Почина поетът и преводач Кирил Кадийски

Почина поетът и преводач Кирил Кадийски

Тази сутрин почина поетът Кирил Кадийски. Тъжната новина съобщи неговият приятел - професорът от Софийския университет Людмил Димитров.

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология и посвещава живота си на литературата - като поет, преводач и културен деятел. Работи в Българското радио, издателство "Народна култура" и като свободен преводач. След демократичните промени основава едно от първите частни издателства у нас - "Нов Златорог".

Кадийски е признат не само в България, но и в международен мащаб.

Той е член-кореспондент на френската академия "Маларме", член на българския ПЕН клуб и на международната академия "Монмартър". Между 2004 и 2009 г. ръководи Българския културен институт в Париж, като същевременно е съветник към българското посолство във Франция.

Ето какво написа Светлозар Желев:

Кирил Кадийски си е отишъл. От неговите преводи започнах да опознавам френската поезия. Беше остър камък, но винаги директен и неприкрит.

Почивай в мир, Кириле.

Нека почетем един негов превод на Жак Превер.

"Ако някога един човек сред хората се е надигнал

ако някога един човек сред хората се е понесъл за да стане мой приятел

много чист човек роден да ме изпита

доста луд човек без чувства вече за да може да ме разбере

като мен човек от моя корен

но загърбил несполуките страха презрял

който може през годините напред да гледа

и от моя зъл сарказъм надали ще се уплаши

няма моята ненавист да го стресне

може би без капка ужас

може би ще го позная някой ден преди да се е залюлял в нощта"

Кадийски е смятан от мнозина за нестандартен автор.

Поезията на Кирил Кадийски е толкова самобитна, че трудно може да се определи точното ѝ място в българската литературна традиция. В нея, от една страна, откриваме продължение на предметното начало, характерно за творчеството на Атанас Далчев. От друга – ясно се усеща драматизмът, познат от поезията на Пейо Яворов и свързан със символизма. А от трета – в стиховете му прозвучава и нежната лиричност на Димчо Дебелянов.

Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, Блез Сандрар, Фьодор Тютчев, Иван Бунин, Александър Блок, Максимилиан Волошин, Борис Пастернак и други. Превел е и почти цялото творчество на Молиер. Известни са и неговите преводи на сонетите на Шекспир.

Бог да го прости!

 

Коментари

  • Кирил Кадийски, писател

    31 Авг 2025 18:53ч.

    МОЙСЕЙ - На Найден Вълчев/Българийо, за тебе те умряха.../Иван Вазов/Те за тебе някога мряха!/Днес ти умираш... И за кого?/В свода – пробита бащина стряха – /още кървят око до око./ Под белоснежните върхове/ се зеленеят гори хайдушки,/долу – удавени в кръв полета!/ До бесилка – босилек. На две – /сабите, в прах захвърлени пушки.../ С гарвана – тая птица проклета!/ И Самуилов щастлив войник –/само едното око избодено! –/ как ли от рая ти, мила Родино,/да изведа народа велик/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Боян

    31 Авг 2025 19:13ч.

    Благодаря за великолепните преводи! Светъл път на душата ти!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Почитател

    31 Авг 2025 19:49ч.

    Благодарим за цялостния принос към култура, издателска дейност, литература! Да почива в мир!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мимето

    31 Авг 2025 20:50ч.

    Светъл път и Благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борислав Давидков

    31 Авг 2025 21:40ч.

    Сбогом, Киро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сонет #5 — Шекспир, прев. Кирил Кадийски

    01 Sep 2025 1:26ч.

    Онези мигове, които ваят / неземна прелест с майсторска ръка, / те същите рушат, щом дойде краят, / и тъпчат тая красота с крака. / А Времето пак лятото подгони / към зимата и там го умъртви / сред мрак и студ, и заледени клони, / и вейнат сняг над сгърчени треви. / Но нежното ухание — налято / като момче — в затвора от стъкло / едничко ни теши, че има лято / и как красиво всичко е било. / / Цветя такива никога не мрат — / / плътта умира, но е жив духът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи