- Автор: Явор Дачков
- 21 Яну 2026
- 6394
- 59
Явор Дачков разговаря с Иво Христов за излизането на Румен Радев от президентството, участието му в предстоящите предсрочните парламентарни избори и промените в политическата карта на България и Европа. Иво Христов бе началник на кабинета на Румен Радев в първия му мандат и е от вътрешния кръг на президента.
Разговорът е записан на 19 януари 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Президентът е легалист, придържа се към закона. Не го използва като изтривалка, както направиха похитителите на конституцията. Фактът, че го атакуват от всички страни само потвърждава, че е реална алтернатива. Готов е да управлява. Всички си мислят, че сериозен и официален човек, но истината е, че той е с много изявено чувство за хумор. Реагира на всяка шега и е способен често да те разсмее. Влиза във всяка тема на ниво експерт. Не ползва кратките папки, които обикновено се дават, а подробните досиета. Има удивителна памет. В много добра кондиция е, за да се захване с управлението на страната. И най-вече е почтен човек.
Още акценти:
Очакването президентът да излезе на политическия терен е всеобщо. Съвсем очевидно е, че в България се ражда нова политическа ситуация. Смешно е, когато наши колеги питат дали “Радев не е извършил “клетвопрестъпничество”, отказвайки се от поста. Това е рутинна конституционна процедура и той я следва.
Перспективата за коалиция с ПП-ДБ не е добра за българската демокрация. Трябва масово да подкрепим алтернативата. Имаме шанс да направим крачка напред. Ако се стигне до такава ситуация, обаче, може да има само програмен кабинет с кратък срок, с 2-3 неотложни задачи за 3-4 месеца и нови избори. Всякаква безсрочна коалиция би обезсмислила появата на новата партия.
Изключително смешно е да казваш, че тук не е Москва, при положение че София е с неизвозен боклук от месеци. Няма рискове България да промени геополитическата си ориентация, защото България няма алтернативи. Друг е въпросът, че обвързването с еврото може да се окаже проблемно за нас. Бъдещето на ЕС не е толкова ясно, колкото беше преди 10 години.
Радев можеше да яхне вълната, ако се водеше от мимолетни и користни подбуди, но даде шанс на политическата класа да влезе в час с обществените очаквания, което не се случи. Опитът показа, че българската политическа класа, в сегашния си вид, не отговаря на очакванията на хората.
Президентът, като единствен и последен център на доверие, се опитва да спаси българската политическа система и държавност, които са силно разклатени и компрометирани. Той, като всеки друг, излиза на терена и ще се бори за доверието на хората. Хубаво би било в партията на президента да има хора с различна чувствителност и хоризонти и реална конкуренция на идеи. Сегашната координатна система ляво-дясно е напълно нечетивна. Един политически проект, който има амбицията да управлява, трябва да предлага практични решения на обществени проблеми, а категориите ляво-дясно са тема на академичните кръгове.
Кадровият ресурс в България е ограничен. Ако човек подходи скептично и се вгледа само в един човек, рискува да пропусне останалите достойни и почтени. Нито една партия не е стартирала с “дрийм тийм”. Ще има кадрови грешки. Трябва доза мъдра снизходителност, ако искаме надеждите ни да се сбъднат.
България няма национална доктрина и не преследва националните си интереси. “Сглобката” продаде интересите ни в Северна Македония и това вече се вижда от поведението на властите в Скопие. Влизането в еврозоната беше форсирано, за да получи правителството благословия, която да удължи живота му.
Договорът с “Боташ” беше сключен непосредствено след като редовното правителство на Кирил Петков прекрати договора с “Газпром”. Ситуацията изискваше да се намери изход, който бе единственият възможен в онзи момент. Защо текущото правителство не използва договорените капацитети, е решение на настоящия кабинет.
Дали Румен Радев ще се позиционира при Виктор Орбан, предстои да видим, но ако погледнем 10 години назад, ще си спомним, че именно решението му да не допусне мигранти, което беше остро критикувано от Европа, предпази Унгария от сегашната ситуация с мигрантите. По редица други теми, например Украйна, времето доказва реализма на Орбан.
Всички питаха “Чий е Крим”, но никой не пита “Чия е Гренландия”. Оказа се, че за българската десница русофобията е приоритет, а евроатлантизмът не им е мил. Ако реално милеят за него, този въпрос щеше да ги вълнува. Тази тема е на път да разпадне НАТО. Казусът с Гренландия обезсмисля понятието “евроатлантизъм”. Това понятие вече не се използва от американската администрация. Когато лидерът на НАТО отнема територия от друга страна членка на НАТО, това вече не е пакт. Как трябва да се определят останалите страни? Те трябва да избират между двама свои партньори. Очевидно е, че НАТО губи смисъл.
Европа ще трябва да договаря с Русия зони на влияние и това е големият риск за България - в каква зона ще попадне. Може да се окаже в сива зона, може да бъде изтъргувана. България отдавна няма армия, икономиката е слаба, а при такава неспособност да дефинира собствена воля, тя е най-лесна за търгуване. Ако решението за еврото беше взето след референдум, с голямо мнозинство, европейското бъдеще на България щеше да бъде по-гарантирано.
