България: Корупция, безнаказаност, злоупотреби със съдебната система и медиите

<p><strong>Бавна и неефективна съдебната система, очевидна злоупотреба със записи от телефонни разговори</strong></p> <p><strong></strong>Държавният департамент посочва, че конституцията и законите установяват независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са широко разпространен проблем.</p> <p>Общественото разбиране, че съдебната система раздава нееднакво правосъдие стана причина за редица демонстрации, някои насилствени и расистки, в края на септември.</p> <p>Отбелязват се мнения на наблюдатели, според които Висшият съдебен съвет бавно въвежда вътрешна дисциплина. От 105 дисциплинарни дела, изпратени на съвета през годината, само четири са довели до уволнение, две до понижаване в длъжност, четири в намалено възнаграждение и 46 - в други дисциплинарни санкции.</p> <p>Посочва се, че спънките пред съдебната система и разследващите органи остават проблем в по-големите юрисдикции, а дългите отлагания на наказателни дела са чести.</p> <p>Отбелязва се също така, че дългите забавяния на съдебните процеси са обичайни и има голям брой спорни разследвания. Установеното в закона време за разследвания често води до прибързано повдигане на обвинения, които съдиите връщат за допълнително разследване, по време на което хора, обвинени за сериозни престъпления са освобождавани под гаранция.</p> <p><strong>Полицейско насилие и произвол</strong></p> <p>Защитниците на човешките права продължават да настояват, че законът предоставя на полицията прекомерна власт да прибягва до сила и до смъртоносна употреба на огнестрелни оръжия.</p> <p>В 10-те месеца до октомври е имало 39 съдебни преследвания и само 13 осъдителни присъди срещу служители на министерството на вътрешните работи, отбелязват авторите.</p> <p>Държавният департамент отбелязва, че конституцията и законите забраняват мъченията и друго нечовешко, жестоко или унизително отношение или наказание, но наблюдателите отбелязват увеличаване на употребата на сила във връзка с нарасналите усилия на правителството за справяне с организираната престъпност.</p> <p>Цитират се данни от изследване на института "Отворено общество", според които полицията е по-вероятно да използва прекомерна сила срещу хора от ромски произход.</p> <p>Неправителствени организации твърдят, че властите често не разследват надлежно твърденията за полицейска жестокост.</p> <p>В доклада се посочва, че полицията може да задържа хора за 24 часа, без да им повдига обвинения. Има информации, че понякога полицията арестува заподозрени за дребни престъпления и злоупотребява физически с тях, за да ги принуди да направят признания, особено когато заподозрените лица са роми.</p> <p>В доклада е отбелязван случая от ноември 2010 г., когато четирима полицаи пребиха 23-годишния студент Стефан Бофиров от Пловдив, за да го накарат да признае за грабеж.<br />Министерството на вътрешните работи уволни един полицай и наложи дисциплинарни наказания на другите трима за превишаване на правомощията им.</p> <p>Организации за защита на човешките права продължават да твърдят, че не се правят медицински прегледи след случаи на полицейско насилие и властите рядко наказват провинили се полицаи.</p> <p>В доклада се отбелязва, че макар законът да забранява произволните арести и задържания, има информации, че понякога полицията злоупотребява с правомощията си да извършва арести.<br />Посочва се също така, че някои мюсюлмански лидери се оплакали от тормоз, при който службите за сигурност редовно им задавали въпроси за религиозен радикализъм и фундаментализъм.</p> <p><strong>Медиите-зависими и с неясна собственост</strong></p> <p>Съществуват многобройни притеснения за доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, стремящи се към политическо влияние. Неправителствени организации съобщават, че журналистите практикуват автоцензура или вземат пари от политици и бизнес лидери и от групировки, свързани с организираната престъпност, за да поместват положителни истории за лидерите и криминалните групировки или негативни информации за техните опоненти.</p> <p>Освен това има информации, че собствениците на медии принуждават журналистите да променят информациите си. Журналисти се оплакаха, че някои медийни компании имат неофициални списъци с политически партии, хора и истории, които трябва да получават само положително отразяване.</p> <p>Собствеността върху медиите остава само частично прозрачна и няма гражданско наблюдение над субсидираните от държавата медии, които са най-популярни извън столицата.</p> <p>Както печатните, така и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има информации, че хора с политическа и икономическа власт сплашват журналисти.</p> <p>Макар държавните електронни медии да представят мнения на опозицията, наблюдатели смятат, че законът е неадекватен и не защитава тяхната програмна независимост и оставя тези медии уязвими към натиск от държавата.</p> <p>Местни журналисти съобщават, че регионалните медии са неразвити и особено местните онлайн новинарски сайтове са под пълния контрол на бизнес интереси и групировки, свързани с местните власти.</p> <p><strong>Затворите-пренаселени, затворниците малтретирани</strong></p> <p>Условията в повечето затвори са сурови. През годината са регистрирани 53 смъртни случая в затворите и четири в предсъдебните центрове за задържане.</p> <p>Отбелязва се, че пренаселеността остава сериозен проблем особено в центровете за задържане. Към октомври в 13-те затвора в страната е имало 9174 затворници, включително 89 непълнолетни и 301 жени при капацитет от 8763 затворници.</p> <p>Затворническата администрация е получила оплаквания от затворници за налагани им санкции, лошо качество на медицинското обслужване, условията за живот и малтретиране от затворническите надзиратели.</p> <p>Затворническата администрация признава, че 1300 затворници или над 13% от общият брой на затворниците, са наркозависими. Затворническите власти изпитват затруднения в ограничаването на достъпа на затворниците до наркотици и диагностицирането и леченията на нарастващия брой наркозависими затворници.</p> <p>Сред останалите проблеми с човешките права се посочват насилието и дискриминацията срещу жени, насилието над деца, дискриминацията срещу членове на ромското и турското малцинство, антисемитският вандализъм, трафикът на хора и дискриминацията срещу хора с увреждания, срещу лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални и хора, носещи вируса на ХИВ/СПИН.</p>