- Автор: "Правен свят"
- 22 Апр 2021
- 6025
- 18
В понеделник в деловодството на парламента те са внесли предложение за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с което се иска отмяна на Глава 26 и приемането на нови текстове за ускорено разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия.
Предлага се нов чл. 368, според който, ако по досъдебното производство, от привличането на обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години или повече от една година за останалите случаи, то лицето да може да поиска делото да се разгледа от съда. В едноседмичен срок съдът се произнася, като дава на прокурора срок от 2 месеца да внесе делото за разглеждане. Ако това не стане, то съдът ще може да прекрати делото.
В случай, че делото бъде внесено в този срок, но съдът установи, че са допуснати процесуални нарушения, то държавният обвинител ще има едномесечен срок да ги отстрани. В случай, че това не стане или се установят нови нарушения, то съдът да има правото да прекрати делото, гласят друга част от предложенията на парламентаристите от „Изправи се! Мутри вън!“.
Те мотивират идеите си с необходимостта от „по-бърза работа на прокуратурата“, като излагат практика по дела пред Европейския съд за правата на човека, по които разследванията са били продължителни.
По същество, ако така предложената промяна бъде гласувана, то облагодетелствани ще бъдат основно извършители на престъпления, чието разследване изисква множество процесуални действия, включително изпълнение на съдебни поръчки в чужбина, установяване и разпити на множество свидетели, изготвяне на експертизи и т.н.
От мотивите към предложенията лесно може да се заключи, че вносителите търсят начин за сметка на обществения интерес, защитаван в случая от прокуратурата, да бъде осигурено преимущество на защитата на даден обвиняем, която ще може да се възползва от кратките срокове, за да осигури прекратяване на делото.
По същество поправката няма да допринесе с нищо за повишаване качеството на правосъдието, но със сигурност би дала възможност дори за неправомерно въздействие от страна на адвокатите върху съдебния състав, който ще гледа дадено дело по искане на обвиняемото лице.
В конкретния случай, един от вносителите на законопроекта - Николай Хаджигенов, се намира в конфликт на интереси, тъй като в качеството му на адвокат по наказателни дела има интерес от приемането на така предложените изменения в НПК.
Юристи коментираха, че лобистката акция на Хаджигенов, Бабикян, Капон и Василева е напълно в стила на прословутата поправка "Ванко 1". През 2006 г. в 40-то Народно събрание Мая Манолова е сред вносителите на поправка в Наказателния кодекс, която предвижда драстично намаляване на наказанието за принуждаване към проституция, припомня "Правен свят".
Макар да не присъства при гласуването на конкретния текст, когато той е отхвърлен, на следващото заседание на Правната комисия, предложението се прегласува и намаляването на наказанието за сводничество е прието. Благодарение на изменението в НК от ареста излиза рапърът Иван Главчев, известен като „Ванко 1“, тъй като съдът се опасява, че присъдата може да се окаже по-малка от задържането му под стража.
Години по-късно председателят на 40-то Народно събрание – социалистът Георги Пирински - ще изрази съжаление за приемането на лобистката поправка в полза на сутеньорите като ще я нарече „най-непростимият пропуск“.
Проектозакона на депутатите от "Изправи се! Мутри, вън!" може да видите ТУК
Ето какво написа по повод на друго законодателно предложение на Мая Манолова журналистът Димитър Байрактаров във Фейсбук:
Държа да припомня на народния представител Мая Манолова, че следя много внимателно всяко нейно законодателно предложение, тъй като не съм забравил чл.417 от ГПК. Вместо да поиска банкова ваканция и хората да си вземат дъх, вчера Мая Манолова е внесла закон, с който отново е обслужила банките, ЧСИ-та и измамници, които източват българската държава, чрез ДДС например. С внесения законопроект Манолова иска да забрани събирането на публични вземания, установени с влязъл в сила акт след 13 март 2020 година. Обяснявам какво всъщност е направила, като давам елементарен пример.
Примерно измамник, който е източвал ДДС е установен и му е извършена ревизия. С изготвен ревизионен акт е установено неплатено ДДС за десетки милиони левове. Измамникът обжалва пред съда, но съдът потвърждава ревизионния акт на всички инстанции и той се превръща във влязъл в сила акт за публични вземания. Както сами се досещате този процес обикновено продължава години наред, акта влиза в сила след 13 март 2020 година. Няма да коментирам постановката за влизане на закон в сила със задна дата, която е несъстоятелна. Както сами разбирате с този закон не се атакуват банките, които запорират по силата на чл.417 от ГПК имущество на обикновени граждани, които останаха без работа заради епидемията, а точно обратно отварят се широки порти за действия на ЧСИ-та и банки! Бъдете здрави!
П.С. Преди малко с мен се свърза Мая Манолова и проведохме разговор, относно критикувания от мен закон 154-01-31. Тя се съгласи с моите доводи и ме помоли да и изпратя становище. В моето становище препоръчвам законопроекта да бъде оттеглен и да се внесе нов. В случай, че не бъде оттеглен съм изпратил текстове, които трябва да бъдат въведени между първо и второ гласуване! Разбрахме се утре или в други ден да се видим в Народното събрание и да обсъдим и други мерки за обикновените хора. Ние, гражданите трябва да бъдем активни и да не се притесняваме да посочваме коректно кривиците на политиците, а те трябва да ни търсят и разговарят с нас, както го направи днес Мая Манолова. Само по този начин можем да тръгнем по пътя на промяната! Бъдете здрави!
