- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 26 Апр 2026
- 4500
- 33
Явор Дачков разговаря с Андрей Райчев и Димитър Ганев за внушителната победа на Румен Радев, очакванията и реалностите за бъдещото управление, новите лидери в ЕС и отношенията с Русия. Записът е направен на 24 април 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Българите не призоваха и не избраха Румен Радев за спасител, а за нормализатор. Той получи огромна подкрепа като умерен центрист, а не като идеолог. Лозунгите за „българския Орбан“ и „Путин нахлува!“ в последните дни от кампанията само му подариха допълнителни гласове.
Оказа се, че демокрацията в България работи - изборите не са само технология, корпоративен и контролиран вот, а концентрираната воля на народа може да сменя властта. Политическият ни живот влиза в нов режим - от силов и хайлашки към по-скучен, по-обикновен, но по-предвидим и некорумпиран.
Позицията на Радев е проевропейска, но не съвпада с линията на сегашното европейско ръководство. Още от самото начало той говори за дипломация и прагматизъм - отношения, които да осигурят на Русия чувство за сигурност, а на Европа - чувство за безопасност. Това, което днес изглежда спорно, утре ще бъде позиция на новите европейски лидери.
Правителството на Радев получава мандат за дълбоки структурни реформи, но първите изпитания са непосредствени - бюджетът, съдебната система и смяната на ключови фигури в нея.
Още акценти:
Димитър Ганев: Намираме се в началото на четвъртата конструкция на властта след 1989 г. - след двуполюсния модел от Кръглата маса, Сакскобургготски и ГЕРБ. Това, което се случва сега, е отложеното плащане, което трябваше да стане още през 2021 г.
Андрей Райчев: Българите смениха отношенията си към политиката - не става дума просто за избор на ръководител, а за отказ от предишния начин на живот, възприет като непоносим след Ковид и серията от избори.
Димитър Ганев: Радев няма да бъде спирачка за големите европейски инициативи, какъвто беше Орбан на моменти. Последните прояви на българска субектност завършиха с две национални катастрофи и след това и обществото, и елитът приеха играта през центъра - лоялност към хегемона. Субектността в този смисъл води до национална катастрофа.
Андрей Райчев: Още Борис III извади формулата, която Борисов се опита да приложи, но частично я кастрира, а сега Радев ще следва: „Винаги с Германия, никога против Русия“. В нашето време това звучи: „Винаги с Европа, никога против Русия“. Лошото е, че това ни прави в Европа „бели врани“. И това наистина е проблем - първият голям проблем, с който Радев ще трябва да се справи.
Димитър Ганев: В последната седмица от кампанията атаките срещу Радев с теми като Русия и Орбан доведоха до обратен ефект и мобилизираха допълнителна подкрепа, включително за сметка на други антисистемни партии.
Андрей Райчев: Радев е център - както Сакскобургготски и Борисов бяха център преди него. Българите търсят такъв тип лидер, който не е твърдо идеологически, а може да лавира, да прави временни съюзи и да маневрира.
Димитър Ганев: Големият мандат дава възможност за структурни реформи, но те трябва да започнат веднага - в рамките на следващите 12 месеца, иначе шансът ще бъде пропуснат.
Андрей Райчев: Радев не обещава икономически чудеса и не влиза в ролята на спасител - той говори за усилие, дисциплина и нормализиране. Големият въпрос е как ще реагира при първи признаци на корупция около себе си. Реформите означават ограничаване на разходите и тежки решения - това е в противоречие с очакванията на хората и ще бъде сериозно изпитание за управлението.
Димитър Ганев: Ключовият момент пред управлението е периодът до местните избори през октомври 2027 г., когато ще се види дали новият политически проект ще се вкорени в местната власт.
Андрей Райчев: Демокрацията в България работи - народът поиска Радев и го получи, което носи огромна отговорност и показва, че при концентрирана воля властта може да бъде сменена.
Димитър Ганев: Българите се събират два пъти в годината на голяма семейна маса - на Великден и Коледа. В случая една седмица преди изборите всички бяха заедно и темата за вота неизбежно е била обсъдена. На тази маса обикновено има авторитет - най-често мъж между 50 и 60 години, който заявява позиция. На този Великден този човек най-вероятно е казал „Радев“.
Андрей Райчев: В ПП-ДБ се разболяха от болестта на комунистическата интелигенция - едни се опитват да реформират, а по-бездарната ѝ част се надпреварваше да доказва, че повече обича народната власт, като прави доноси срещу тези, които реформират. Сега се навъдиха серия хора, които „пазят демокрацията“ - „Демокрацията е в огромна опасност, Путин всеки момент ще нахлуе“ - и смятат, че това е достатъчно, за да станат популярни. Това е абсурдно. Първото нещо, което те трябва да направят, е да ликвидират номенклатурата. Когато махаш фигури като Цола Драгойчева, трябва да разбираш, че тя има заслуги, но времето ѝ е минало - днес в ПП-ДБ има нови „Цоли Драгойчевки“, основно мъже, които също трябва да си отидат.
