- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 27 Апр 2026
- 9618
- 7
Михаил Заимов почина на 27 април 2026 г. в София. Публикуваме отново този разговор в негова памет.
Болен съм - четвърта фаза рак на панкреаса. Не се предавам, но съм реалист. В този случай вярвам повече на статистиката, отколкото на метафизиката. Това е най-смъртоносният рак. Приел съм идеята и мисълта, че и утре да се случи, и сега да се случи, ще си тръгна с душевен мир от този свят. Имал съм хубав живот, не съжалявам за нищо. Мисля за Бог.
Явор Дачков разговаря с Михаил Заимов за смъртта, вярата и смисъла на живота, за провала на българския преход, митовете в историята ни и раздвоението, в което живеем.
Виждам една тъжна и изгубена България. Живеем в шизофренна среда – харесва ни, че сме били съюзници на Германия, харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически партньори, и ние в момента се чудим на кой крак да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани на 9 септември, защо са ни бомбардирали? Ако искат да ни откажат от близостта с Русия, трябва да сменят азбуката. До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ще бъдем неминуемо близки с онези, които правят същото като нас. Провалът на прехода е провал на дясното - хората очакваха справедлив, нормален и богат живот, а получиха мутризация и разруха. Демокрацията не е налагане волята на мнозинството, а способността да създадеш условия за дебат. У нас не може да се води разговор с аргументи.
Разговорът е записан на 10 ноември 2025 г. в Ехо Медия Студио
Свързани статии: Михаил Заимов в подкаста на Явор Дачков: Само Радев може да спре Борисов и Пеевски. ПП-ДБ им стояха в скутовете
Разбрах, че съм болен на рождения си ден през март. Дойде една лекарка и ми каза: „Вие имате рак на панкреаса, нали знаете какво означава това?“. В интерес на истината не знаех. Проверих на телефона, видях каква е статистиката и си казах: „Охооо, пич...“.
Това не е един от най-смъртоносните, а най-смъртоносният рак. Казах на една възрастна приятелка, че изтеглих късата клечка, а тя ми отговори: „Ти нямаш клечка!“.
Ако оживея – оживея, но аз съм рационален човек, прагматичен, и статистиката е драматична в моя случай - по-скоро вярвам на нея, отколкото на метафизиката.
Този вид рак е измислен от някой внук на Менгеле, в комбинация с Лукреция Борджия и Торквемада. Една сесия химиотерапия е 48 часа нонстоп вливане. На мен ми направиха 12. Не е разходка в парка, тежко е, печели ти време.
В Америка много онколози, като знаят какво предстои пред тях, просто се прибират вкъщи, оправят си нещата, прекарват време със семейството си и си отиват от този свят по естествен път.
Човек трябва да е готов за това от раждането си, но не съм се предал. Без всякакво съмнение мисля за Бог - винаги съм мислил.
Преди няколко дни си пътувах с колата и си говорих с тумора и му казах: „Бе, ти си изключително тъпо същество! Толкова тъпо същество се роди в мен? Не разбираш ли, че ще умреш заедно с мен?“. Говоря, не за да прося съчувствие, а от желание да помогна на хората да не бъдат суеверни и да говорят спокойно по този въпрос, да се опитат да постигнат мир със себе си, с околните, с Бога, с природата, със съдбата – в каквото вярват, няма никакво значение.
След ковида онкологичните заболявания изключително много нараснаха. В момента има много болни деца на 9 - 12 години. Преди ковида, ако си под 30 години, лекарите не са приемали хипотезата, че можеш да бъдеш болен от рак на панкреаса.
Каква България оставям?
Тъжна. Тъжна България. Безперспективна и тъжна България. Какво да кажа за тези политици, на които аз няма да им споменавам имената - никога не съм го правил, защото по този начин ги легитимирам. Аз не говоря за тези хора, те за мен не съществуват. Те са еманация на хората, които ги поддържат - огромна група, маса хора, едните клиенти, другите, просто от симпатия, които поддържат тези хора, навяват в мен мисълта, че България е обречена. Не виждам никакви признаци на нормалност. Десните обличат всеки опит за нормалност във високомерие, кресливост, отказване. Чудят се на кого да пристанат. СДС при Борисов е повече от срамно. Това не е дъното, това е срам. Срам, срам. Срамувайте се!
