- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 13 Апр 2026
- 1807
- 42
Явор Дачков разговаря с Томислав Дончев - водач на листите на ГЕРБ-СДС в Габрово и в столичния 23 МИР-София, за ръста на цените, състоянието на бюджета, реалната икономика, индустрията и кризата на българската политика. Разговорът е записан на 9 април 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Няма категорични данни, че еврото е основната причина за ръста на цените, който е факт. Еврото има роля, но този ръст е резултат от години дисбаланси и енергийни шокове. Още през 2022 година цените на горивата не бяха много различни от сегашните. България е в режим на инфлация през последните 4-5 години. След като се преодолеят факторите, които я генерират - най-вече кризата с цените на енергоносителите - цените ще се успокоят. Истинският проблем обаче е друг - следващото управление няма добър ход: или вдига данъци, или поддържа дефицити, или реже разходи.
В последните години това състезание по левичарски популизъм въведе една много грозна политическа технология - да се купува обществена любов с публични средства. Сега целият наратив е кой на кого какво ще даде. Забравяме, че държавата не е Големият бял баща. Преди да даде на някой, тя трябва да вземе от някой. И всеки, който казва: „аз ще дам на този повече“ - кой не обича младите лекари, пенсионерите, децата, социално слабите, хората с проблеми? - той дължи отговор на въпроса: „Защо ще дам повече на някой, на кого ще дам по-малко или от кого ще взема повече?“. Това е честният разговор.
Още акценти:
Полезно е за републиката и аз като български гражданин, не като политик, се надявам след тези избори да има стабилно и грамотно правителство, за да не влизаме пак в тези флуктуации от избори в избори. Демокрация, която не произвежда нищо, произвежда само конфликти, само омраза, само противопоставяне. Съществува системен риск утре някой да ви каже: „Тази система не работи, дайте да вземем да пробваме с друга система“.
Налагало ми се е да влизам в остра полемика с Румен Радев, но имам уважително отношение към него като пилот, като към военен. Какъв политик ще бъде ми е трудно да отговоря. Всички анонси към момента са малко объркващи. Няма да се заяждам на дребно колко е ляв и колко е десен. Екипът му остава за широката общественост непознат до голяма степен, политиката е колективно упражнение.
През изминалите пет години ние опитахме всичко. Често се шегувам, че приличаме на някаква такава група за взаимопомощ, където като допълнение всеки е бил женен за някой в миналото. От една страна всякакви коалиции са възможни, от друга страна всички са трудни. Големият урок на последната коалиция е как не работи ляво-дясното в България.
Преди 5-6 години се появиха политически формации, за които единственото сигурно е кого не харесват и тогава конфликтът се превръща в основна политическа технология. Това е причината за ситуацията, в която се намираме.
България не е загубила средства по Плана за възстановяване и устойчивост, но изостава сериозно с изпълнението, като в началото на 2024 г. плащанията са около 8%. През 2021-ва година, в края на мандата на нашето правителство имаше План, готов на 85-90%. После няколко служебни и едно редовно правителство вкарваха вътре либерализация на пазара на ток на дребно в ускорени срокове, ангажименти в различни документи, които обричаха Маришкия басейн да затвори буквално следващата година. Бяха поети ангажименти, които фактически не могат да бъдат изпълнени.
България, ако има правителство с акъл в главата, трябва да води умна индустриална политика. Нашата индустрия е с висок дял в икономиката – между 25% и 29% заедно със строителството, докато земеделието остава под 3%.
Около 80 или 85% от автомобилите, произведени в Европа, със сигурност имат компонент, произведен в България. Последните 15 години много мощно се разви така наречената аутомотив индустрия - производство на автомобилни компоненти. Болката ми е, че не можахме да имаме фабрика за автомобили.
Ние имаме водещи компании в сферата на оптиката, оптико-електрониката, които произвеждат изделия без преувеличение на световно ниво и не само ги произвеждат с високо качество - голяма част от изделията са проектирани там, те са правени от наши инженери и се представят на световните пазари.
Имаме българска компания, която произвежда спътници на световно ниво. Започна с наносателити, микросателити, преди месец и половина или два изстреля 100-килограмов сателит. На световно ниво. Като минимум сме европейска сила в тази посока.
Последните 15-20 години България води някакъв курс към стопански нихилизъм. Първата, втората, третата, четвъртата и някъде до петата тема е образованието, което включва на първо място професионалното образование. Българската икономика има нужда от машинни инженери, инженери по електроника, софтуерни инженери. Много малко млади хора решават да учат такива специалности.
Ние сме в режим или на някаква временна екзалтация най-често от спортни постижения, или сме в режим на трайна виктимизация. Българинът, колкото и да е тъжно и политически некоректно да го кажа, понякога обича да е в ролята на жертва. Впрочем тази роля е комфортна. Когато ти си жертва, си по дефиниция невинен.
Социализмът е зоопаркът, капитализмът е джунглата. В зоопарка, макар и в режим на несвобода, имаш базов комфорт, имаш гарантирано състояние. В джунглата се оцелява трудно. Един от проблемите е, че не успяхме да превърнем успешния предприемач в добър пример. Предприемачът не е „частник“, не е „чорбаджия изедник“, не е комбинатор - не че и такива няма.
