, не се е и опитал да краде събития или личности, които са останали забелязани в историята и до голяма степен са определили съзнанията за характера на една в световни размери не толкова популярна българска политика.</p>
<p>Например поне аз не се сещам да сме искали да присвоим цар Калоян или видинския княз Шишман, който обсадил едно от най-големите християнски светилища – Жица; да вземем тежестта на българското участие в Първата и Втората световна война или да присвоим подаръка на цар Борис за Хитлер във вид на македонски евреи, които заминаха безвъзвратно в Треблинка.</p>
<p>Но въпреки че не вярвам, че българската актуална политика и история са прекалено засрамени от споменатите исторически факти, все пак повече от впечатление е, че на тази история се иска да се даде някаква светлина, някои верифицирани исторически събития и личности. И това нормално, не би било проблем, ако в тези светли примери се припознава нещо, което носи български печат и също такова потекло. Но какво да се прави, като не е така.</p>
<p>Последният скандал на, меко казано, скандалната българска политика и история на международната изложба „Идентичността и паметта на ХIХ век” в Белград, организирана от ЮНЕСКО, когато България се опита кой знае по какъв път да открадне корифея на македонската национална борба - Гоце Делчев, и македонската епопея Крушевска Република, е продължително стандартно неприлично поведение на нашия източен съсед, което несъмнено може да се оцени като недобросъседско, недобронамерено, а и неприятелско.</p>
<p>И този, както и многото случаи в миналото, когато София, нейните историци фалшификатори и по някой избягал от рода македонец искат да докажат недоказуемото, отново ме уверява, че всъщност става дума за патологичен порив и една умствена ситуация, на която й трябва необходимата помощ.</p>
<p>За да бъда по-точен – не вярвам, че тъжният образ Красимир Каракачанов, смешният Божидар Димитров или фарсовият министър на културата Петър Стоянович ще потърсят помощ за своята умствена неуравновесеност, но знам, че и този път своето влияние за нерационалното поведение в медицината, известно като ignava ratio (мързелив мозък), има вече факта за недоволство от самите себе си, от своя произход, история, културна или цивилизационна основа.</p>
<p>Въпреки че им съчувствам и ми е жал за тяхната невъзможност да станат повече от това, което са, все пак обективно нито аз, нито който и да било на този свят може да им помогне и да ги направи македонци.</p>
<p>А вярвам, че искат много онзи Калиман Асен да го заменят с цар Самуил, Гарванов със Сандански или някоя личност от времето на фашистка България с тукашен борец от Народоосвободителната война, включен в антифашистката борба много по-рано от „след 9 септември 1944 година”.</p>
<p>Колкото и да им създава комплекси това и да ги прави нещастни, българите не са и не могат да бъдат македонци.</p>
<p>И тук няма помощ, независимо колко някои тамошни кръгове (за съжаление повече официални) ще фалшифицират, ще се опитват да крадат по един груб и мизерен начин, да изнудват, да поставят условия, да показват своята недобронамереност.</p>
<p>Не могат, защото всъщност всичко се свежда на историческа памет, на културни, езикови, традиционни и цивилизационни придобивки, на очевидни различия, които не може да бъдат претопени в някой си краткосрочен Санстефански договор, някоя мечта, която трае вечно, сякаш в мозъка на заспала кокошка.</p>
<p>Затова, драги съседи, бъдете онова, което сте, може би и там могат да бъдат открити светли примери в историята”.</p>
