- 10 Sep 2020
- 65
- 21
Това, което ме потресе в случая с уволнението на съдия Мирослава Тодорова, бе нахалната и натрапваща се нишка на една-единствена човешка воля, която бе опакована от институции, различни политически фигури и дори от разногласия. За да не остават съмнения, веднага да ви кажа - тя не бе уволнена от ВСС, нито от Цветан Цветанов. Бойко Борисов я махна от съда, той накара и да я върнат там. Това е толкова очевидно и в същото време важно, че не си струва да говорим за друго.
<p>Не искам да бъда разбран погрешно. Възмутен съм не от Борисов, който се саморазправи с един добър и почтен съдия така, както в СИК не са и сънували навремето, а от всички онези, които доброволно и подмазвачески се съгласиха да участват в този театър, знаейки много добре, че</p>
<p><strong>извършват несправедливост.</strong></p>
<p>Като се почне от членовете на ВСС, глуповатата, но амбициозна министърка на правосъдието и се стигне до бутафорния президент и Върховния административен съд. На последния ще се падне честта да вади горещия картоф от процедурната каша, която бе забъркана заради прищевките на Борисов. Сега ще стане така, че съдът под натиск ще трябва да връща Тодорова на работа, защото скандалът е толкова голям, че ще бъде истинска катастрофа, ако пак под натиск магистратите от ВАС потвърдят решението на ВСС.</p>
<p>Разбирате ли безумието? Бойко нареди на ВСС да я уволни, а като разбра, че сериозно е сгазил лука, спеши своите министри и своя президент да я защитават, за да може утре да нареди на председателя на ВАС Георги Колев да я върне на работа, та да се</p>
<p><strong>приключи с този пожар,</strong></p>
<p>който сам запали. Не само че е некадърен пожарникар, а се оказа и некадърен подпалвач, но за това писах достатъчно в другия си коментар в този брой. Тук наистина останах потресен от малодушието, с което институции и хора с претенции се заеха да обслужват мераците на Борисов. Никакво себеуважение, никакво достойнство, никаква чест. Не знам дали си внушавам, но по едно време започнах да гледам на този скандал чисто антропологически, както на протестите на Орлов мост. Враговете на Тодорова ми се привидяха като човешки фигури, които вместо лица имат свински зурли, подобно на прочутата финална сцена с градоначалника от Гоголевия „Ревизор“.</p>
<p>На всичкото отгоре в първия ден на скандала се яви един селяндур от ВСС, който на диалект започна</p>
<p><strong>да изброява провиненията й.</strong></p>
<p>От другата страна беше тя, с много премерени реакции, и безпрецедентен протест на съдии, прокурори и адвокати, чието излъчване бе сякаш от друг свят. Нормални, разумни и честни хора. За пореден път си казах, че в България се води истинска гражданска война, а отпорът срещу несправедливото уволнение, както и лицата от Орлов мост ми дадоха надеждата, че тази война все още не е загубена.</p>
<p>Не съжалявам за патоса, защото уродите уволниха Тодорова с патос. Ако живеехме в здравословните времена на предишни векове, Цветанов трябваше публично да бъде нашибан с пръчки на голо заради лъжите, които изрече по адрес на тази жена, а в нейно лице - и по адрес на всички честни и компетентни съдии, които обяви за подставени лица на мафията. Наказание трябваше да понесат и всички, които се усукаха за един ден и от „Разпни я“ стигнаха до „Осанна“, защото Борисов се усети, че е сбъркал, и ги накара да обърнат палачинката.</p>
<p>Няма друго обяснение за това внезапно „проглеждане“ за несправедливостта от страна на министри и магистрати, както и за падналата от луната смелост на Плевнелиев, който</p>
<p><strong>се „опъна“ на Цветанов.</strong></p>
<p>Много лош театър с много лоши актьори. И понеже дежурното им извинение е, че хората са прости и това харесват, ще оставя този коментар без аргументите, които мислех да пиша в началото. Мисля, че хората не са толкова прости и ако се интересуват, ще разберат защо съдия Мирослава Тодорова е забавила мотивите си за някакво дело, забавено преди това от МВР, и при положение че на година й са падат по 300 дела. Оставям на хората да разберат защо бе несправедливо нейното уволнение, защото на мен ми е обидно да го обяснявам.</p>
<p>Не може сите българи да сме слепци и тъпанари. Тоест, освен да не виждаме, да нямаме и вътрешно око. Оставям на хората да разберат, че има нещо тотално сбъркано в правилото да се разследва човекът, а не престъплението. Че истината за дадено прегрешение или престъпление може да бъде разкрита само когато внимателно се разглеждат фактите и обстоятелствата около извършването му и чрез тях се стига до извършителя. А не когато някой бива нарочен за извършител, пък после се събират доказателства за неговите престъпления.</p>
<p>Правило, което лежи в основата на комунистическия мироглед и е единствената представа за въздаване на справедливост, която типове като Борисов, Цветанов, Флоров и обслужващия ги персонал държат в главите си.</p>
<p><em>Текстът е публикуван във в. "Галерия"</em></p>
