Никой сириец не е в България от хубаво, бъдете милостиви

<p>Непосредственият повод да взема отношение по темата е гибелта на 7 мои близки роднини в Дамаск след атентат с кола бомба пред сунитска джамия по време на петъчната молитва. Други мои близки роднини, включително родният ми брат, са в затвора, затова се въздържам да разкрия самоличността си до падането на режима.</p> <p>Искам да започна с благодарност към българската държава за оказаната максимална помощ за физическото оцеляване на сирийските бежанци по време на пребиваването им на българска територия. Надявам се гостоприемството да продължи до края на войната, водена от баасистите, срещу собствения ни народ вече 3 години от началото на &bdquo;Арабската пролет&quot;.</p> <p>Диктаторската фамилия Асад държи властта у нас вече 43 години и отговаря с оръжие на исканията за реформи и промяна в управлението на страната. Мирните демонстрации не дадоха никакъв резултат. Армията и полицията не закъсняха да обявят антинародната война срещу така наречените от тях &bdquo;терористи и радикални ислямисти&quot;, представляващи 70% от 23-милионния сирийски народ.</p> <p>Под силния натиск на режима както срещу опозицията, така и срещу мирното население хората започнаха да напускат страната само за да намерят мирно домашно огнище някъде далече от войната.</p> <p>Непрекъснато расте броят на бежанците в съседните държави. Няколко хиляди са и в България. Те търсят единствено подслон и спокоен живот за себе си и децата си, докато се намери решение на конфликта и войната свърши. Никой от тях не е дошъл тук от хубаво, затова се надявам българските власти и народ да демонстрират толерантност и миролюбие към нашите бежанци въпреки големите икономически затруднения.</p> <p>Никой не може да гледа на бежанците с омраза независимо от тяхната националност. Изразявам огромното си възмущение и дълбоко презрение към тези партии и политически организации, които проявяват омраза и агресивност към тях и организират нелегални патрули по улиците за тормоз над минувачите.</p> <p>Тук имам предвид и колумнистите Георги Коларов, Евгений Еков и Евгени Колев, заели твърдо страната на българските националисти и постоянно проявяващи своите расистки, нацистки и фашистки предразсъдъци. Те компрометират европейските принципи за толерантност и зачитане на правата и свободите на човека, задължителни за спазване от всички българските медии и политически сили.</p> <p>Престъпният баасистки режим рано или късно ще падне под ударите на Свободната сирийска армия, която за съжаление не намира сериозна международна подкрепа. За разлика от нея президентът се ползва с благоволението на Москва, Техеран, Багдад и Ереван.</p> <p>Съвременните оръжия, които Руската федерация доставя на Армения, Ирак, Иран и &bdquo;Хизбула&quot;, по косвен път стигат до армията на режима и с тях се избива сирийският народ. На съвестта на президентите на тези държави лежи гибелта на огромното мнозинство от половин милион сирийци - това според мене е реалната цифра на загиналите.</p> <p>Освен това на страната на режима се бият силите на &bdquo;Хизбула&quot; в Ливан, шиитските отряди на Абу ал Фазл Алабас в Ирак, ирански &bdquo;паздарани&quot; и руски военни професионалисти - наемници. Логистична подкрепа на армията на режима оказва и руската военноморска база, разположена в алауитския град Тартус.</p> <p>Гражданската война в Сирия придоби етно-религиозен характер. В нея, разбира се, има и изключения. Винаги и навсякъде се появяват предатели на своята религия, на своя народ, на своя град.</p> <p>Типичен пример е Асма ал Ахрас - жената на президента Башар ал Асад. Тя произхожда от сунитско семейство от град Хомс, 80% сринат със земята от армията на режима. Родена е в Лондон, където е прекарала голяма част от живота си. Никога не е проявявала солидарност със загиващите си роднини и земляци.</p> <p>И тя, и съпругът й обаче рано или късно ще бъдат достигнати от възмездието на сирийския народ.</p>