Преходът е провал на дясното
Преходът, който преживяхме след 1989 година, е тотален провал. Не заради тези бивши хора, които се наредиха много добре и заслужено - защото голяма част от тях бяха образовани, бяха дали второ поколение и т.н., а по-скоро заради дясната опозиция, която не беше подготвена за това, което предстои. Тя се вдигна на вълната на отрицанието. Антикомунизмът беше единствената ѝ идеология. Доскоро казвах „30-годишен“, вече казвам „40-годишен човек“ - ако го питаш какво е комунизмът, той нищо не може да ти каже.
В момента към МОН има хора, съвет, който вика учителите от цяла България, за да ги учи как да преподадат „правилната“ история. А правилната история е, че тук е бил един рай преди Девети. Ние живеем в шизофренна среда, в която този пронацистки режим ни харесва - това, че сме били съюзници на Германия, ни харесва; харесва ни, че са ни бомбардирали дядовците на нашите днешни евроатлантически партньори, и ние в момента се чудим на кой крак да застанем, на коя позиция. Ако е нямало от какво да бъдем освобождавани, защо са ни бомбардирали?
Демокрацията не е налагане волята на мнозинството – демокрацията е способността да създадеш условия за дебат. Ако си разумен - слушайте се, дебатирайте. Приключи тази история с комунизма, няма жив комунист. Комунистите идваха, сега Путин идва...
Провалът на дясното е лошият пример, който те дадоха. Хората очакваха нормален живот, богат живот, сигурен живот, справедлив. Те допуснаха мутризацията, те се възползваха от нея и дадоха много лош пример, като почнаха да си самоприватизират нещата, а всъщност да грабят построеното от труда на нашите родители - комунистите, които те плюеха.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неминуемо близки на тези хора, които правят същото като нас.
Русия, православието и кирилицата
Статистиката е ясна. Голяма част от хората питaят любов към Русия в сърцето си, а по-голяма част от хората не харесват еврото. А политиците, вървейки срещу тях, си режат клона, на който седят. Ще има протестен вот – и този вот ще се насочи към Радев. И затова ви тресе кочинката от страх. Това е тъжната и страшната истина за това, което се случва в момента.
За този лев, от който ние в момента с такава лекота се отказваме по геополитически причини – не са ли умирали нашите деди? За този лев! Аз ще ти кажа рецептата, ако искаш да се откъснеш от руския мир, трябва да смениш азбуката. Това, което са направили румънците в средата на XVIII век, това, което е направил Ататюрк в началото на XX век, това, което е направил Тито след войната.
Един фламандец ми каза: „Господине, когато не познаваме нещо, се правим, че то не съществува!“. И те идват тук, виждат кирилицата и разбират, че тези хора са различни – не ги разбират. И другото нещо – православието.
До момента, до който ние пишем на кирилица и сме православни, ние ще бъдем неминуемо близки на тези хора, които правят същото като нас.
Историята, която си измислихме
Дядо ми Владимир Заимов е трагична фигура - на мен ми тежи. Беше герой. А сега кой е герой? Баща му Стоян Заимов има много топли отношения с Иван Вазов. Вазов го обича заради романтичното му бягство от Диарбекир.
След Освобождението Стоян Заимов се посвещава на писането на историята на българските въстания и на Възраждането. Още в зандана на Диарбекир той води записки, които оставя на баба Тонка, преди да замине да учи педагогика в Москва. Захари Стоянов обаче взема тези записки и никога не ги връща.
Левски планира да отвлече Евлоги Георгиев. Христо умира рано, но Евлоги достига до върха на своето богатство. Помагали са финансово и логистично по време на Освободителната война, но не са подкрепяли хъшовете и революционните комитети. Смятали са, че въоръженото въстание не е правилният път.
Много хора не знаят, че Левски е имал писмо до Евлоги Георгиев, в което иска помощ за революционното движение. Когато отказът е категоричен, Апостолът дори е замислял да го отвлече и да поиска откуп, за да финансира организацията.
Завещанието на Евлоги има равностойност на 2 млрд. евро днешни пари. Университетът е трябвало да носи името „Евлоги и Христо Георгиеви“, но още тогава неговата воля е потъпкана.
