- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 04 Фев 2026
- 11556
- 101
Явор Дачков разговаря с проф. Иво Христов и Андрей Райчев за политическия проект на Румен Радев, първото му телевизионно интервю като партиен лидер, участието му в предстоящите предсрочни парламентарни избори и промените в политическата карта на България и света. Разговорът е записан на 31 януари 2026 г. в Ехо Медия Студио.
„Румен Радев се представи много добре в първото си телевизионно интервю като партиен лидер. Беше много балансиран и много подготвен. Осъзнава, че се намира в кулминационен политически момент“, смята Андрей Райчев.
„В интервюто се видя един човек, който дълго се е готвил и е достигнал до извода, че за него по-добри условия няма да има, и е решил да влезе в една битка, която и според него, и според зрителите вече е спечелил. Победата му е сигурна и за него, и за враговете му. В такава ситуация са били Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов и донякъде Слави Трифонов.“
„Появата на Радев е историческо събитие. Най-после завършваме процесите, които започнаха през 2020 г.“, добави още Райчев.
Според проф. Иво Христов появата на Румен Радев на партийния терен означава нормализация.
„Видяхме един разумен човек, който е преживял адаптацията от военен пилот до президент, който, според мен, ще стане министър-председател. Имаме един човек, който идва отгоре, за да слезе долу и после да се качи горе“, смята още проф. Христов.
Още акценти
През последните девет години Румен Радев се готвеше за това. Това беше тежък период за него, дори в личен план, заради чудовищните атаки срещу него и семейството му. Той обаче издържа, има качества на боец, което му помогна.
Трудното тепърва му предстои. Не знаем какво наследство ще получи. Можем само да подозираме какви мини са заложени: „Боташ“, комплексът „Марица-изток“, еврото. Тепърва ще излизат данните за чудовищното обедняване на хората. Радев ще бъде ударен челно от една каскада от кризи, които ще трябва да решава в движение, и същевременно да извършва стратегически действия.
Гласуването ще бъде не толкова за Радев, колкото срещу всичко онова, което е било до този момент. Затова върху Радев има свръхочаквания, които могат да счупят гръбнака на камилата.
Градската десница е единственият слой в България, който се бунтува. Да се разбунтуваш означава да се жертваш. Тук възниква въпросът какво жертват. Това са хора с много развита индивидуалност, които силно ценят себе си като особени. Те жертват своята индивидуалност и плащат цената, че стават маса, жертват нарцисизма си.
Не можем да се разберем с така наречената градска десница. Тяхната програма е проста: да изчакаме Доналд Тръмп да се провали, след което демократите ще се върнат на бял кон и всичко ще продължи постарому. Това е целият скрит, хитър дневен ред и на бюрократите в Брюксел, и на тяхната проекция в София, и на губернатора на Калифорния, който се гласи да стане президент на САЩ.
Очакване номер едно към Радев е промяна в съдебната система. Ако той се провали, значи нищо не е направил.
Ако бях на мястото на Владимир Путин, щях да изпратя на Урсула фон дер Лайен една пералня като подарък.
Съдебната власт е на това дередже заради ГЕРБ. Обръщане към тях с цел мнозинство и промяна на Висшия съдебен съвет е по-лошо. Ще трябва да избираме между две злини: хората на градската десница, които кадруват в съдебната власт, или тези на ГЕРБ. Радев няма хора там.
Георги Първанов успя да уговори Никола Филчев да слезе с достойнство, изпрати го посланик в Казахстан и намери един търпим и харесван от повечето хора главен прокурор – Борис Велчев, който деполитизира прокуратурата. Така тя престана да бъде политическо оръжие, без реално да е имало реформа. Кризата се реши дипломатично, тихо и умно и накрая даде добър резултат.
Съдебната система има един фундаментален структурен проблем. Има две опции и двете са лоши: едната е съдебната власт да се капсулира, да стане четвърта власт и да започне да рекетира другите власти, а другата – да бъде изцяло зависима от политическите и мафиотските интереси. В момента имаме комбинация и от двете.
Българската външна политика ще бъде прагматична. Надявам се да приключим с целуването на ръце.
Естественият съюзник на Европа е Русия. Какво значение има къде свършва Украйна – на Днепър или на Дон?
България има нужда от регионален съюз с Гърция и Албания.
