322 млн. лв. дефицит - болните остават без лечение, съобщава в. "Труд". Това алармираха 4-те големи национално представени пациентски организации. От исканите 150 милиона лева за актуализация, 30 милиона ще дойдат от надвнесени здравни осигуровки. За останалите пари обаче още няма решение. "Изходът е ясен - държавата да започне да плаща коректно за всички групи, които осигурява, чак след това може да говорим как да се накарат 2 млн. неосигурени да си платят вноските, за втори или трети стълб в здравеопазването, за трета или пета каса", отсече д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
<p>Броят на анестезиолозите в държавата е паднал на 720 души, затова в три от областните ни болници един специалист работи едновременно в три операционни зали. В своя доклад пред Националната конференция с международно участие за европейските етични стандарти и българската медицина зам.- здравният министър проф. Чавдар Славов посочи, че бездействието и липсата на ясна политическа воля за промени в здравеопазването от години са довели до сегашното състояние на системата.</p>
<p>Националният консултант по онкология проф. Галина Куртева, един от водещите химиотерапевти у нас, подаде оставка с уведомление до здравния министър д-р Таня Андреева вчера, продължава здравната тема "24 часа". Основният аргумент на проф. Куртува е, че усилията й за подобряване на онкологичната помощ и снабдяването с лекарства не са довели до резултати.</p>
<p>Още една оставка - тази на шефа на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) Ана Караиванова, е акцент за в. "Сега". Караиванова поднесе новината по време на обсъждането на годишния доклад за дейността на ИВСС в пленарната зала, въпреки че 5-годишният й мандат изтече в началото на 2013 г.</p>
<p>"Понеже разбрах в последните дни, че основната пречка за съдебната реформа е моето оставане на длъжността след изтичане на мандата и това ще е единствената причина за негативния доклад, очакван от ЕК, искам да заявя, че аз съм депозирала своята оставка в НС. Сега, уважаеми народни представители, сте вие на ход", каза Караиванова.</p>
<p>Една от основните теми в ежедневниците е поискания имунитет на Сергей Станишев от главния прокурор. Сотир Цацаров внесе в деловодството на Народното събрание искане за сваляне на имунитета на лидера на БСП. Причината е обвинението, според което в качеството си на министър-председател в мандата на Тройната коалиция Станишев е "загубил седем документа с информация, представляваща държавна тайна".</p>
<p>80 на сто от бежанците идват без документи, съобщава "Сега". От началото на годината 8128 граждани на трети страни са пресекли българо-турската граница, като около 80% от тях нямат никакви документи за самоличност. Данните представи вътрешният министър Цветлин Йовчев на парламентарния контрол вчера. 7496 от новодошлите се намират в центровете за настаняване, а 620 са в центрове за задържане. Йовчев уточни, че от задържаните се "свалят" биометричните им данни, които се сравняват с данни в Шенгенската информационна система, както и в системата на Интерпол. За установяването на самоличността на бежанците службите са подпомагани и от представители на сирийската общност, посочи Йовчев.</p>
<p>Студентските вълнения са сред темите за в. "Преса". Безсрочна окупация на Софийския университет обявиха вчера протестиращите студенти. В тяхна подкрепа се обявиха ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев и заместниците му, уточнява изаданието.</p>
<p>Една трета, или около 20 млрд. куб. метра газ, ще получават България, Турция, Македония и Гърция от газопровода "Южен поток" след 2017 г. Това стана ясно по време на конференция в Любляна, обвързана с развитието на газопровода. Според експерти търсенето на синьото гориво в Европа тепърва ще расте. В България строителството на "Южен поток" се очаква да стартира в началото на следващата година и да приключи в края на 2018 г., припомня "24 часа".</p>
<p>Скандалът с подслушването на телефонните разговори на европейските политици от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ наруши дневния ред на срещата на лидерите на ЕС, съобщава "Дума". Фокусът на срещата в Брюксел на държавните и правителствени ръководители трябваше да бъде развитието на цифровата икономика, иновациите и услугите, както и икономическата и социалната политика на ЕС с акцент върху борбата с младежката безработица. Вместо това европейските лидери бяха принудени да се занимават най-вече с американския шпионаж. На Европейския съвет Франция и Германия лансираха съвместна инициатива, подкрепена от другите страни от ЕС, в опит да проведат до края на годината общ разговор със САЩ по въпросите на разузнаването след разкритията за размаха на американския шпионаж. Подготвя се отпор и в ООН.</p>