Зеленски е готов да замрази войната по сегашната фронтова линия, но иска гаранции от Тръмп и Европа

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев би приел мирно споразумение, което спира бойните действия по настоящата фронтова линия. В интервю за Fox News той определи прекратяването на огъня като реалистичен начин да бъде спряно кръвопролитието, но подчерта, че Украйна се нуждае от надеждни гаранции за сигурност от САЩ и европейските си съюзници, за да не се възобнови войната.

 

Украйна е готова да обсъди споразумение, което замразява конфликта по сегашната линия на съприкосновение, без да се изисква незабавно разрешаване на всички териториални спорове. Това заяви Володимир Зеленски в интервю за водещия на Fox News Брайън Килмийд, излъчено в предаването Fox & Friends.

„Ние го наричаме прекратяване на огъня или спиране на убийствата, както го нарече президентът Тръмп. Замразяване и спиране. И, разбира се, това е минимумът, от който се нуждаем от Русия днес“, заяви украинският президент.

По думите му подобен подход би позволил да се прекратят непосредствените бойни действия, докато дипломатическите усилия продължат. Киев обаче очаква след спирането на огъня да получи гаранции от американския президент Доналд Тръмп и европейските партньори, които да възпрепятстват ново руско нападение.

Зеленски поставя гаранциите за сигурност в центъра на всяка бъдеща договореност. Украинската страна се опасява, че прекратяване на огъня без надежден механизъм за възпиране на Русия може да даде на Москва възможност да се прегрупира и впоследствие да поднови настъплението си.

На срещите в Осло на 20 октомври украинският президент обсъди с американски представители възможни гаранции, включително варианти, наподобяващи член 5 от договора на НАТО — принципа, според който нападението срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.

Зеленски заяви, че американската страна е дала уверения, че гаранциите ще бъдат силни, но конкретните предложения все още се обсъждат. Според информация на украинския сайт „Украинска правда“ част от тях трябва да бъдат представени на руската страна от специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф.

Приемането на сегашната фронтова линия като основа за прекратяване на огъня не означава непременно юридическо признаване на руските претенции към окупираните украински територии. Това са два различни въпроса: къде ще спрат бойните действия и какъв ще бъде окончателният статут на спорните земи.

Тъкмо териториалният въпрос остава една от основните пречки пред преговорите. Москва настоява за условия, които Киев смята за неприемливи, а украинското ръководство отказва да се откаже от суверенитета си над окупираните райони.

В същото време администрацията на Тръмп засилва натиска върху Киев да постигне споразумение. На 20 октомври американският президент заяви, че Украйна трябва да иска да сложи край на войната, а по-рано предложи друг представител да води преговорите от украинска страна.

Изявлението на Зеленски идва в момент на активизиране на американските дипломатически контакти. На 20 октомври украинският президент се срещна в Осло със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и с Джаред Къшнър. В разговорите участваха също европейски представители.

Според американски официален представител, цитиран от Reuters, срещите са били конструктивни и са постигнали напредък по ключови елементи на възможна рамка за мир. Сред обсъжданите теми са гаранциите за сигурност на Украйна, следвоенното икономическо възстановяване и по-широката архитектура на европейската сигурност.

На 21 октомври Уиткоф трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург. Вашингтон се надява разговорите да отворят път към възобновяване на тристранните преговори между САЩ, Русия и Украйна. Засега обаче няма обявено окончателно споразумение за прекратяване на войната.

Готовността на Зеленски да приеме замразяване на фронта е сигнал, че Киев е склонен да разглежда поетапен подход към прекратяването на войната. Първата стъпка би била спиране на бойните действия по настоящите позиции, а следващата — договаряне на гаранции за сигурност и политическо решение на оставащите спорове.

Това обаче не означава, че Москва е приела предложението или че двете страни са се договорили за условията на примирието. Продължаващите руски удари по украински градове и енергийни обекти показват колко трудно ще бъде постигнато и приложено подобно споразумение.

Основният въпрос остава дали дипломатическите усилия ще доведат до взаимно приемливи условия — и дали гаранциите за сигурност ще бъдат достатъчно надеждни, за да превърнат временното спиране на огъня в траен мир.

Източници: FOX, Reuters, The Guardian, Украинска правда