- 19 Фев 2026
- 3298
- 17
Явор Дачков разговаря с арх. Богдана Панайотова, която бе главен архитект на София от април 2025 г. до началото на януари 2026 г. Избрана е след конкурс, но само след няколоко месеца кмета Васил Терзиев решава, че не може да работи с нея и иска оставката ѝ без мотиви. Тъй като това е незаконно, Панайотова сама напуска СОС, за да не усложнява работата на администрацията.
Според нея София се управлява без знания, без контрол, без отстояване на закона и без управленска решителност. Разговорът е записан на 15 февруари 2026 г. в Ехо Медия Студио. Архитект Панайотова твърди, че Васил Терзиев не разбира от управление, не познава законите и не може да изгради екип година и половина преди края на мандата си. Корупцията в общината продължава, незаконното застрояване в София също, а бъдещето на града изглежда обречено заради некомпетентните решения, които се вземат сега. Един от сериозните проблеми на града е свързан със строителството в до реки и дерета или направо върху тях. "Никой в управлението на общината не си взе поука от Елените. Незаконното строителство е страшно в София. Разрешава се строителство в некоригирани речни корита или заливаеми площи, без преди това общината да е извършила необходимите корекции и инженерни анализи. Това създава предпоставки за бъдещи инциденти и потенциална опасност за софиянци.
Още акценти:
В Столична община липсва реална политическа воля за спиране на корупционните практики и за налагане на контрол в строителството. Зонирането по Общия устройствен план се подменя чрез „тълкувания“, а публичността в експертните съвети ще бъде ограничена. Управлението на столицата се е превърнало в система, в която законът формално съществува, но не се прилага последователно; контролът е обезсилен и всеки ден се създават предпоставки за още по-голям хаос в градоустройството на столицата. За всички нас остава усещането, че правилата не важат за всички.
Има градове, които се управляват чрез планове. Има и градове, които се управляват чрез публикации. София, изглежда, експериментира с второто. Деветдесет процента от управлението в момента са заменени от ПР, а реални реформи не се случват. Има само публични постове и политическо безсилие.
Липса на управленски капацитет
Васил Терзиев е човек, който няма необходимите управленски качества за ръководене на сложна администрация. Липсва познаване на административните процеси и на механизмите, чрез които се прилага законът в устройството на територията.
Дори когато има законов инструментариум, липсва способност за отстояване на решения под политически или икономически натиск. „Когато има голям обществен интерес, администрацията трябва да го защити. Не да се огъва“, казва арх. Панайотова и дава пример с казуса „Тодор Каблешков“, при който, по думите ѝ, законовото решение е било ясно, но управленската компетентност и политическата подкрепа са липсвали. Според нея управлението не означава да публикуваш пост, след като работата е свършена, а да носиш отговорност, когато решението е трудно.
Според арх. Панайотова липсата на познания по административните процеси води до нещо по-опасно от грешка – води до парализа. Решенията се отлагат, променят или комуникират, вместо да се отстояват.
Ръководни кадри се сменят често, а новата структура в Столична община ограничава правомощията на главния архитект, въпреки че законът му възлага контрол върху районните архитекти и строителните процеси. Главният архитект носи значителна отговорност по закон, но без реална административна подкрепа не може да упражнява функциите си ефективно.
Управление чрез пиар
Когато не познаваш процеса и ти липсват знания и компетентност, го заменяш с публична реторика, казва арх. Панайотова. Когато липсва увереност в процесите и процедурите, комуникацията започва да замества действието. А когато постът във Facebook стане равностоен на административния акт, институцията постепенно се превръща в сцена.
В момента голяма част от управлението се осъществява на ниво публична комуникация и кризисен пиар, вместо чрез институционални механизми. Липсват устойчиви административни решения и последователност. Реалните решения в София не се вземат в работен режим, а всичко е заменено от публични позиции и постове в социалните мрежи.
Строителство върху реки и рискови територии
Един от сериозните проблеми на града е свързан със строителството в близост до реки и дерета. Разрешава се строителство в некоригирани речни корита или заливаеми площи, без преди това общината да е извършила необходимите корекции и инженерни анализи. Това създава предпоставки за бъдещи инциденти и потенциална опасност за софиянци.
Въпреки че законът ясно разпределя отговорностите между проектанти, строители, строителен надзор и администрация, контролът върху спазването му или липсва, или не се упражнява последователно. Контролът върху районните архитекти е обезсилен, а политическата воля да се спре дори един опасен строеж липсва.
Застрояване без инфраструктура
Разрешаването на строежи в райони без изградена канализация и улична мрежа, с често формално предвидени изгребни ями, но на практика без реален контрол върху начина, по който се отвеждат отпадните води, създава както екологични, така и здравни рискове за хората. При липса на предварително планирани трасета за улици и канализация впоследствие става практически невъзможно да се извършат отчуждаване и изграждане на необходимата инфраструктура.
Подмяна на зонирането
В Столична община след нейното напускане се е завърнала и трайно се е настанила практиката чрез тълкувания и административни писма да се заобикаля логиката на зонирането по Общия устройствен план. Чрез формални аргументи се допускат очевидни нарушения, за да се избегнат изискванията за отстояния, както и промени в предназначението на терени, първоначално предвидени за обществени функции.
Законът не трябва да бъде подменян чрез тълкувания. Отговорността на администрацията е да прилага нормите, а не да търси начини за тяхното заобикаляне, смята бившият главен архитект на София.
Корупцията като резултат от липса на правила
Панайотова е категорична, че корупцията не се преодолява с декларации и пощенски кутии за сигнали, а чрез ясни, еднакво прилагани правила и прозрачни процедури. По думите ѝ избирателното тълкуване на закона и забавянето или придвижването на преписки създават среда за натиск и зависимости.
Това интервю звучи като обвинение срещу начина, по който се управлява столицата, но то не е личен разказ за конфликт. То е диагноза. Поставя един много голям въпрос: може ли град с милиони инвестиции и огромен строителен натиск да се управлява без експертно знание, без институционална дисциплина и без способност да се отстояват непопулярни решения?
Когато липсват знания, компетентност и управленска решителност, цената не е само политическа. Тя е за града и за хората, които ще живеят тук и ще плащат управленските недомислици и експерименти десетилетия напред.
